Днес почина една от най-големите фигури на българския спортен и културен живот Иван Славков – Батето. Смъртта му е настъпила вследствие на проблеми с белите дробове.
Славков бе президент на БФС от 1995 до 2005 година, както и дългогодишен председател на БОК и член на МОК. Роден е на 11 май 1940 г. в семейството на интерниста Борис Славков. Завършва ВМЕИ. Спортува водна топка, като студент в отбора на Септември.
През 1966 г., едва на 25-годишна възраст остава вдовец, след като първата му съпруга, стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет на БГА “Балкан”, пътуващ за Братислава. По време на комунистическия режим в България сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на Генералния секретар на БКП Тодор Живков.
По-късно им се ражда син Тодор Славков. От 1967 до 1969 г. Славков работи като журналист в икономическия отдел на в. “Труд”. В края на 70-те години е ръководител на футбола в ПФК Левски (София). Назначен е за генерален директор на Българската телевизия (БТ) през 1972 г.
Той остава на този пост до 1982 г., след което е избран за председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г.; през същата година е преизбран и за председател на БОК.
През 2001 г. създава партия “Напред България” по аналогия с партията на Силвио Берлускони “Форца Италия”, която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в Парламента.
Славков е носител на званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия (НСА) и е бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет.
На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за Орден “Стара планина” първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет и приноса му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов – Лучано. Указът на президента Георги Първанов за награждаване е издаден на 23 октомври. През февруари 2004 г.
Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски международни федерации.
Иван Славков бе една от най-колоритните личности у нас, с неизчерпаемо чувство за хумор, ценител на хубавите неща в живота, но и изключително ерудиран и талантлив човек.
Екипът на “Велико Търнов спорт” се присъединява към съболезнованията към неговите близки. Светла му памет!
- Иван Славков по време на визитата му във В. Търново през 2005 г. за мача на четвъртите в света.
Откъс от интервюто, дадено от Иван Славков за в-к “Хеттрик” през 2009 г.
– Г-н Славков, каква е вашата истина за живота?
– Моята истина е, че съм тук. Това е моята истина.
– Къде е истината на живота – в истините или полуистините?
– Истината на живота е в моментите. Казвал съм го сто пъти, че фактите, моментите, изживяното – всичко това не трябва да се размахва. То трябва да се показва без коментар и да се събира. Така че не ние, а другите ще кажат доколко сме били искрени, или не.
– Изживяното или преживяното ви направи Иван Славков?
– Трудно е да се каже, че съм Иван Славков. Още много работа трябва за тази висока титла (смее се). Естествено, че преживяното. И пожеравам на всеки толкова хубави неща и толкова ядове да му минат през главата, колкото на мен.
