Две от новите попълнения в „Етър”, но и едни от най-опитните футболисти – Мирослав Миндев и Владимир Зафиров, присъстваха на пресконференцията преди дербито с „Ботев” (Враца). И двамата демонстрираха реализъм, спокойствие и увереност преди важния мач за първото място в Западната „Б” група.
Владимир Зафиров: „Нама нападател, който да ме притеснява”
– Владо, какво те доведе във Велико Търново?
– Разбрах, че в „Етър” ще се търси нещо голямо още след първите си разговори с г-н Манолов. Целта, която отдавна този град желае – влизането в „А” група. Срещнах едни момчета, които са готови да се изправят пред това предизвикателство. Усетих, че сме на едно мислене. Това ме привлече в „Етър”.
– Кажи няколко думи за себе си?
– На 27 години съм, този месец ще навърша 28. Родом съм от Сливен, бях негов юноша, след което преминах в ЦСКА. Оттам отидох в „Нафтекс” в „Б” група, но на баража не успяхме да влезем и ръководството реши, че следващия сезон няма да атакува елита. Затова напуснах и се прибрах в Сливен, където г-н Лечков имаше амбиции да вкара отбора в „А” група. Успяхме и заиграх там, но получих сериозна контузия. Като ми изтече договорът, попаднах в „Черноморец” (Балчик), където изкарах сезон и половина. Това е накратко кариерата ми. В личен план – не съм женен, но съм обвързан и чакам дете.
– Най-силният ти пост?
– Централен защитник съм. С по-силен ляв крак, от лявата страна. Това е моят пост.
– Има ли нападател в „Ботев” който те притеснява? И изобщо има ли такъв нападател? Може би Миндев?
– Не (смее се). Играл съм и с него, и срещу него. Притеснявал съм се, когато съм бил малък, в момента за мен няма никакво значение срещу кой нападател ще играя. Играл съм и в „А” група, и срещу Гонзо, никога не ми е представлявало проблем да изляза и да покажа най-доброто от себе си.
– Включваш ли се в атака и вкарвал ли си голове?
– Да, треньорите са ме използвали при статични положения. Вкарвал съм голове и за Балчик, и за Сливен.
– Какво очакваш от мача в събота?
– Пределно мотивиран съм за този мач, понеже познавам някои от играчите на „Ботев”. За мен всеки мач е доказване за моя клуб и изобщо в българския футбол. Нагласата ми е за победа и се надявам, че ще я постигнем с добра игра.
Мирослав Миндев: „Рецептата е една – да има доверие между играчи, ръководство и публика”
– Миро, ти си нов футболист за „Етър”, но от теб се очаква много, защото имаш голям опит. Наясно ли си с това?
– Предполагам, че очакванията са големи и го знаех още преди да дойда, защото В. Търново е футболен град. Мечтата за влизане в елита е голяма. Това не ме плаши, знам, че отговорността е голяма, но съм свикнал. Колкото по-добър футболист си, толкова и очакванията са по-големи, но това по принцип ме ласкае. Който го е страх, няма смисъл да излиза на терена. Футбол със страх не се играе. Надявам се да няма напрежение и да играем доста по-добре, отколкото в Микрево. Не казвам, че там сме играли слабо, но нашите възможности са много по-големи.
– Ти си опитен играч, дано преодолеете напрежението в това дерби…
– Не може да става и дума за това. Футбол е и ние си гоним целите. Играем за името си, за авторитета си, за пари, за отбора, за публиката… Но ви уверявам, че по време на мач нито един футболист не мисли за пари, а за това, как да спечели. При слабо представяне главната вина ще е в нас, по-опитните. Но отговорността трябва да я носим всички, и стари, и млади, който е излязал на терена. Ако не играеш добре, е нормално да седнеш и на пейката. Всеки трябва да си защитава името, независимо на колко години е. Аз съм сигурен, че ще излезем пределно мобилизирани, още повече, че последната загуба на „Етър” е точно от Враца. Смятам, че ги познаваме добре, както и те нас. Няма време да се разузнаваме, а излизаме за победа още от първите минути, да зарадваме публиката, която съм сигурен, че ще е многобройна.
– В края на м.г. се говореше, че може да отидеш в ЦСКА…
– Това за ЦСКА са несериозни неща, защото аз съм на 30 години. Вярно е, че г-н Лечков им е споменал, че мога да им свърша работа, но аз не съм говорил с никой от тях. Малко ми е смешно като чета заглавия: „Новият в „Етър” отказал на ЦСКА”. Кой нормален футболист ще откаже на ЦСКА, освен ако не е играл примерно в „Байерн” (Мюнхен)… Но напуснах Сливен, защото имаше проблеми. А и аз изкарах там цели 5 години, време беше за малко промяна. Плюс всичко друго. Реших, че и моето време е дошло, защото решиха да подмладят отбора. Да си поставят началото на нов отбор. На нашия, който влезе в „А” група и игра там, му изтече времето, затова си тръгнах.
– Къде се чувстваш по-добре – на върха на атаката или от втора линия?
– Чувствам се добре и като офанзивен халф, и като дефанзивен, и като нападател. Най-много съм играл като нападател. Навсякъде ми е комфортно, стига да съм на терена. Не се чувствам добре, когато съм на пейката. Независимо по какви причини. Дай боже да съм здрав, да играя и да радвам всички, които са ми гласували доверие в „Етър”.
– Ти, както и Зафиров, си печелил кампания за влизане. Кои са най-важните неща, за да се спечели една такава кампания?
– Те са доста. Аз не съм бил ръководен фактор, ясно е че трябва финансиране, но ще говоря общо. Всичко трябва да е точно и ясно. Да няма големи забавяния или пък нереални обещания, защото това пречи. В един момент се губи доверието между футболисти и ръководители. Това задължително трябва да го няма. Оттам нататък трябва да има един отбор, който да е колектив, да има вярна публика. Не винаги влиза най-добрият отбор като футболисти, въпросът е да има голяма мотивация и желание и всеки да гори с проблемите на тима. Да се чувства част от това нещо, че тази цел касае него, а не да мине да вземе някакви пари. Пак казвам, когато един футболист играе, той мисли най-малко за пари. Всичко друго може да му е в главата – да вкара гол, да подаде, да прекара топката между краката на противника… За пари се мисли преди и след мача. Да си част от една идея – това са главните неща.
– Не съжаляваш ли, че не си в отбор от „А” група, а в „Б” група?
– Една назад, две напред. Това е моят отговор. Изобщо не съм се поколебал да приема офертата на „Етър”, независимо от групата, в която играе.
