От днес екипът на “Велико Търново спорт” се увеличи с още един колега. Казва се Оглай Мехмедов, великотърновец и предан фен на “виолетовата” идея. Пред 2009 г. завърши бакалавърска степен във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Днес дебютира със своя материал в нашия сайт. Оставаме верни на разбирането си да бъдем открити за всякакви мнения и да разширяваме екипа си със млади сътрудници, които не само имат качества, но никак не са им безразлични проблемите на великотърновския спорт.
Преди началото на сезон 2010/2011 в Западната „Б” група ръководството обяви бюджет от 839 000 лева и постави конкретна цел пред отбора – влизане в тройката. Изстрадалата великотърновска публика не вярваше до последно, че това може да се осъществи в близките години. Добрата селекция, каквато не бе правена от много време, обърна песимистичните прогнози и накара хилядите виолетови сърца да замечтаят. Слуховете, че Петър Ванков, Мариян Генов и Михаил Аврионов ще напуснат „Етър” се опровергаха, след като те преподписаха договорите си. В отбора бяха привлечени опитни футболисти като капитана на „Пирин” (ГД) Румен Лапантов, натрупалият опит в „А” група с отбора на „Монтана” Стефан Харлов и познатият на всички Илиян Трифонов, който се завърна от Видима Раковски. От младите и перспективни футболисти, които бяха дошли на проби бе харесан юношата на ЦСКА Джихат Кямил, който играеше под наем във „Волов” (Шумен). След като бяха привлечени тези футболисти, бе обявено, че селекцията е приключила, но е възможно да има още едно попълнение, ако бъде открит опитен нападател, за да се засили конкуренцията в атака. Никой не подозираше обаче, че се готви изненадващ трансфер, за който помогнаха фамилия Генчеви. Бончо и Явор успяха да уговорят чужденеца с най-много голове в България, шампионът с Левки и Локо (Пловдив) Екундайо Джайеоба. Той пристигна на ст. „Ивайло” след като бе освободен от Вихрен (Сандански). Дайо бе посрещнат подобаващо и еуфорията сред търновци нарастваше.
Настъпи и пърият мач от новото първенство. Жребият бе отредил на ст. „Ивайло” да гостува отбор с амбиции за завръшане в елита – Вихрен (Сандански). Виолетовите изиграха мач, който бе изпълнен с голямо напрежение, заради поставените цели и големите очаквания на търновската публика. Всеобщото мнение след мача беше, че „Етър” са победили с голяма доза късмет. В герои за „Етър” се превърнаха вратарят Венцислав Димитров, който спаси дузпа и капитанът Петър Ванков отбелязъл победното попадение. Играта на отбора не се понрави много на публиката, но тя беше доволна от успешния старт и подходи компромисно поради факта, че това бе първи мач и има нови футболисти, които тепърва ще се сработват.
Първото гостуване за сезона бе в Гоце Делчев. За жалост старата слабост на отбора бе отново налице – гостуванията. Отзивите бяха, че „Етър” са владеели повече топката, но са създадали твърде малко положения. Започнаха и критиките от страна на феновете към Арнаудов. Претенциите бяха за грешно избран титулярен състав. Треньорът отново бе заложил на Лапантов и Харлов, а Джайеоба бе оставен да изиграе цял мач, въпреки малкото време, което имаше за физическа подготовка.
След първата загуба предстояха два домакински мача, от които всички очакваха 6 точки, но уви! В първото домакинство, срещу непретенциозния отбор на Ботев (Криводол), играта на терена можеше да се опише само с една дума – мъка! Много прорпуски на Дайо, като някои от тях бяха фрапантни, безлична игра и много брак в защита. Венцислав Димитров правеше чудеса и показваше израстването си, но и неговата добра форма не помогна на отбора. След безобразните грешки в защита гостите от Криводол поведоха с 0-2 като головете им бяха почти близнаци. След една от поредните грешки нервите на младия Венци Димитров и опитния капитан Петър Ванков не издържаха и последва малка караница, която бе потушена по най-бързия начин. Към края на срещата отбора успя малко да се поукопити, но това не стигна за обрат, а само за изравняване на резултата. След този мач вече усилено се говореше за оставка на треньори, та дори и на ръководство. Търновци бяха на мнение, че Арнаудов не е подходящия треньор, с който може да се гони поставената цел – влизане в челната тройка. Кредитът на доверие към него беше пред изчерпване, защото промяна към по-добро нямаше.
Последва още един безличен мач срещу Чавдар (БС), който завърши без резултат и вбеси още повече виолетовите фенове. Отново бе избрана грешна стратегия, спрямо футболистите, които бяха на терена. Нападението отново ялово, а защитата рехава. Фен-клубът светкавично издейства среща с ръководството и треньорите. Обичайните обещания за по-добра игра в следващите мачове този път не убедиха нито един от верните фенове, а вместо това столът на ръководството започна да се клати с пълна сила.
В петият кръг, на „Етър” предстоеше тежко гостуване в „Банско” на еноименния отбор. Нямаше много оптимистични мнения преди мача, както и след него. Загубата с 2-1 доближи „виолетовите” на 3 точки от зоната за изпадане, а на хората им беше писнало да слушат една и съща песен: „играхме добре, но ни липсваше малко самочувствие и късмет”. Това бяха редовните оправдания на Иво Балъков и Николай Арнаудов.
Предстоеше шести кръг, в който на ст. „Ивайло” гостуваше „Малеш”. Отново сърцата бяха свити, в очакване на поредната домакинска издънка. В този мач звездата на Тихомир Кънев блесна с пълна сила, след като той влезе като резерва и съдейства за невероятния обрат. „Етър” надви „Малеш”, но отново с голяма мъка. След поредния мач под очакванията някои от заклетите фенове се бяха зарекли да не стъпват на мач, докато не видят промяна. Вече се чуваха и първите слухове, че при евентуална загуба във Враца, Николай Арнаудов по всяка вероятност ще бъде заменен.
Гостуването във Враца беше съдбоносно за някои хора. След очакваната загуба с 1-0 и поредната неадекватна намеса на треньора след гола на домакините, сменяйки централен нападател с халф, доведеха до дългоочаквания развой на събитията. Николай Арнаудов и Иво Балъков бяха уволнени. Явно и на собствениците вече им беше писнало от старата песен на нов глас във всеки следващ мач. Превратът бе пълен. Димитър Манолов замени Иво Балъков на поста спортно-технически директор, а начело на отбора застана новият „стар” треньор Велин Кефалов, който все още е актуален шампион на България с отбора на Литекс като помощник-треньор на Ангел Червенков. Кефалов бе посрещнат съмнително, но в крайна сметка картбланш му бе даден както от ръководстовото, така и от феновете. Всички бяха на мнение, че той е натрупал ценен опит около престоя си в Литекс и е израстнал в професията покрай Ангел Червенков.
Още в първият си мач начело на „Етър” се видя и промяна в облика на отбора. Велин Кефалов бе поставил персонални задачи на всеки един от футболистите. Победата над „Спортист” (Своге) дойде с коренно различен и по-добър футбол от предходните мачове. В този мач Лапантов показа, защо толкова време е носил капитанската лента на „Пирин” (ГД) и изригна с асистенция и гол, а защитата от рехава се не превърнала в непробиваем бетон. Като цяло след мача повечето футболисти на „Етър” се похвалиха, че вече всеки един от тях знае какво трябва прави на терена. Димитър Манолов даде обширно интервю, с което показа, че е много добър психолог и умее да надъхва. С колоритната си личност той спечели симпатиите не само на футболистите, а и на публиката. Въведоха се и няколко нови традиции: да има пресконференции преди и след всеки мач, както и преди началото на домакинските мачове футболистите да бъдат придружавани от детските формации на „Етър”. Новият спортно-технически директор доказа на всички, че е отворен към нови идеи след като организира открита среща с фенове на 30.09.10 в ДНА. По този прекрасен начин започна виолетовата приказка! Последва невероятната серия от 10 мача без загуба. След 9-я кръг отборът можеше да се похвали с първата победа на чужд терен. В осопрван мач и претенции за редовен гол на Септември (Симитли), виолетовите съумяха да достигнат до сладката, но много ценна победа с 0-1. Петър Ванков показа как трябва да действа един иситински капитан и се възползва от добро центриране, след като плонжира и отбеляза с глава.
Преди 10-я кръг спортно-техническият директор Димитър Манолов нареди да се отпечатат и разлепят агитиращи афиши из цяло Велико Търново, като по този начин въведе още една традиция. Мачът срещу Чавдар (Етрополе) се очакваше с голям ентусиазъм. На пресконференцията преди мача двама от най-опитните футболисти на „Етър” Михаил Аврионов и Петър Ванков обещаха болярски дух и мъжка игра. На стадион „Ивайло” се събраха близо 5000 души. Тези, които се бяха заклели да не идват преди да видят промяна, се завърнаха на стадиона и станаха свидетели на страхотната класичека победа с 3-0. Обещанието на футболистите беше спазено напълно, а по трибуните имаше празник – разпънато виолетово знаме и добро настроение. Тихомир Кънев отново направи страхотен мач и бе определен за играч на мача. Етър вече беше на 2-ро място в класирането и изоставаше с 4 точки от Ботев (Враца). На виолетовите им предстоеше сгъстен цикъл, поради престоящия кръг от купата на България. Следваха три гостувания.
Веднага след страхотната победа над „Чавдар” (Етрополе) Манолов се погрижи да организира безплатен автобус за предстоящото гостуване в Берковица. Близо 50 човека се канеха да викат за 5000, за да подкрепят любимия си отбор. „Ком-миньор” бяха в дъното на класирането, но това не им попречи да скочат здраво на „Етър”. Срещата премина оспорвано като положения имаше и пред двете врати. Най-чистото беше пропиляно от Михаил Аврионов, който не успя да отбележи от удобна позиция, озовал се сам срещу вратаря. Нулевото реми се запази до последния съдийски сигнал, но по-важното беше, че играта на отбора вървеше нагоре и физическата подготовка на играчите беше на ниво. Само малшансът бе попречил на „Етър” да се завърне с три точки във Велико Търново.
Само 4 дена по-късно на виолетовите им предстоеше старта за Купата на България от ІІ кръг. Жребият отреди „Етър” да гостува на „Янтра” в Габрово. Велин Кефалов, реши да заложи предимно на резервите. Той беше вдигнал мерника на Джайеоба и му бе поствил задача да изиграе едни стойностни 30 минути. За жалост Дайо се провали и бе заменен на полувремето от Димитър Кушев, който отбеляза победния гол в срещата. Много добри впечатления за себе си остави и Джихат Кямил, който ознаменува добрата си игра с гол.
Три дена след победата над Янтра за купата, Етър гостува на Вихрен в Сандански. XІІ кръг на практика бе началото на втория дял от първенството. От щаба на Вихрен обявиха, че няма да атакуват „А” група и освободиха четиримата си най-опитни футболисти. Целта им беше добро представяне и утвърждаване в групата с по-младите играчи. Сериозните кадрови проблеми на домакините не помогнаха на виолетовите да се върнат с пълен актив от Сандански. Тихомир Кънев отново напомни за себе си и отбеляза за 0-1 като по този начин затвърди титулярното си място. От мач на мач израстваше и трупаше голов актив. След срещата се говореше, че „Етър” са изстървали възможността да победят.
Приказката продължи с разгромната победа над „Пирин” (ГД). Смятаните за един от фаворитите в групата неврокопчани, така и не разбраха какво им се случи на стадион „Ивайло”. Отново страхотна публика, празник по трибуните и много активни футболисти на терена. Тихомир Кънев реализира хеттрик и поведе еднолично в голмайсторската листа. Четвъртият гол го отбеляза опитният Мариян Генов, който също се представи на ниво. Имаше и още едно положително събитие. След дълго време на затишие публиката от централния сектор „А” се включи в скандиранията! Мощното „Етър, Етър” се е чувало дори до далечния на стадион „Ивайло” квартал „Зона В”. Толкова много бе зажадняла търновската публика за такъв празник по трибнуните. Дори бившият етърец и настоящ футолист на „Пирин” (ГД) Ангел Маджиров сподели, че му се е преискало да е с виолетовия екип.
След този невероятен успех на виолетовите им предстоеше трудна серия от 3 поредни гостуваня. Първото от тях беше срещу „Ботев” (Криводол). Героят на този мач се казва Йордан Петров. Въпреки, че криводолци поведоха още във 2-та минута, след пробив по десния фланг Петров съумя да сложи топката точно на главата на Михаил Аврионов, който нямаше как да сгреши от удобна позиция, а в 85-та минута Петров завърши многоходовата атака на виолетовите, след като финтира вратаря Баев и реализира победния гол. Повечето медии бяха на мнение, че „Етър” надделя във физическо отношение над криводолци. Това се дължи на добрата физическа подготовка, която провеждаше треньорското ръководство.
На отборът му предстоеше в рамките на една седмица да гостува два пъти на Чавдар (БС) – на 20 ноември за купата на страна, а на 27 за първенство. Страхотното представяне на етърци накара някои ентусиасти да помечтаят не само за „А” група, а и за страхотно представяне за купата на България. Жаланията бяха да се отстрани този съперник, за да може в следващата фаза на стадион „Ивайло” да гостува отбор от „А” група. Жаланието на всички се сбъдна. „Етър” изигра стойностен мач на тежкия терен в Бяла Слатина и завърши при резултат 0-0 в редовните 90 минути и отстрани „Чавдар” (БС) след изпълнение на дузпи. Този път герой беше италиянския страж Марко Карканджо. Освен, че се представи блестящо при изпълнението на дузпите, беше с основен принос резултатът да се запази непроменен през редовното време на мача.
Точно след седмица „болярите” отново поеха към Бяла Слатина, но този път за да изиграят двубой от първенството на западната „Б” група. Въпреки, че още от 7-та виолетовите останаха с човек по-малко заради пресилената дузпа и червения картон на Георги Гайдаров, етърци не се предадоха до последния съдийски сигнал. Тук бе сътворен голям подвиг. След полувреме игра „Етър” изоставаше с 2-0, но несломимият болярски дух отново бе налице. Първо Джайеоба показа малка част от огромната си класа и отбеляза стахотен гол като препарира вратаря на „Чавдар” от 35 метра с бомбен шут попаднал в горния ляв ъгъл. В 90-та минута Кънев бе съборен в наказателното поле, а последвалата дузпа реализира опитния Йордан Петров. Тези, които пропътуваха маршрута Велико Търново – Бяла Слатина, за да подкрепят любимците си останаха много приятно изненадани от спечелената точка и показания характер от отбора.
Виолетовите се прибраха щастливи от разораната нива в Бяла Слатина и започнаха да се готвят за 1/8 финал за купата на България. Жребият срещна пътищата на „Етър” и „Славая” отново след 6 години. Всички си спомниха как през 2004 година белите бяха отстранени, въпреки присъствието на трима национални играчи в състава им. Сега надеждите бяха да повторим същото и през 2010. Близо 8000 зрители очакваха здрава битка на терена. Получи се невероятен мач, но съмненията бяха дали играят „Етър” срещу „Славия” или „Етър” срещу Таско Тасков. Факт беше, че на мач на софийски отбор бе назначен да свири софийски съдия. Двубоят премина с равностойна игра, а на моменти „Етър” дори надиграваше столичния си съперник. Скандалният рефер така и неможа да се осмели да отсъди нещо по-значимо в полза на виолетовите. При голът на славистите останаха съмнения за засада, а 100 процентовата дузпа за събарянето на Аврионов в наказателното поле бе подмината. На моменти великотърновската публика остана с впечатления, че фаулове срещу „Етър” се отсъждат дори и за неправилно дишане. Футболистите на Велин Кефалов се раздадоха докрай и напълниха сърцата на феновете, които неистово ги подкрепиха със специално изработените знаменца и невероятната хореография. След мача култовият президент на белите Венци Стефанов, който е известен с постоянните си нападки срещу реферите, се изниза като мишка от стадион „Ивайло”, за да не се наложи да отговаря на някой неудобен въпрос на журналистите. Всички привържаници на „Етър” се чувстваха като победители, защото видяха борба, хъс, желание и добър футбол на ниво „А” група, а Таско Тасков и колегите му бяха изпратени със скандирания „мафия, мафия”.
След този изморителен 1/8 финал на етърци им предстоеше последният двубой за годинита срещу „Банско” на стадион „Ивайло”. Срещата бе отложена за сряда заради участието на „Етър” за купата на България. Виолетовите футболисти бяха изчерпани емоционално от мача със „Славия” и това си пролича. На терена се играеше еднотипен футбол с многобройни центрирания, които ставаха лесна плячка за защитниците на гостите. Като цяло банскалии бяха надиграни, но топката така и не посети мрежата им. Нямаше го онзи ентусиазъм от преди 4 дена. Мотивацията бе като за последен мач за годината и може би това изигра лоша шега на етърци, които отново не успяха да надвият традиционно неудобният съперник.
Като цяло, есенният дял от шампионата на западната „Б” група премина повече от успешно за „Етър”. Статистиката показва, че след смяната на ръководството, виолетовите имат само една загуба от 12 мача и то срещу опитен отбор от елита, какъвто е „Славия”. При голмайсторите със 7 гола води Тихомир Кънев, заедно с Ивайло Данчев от „Ботев” (Враца) и Марио Близнаков от „Пирин” (ГД). Също така по посещаемост на мачове Велико Търново заема безапелационно лидерската позиция с умопомрачителните 21 000 зрители или средно по 2 600 на мач. В класирането „Етър” заема второто място с 27 точки и е само на три точки от лидера „Ботев” (Враца). Със същия актив от точки е и отбора на „Спортист”(Своге), но те заемат третото място заради по-лошата си голова разлика. Сега предстои зимна пауза, през която се очаква веиолетовите да подсилят редиците си с класни попълнения, за да щурмуват елита през пролетта. Желаем им успех и призоваваме всички милеещи виолетови сърца да продължат с неистовата си подкрепа, защото това мотивира най-много футболистите на „Етър”, когато излязат на терена!
Автор: Оглай Мехмедов
