Велико Търново има футболна и спортна история, която започва много по-рано, отколкото сме свикнали да мислим. Година след книгата „Футболът в Търново – от зората до възраждането“ един от нейниите автори – спортният журналист и историк Анатоли Петров, се връща с продължение, което всъщност е съвсем ново начало. Книгата му „Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България“ е плод на много работа в Държавния архив, в пожълтелите страници на пресата отпреди повече от век, в годишници, документи и снимки, които никой досега не бе събирал на едно място.
„Анатоли Петров продължава да работи и разкрива истинската история на великотърновския спорт и на футбола. Много неща, които във времето сме смятали за меродавни, се оказват не такива, каквито сме ги знаели и приемали, заяви при представянето на книгата в БТА спортният журналист и директор на ОП „Спортни имоти и прояви“ Петко Павлов. – Новата книга е естествено продължение на предишните, в тях авторът не просто преповтаря, а непрекъснато задълбочава търсенията си и влиза все по-навътре в материята, обогатявайки и надграждайки известното досега. Това е книга, която всеки един, който наистина обича спорта, трябва да прочете – да научи повече за ентусиазма на предците ни, които са давали мило и драго да създадат спорта.“
Авторът започва с търсене отговора на най-простия въпрос – кой е донесъл първата футболна топка в България. В изследванията почти винаги е сочено името на Жорж дьо Режибюс. Петров обаче тръгва да проверява град по град – Варна, София, Казанлък, Лом, Свищов, Търново. Събира информацията за началото на футбола в тях. И късметът му се усмихва в Годишника на Мъжката гимназия „Св. Кирил“ в Търново от 1896 г. Там открива, че първите топки в старата столица носи швейцарецът Алоис Бюнтер – един от учителите по телесно възпитание, привлечени у нас през 1894 г., за да положат основите на физическата култура. Човек със забележителна биография, свързал завинаги съдбата си с България.
С името на Бюнтер е свързано и още нещо ново в книгата. В нея за първи път се публикува пълният текст на първите футболни правила в България. Те излизат през 1897 г. в списание „Училищен преглед“ – издание, което днес е истинска антикварна рядкост и освен в най-големите библиотеки трудно може да се намери другаде. Автори на правилата са именно търновският учител Алоис Бюнтер и Жак Фардел.
Бюнтер и Фардел не създават само футболни отбори в училищата. Те са сред основателите и на гимнастическите дружества „Юнак“ – организацията, която в края на 19-и век реално полага основите на спорта у нас и го развива десетилетия наред. За „Търновски юнак“ досега е писано по страница-две, припомня Петров. Сега за първи път е издирена цялата му история – дейността, председателите, видните търновци, които са го водили: самият Бюнтер, зъболекарят Братован Братованов, полковник Рашко Бораджиев, кметът Димитър Раев и още много имена, които не бива да забравяме.
Историята логично отвежда автора към цялото юнашко движение в България. След 9 септември 1944 г. то е обявено за буржоазно и процарско и 45 години е буквално изтрито от официалната спортна история. Едва в последните години справедливостта е възстановена от сериозни изследвания на учени от НСА „Васил Левски“ като проф. Васил Цонков, проф. Райна Бърдарева, проф. Лозан Митев, проф. Наталия Петрова и доц. Марина Гевренова. Книгата показва, че именно юнаците развиват футбола у нас още от 1894 година и влизат в основата на първите футболни клубове.
Сред публикуваните открития е и кога е игран първият футболен мач в България. Благодарение на изследователя от Свищов Николай Константинов става ясно, че това се случва през 1900 година между отборите на Търговската гимназия – Свищов и Априловската гимназия – Габрово.
Разбира се, историята стига и до „Етър“. Авторът проследява още по-задълбочено създаването на великотърновските МСК, „Слава“ и „Виктория“, които по-късно се обединяват в „Етър“. Новооткритите документи сочат, че това е станало на 4 април 1924 г., а не на 24-и, както се смяташе доскоро. Документиран е и първият мач на виолетовите – на 6 юли 1924 г., когато „Етър“ бие „Борислав“ от Лясковец с 3:2. Разказът върви до 1945 година, когато кръгът се затваря и клубът се връща към корените си, обединявайки се отново с Гимнастическо дружество „Юнак“ под името „Етър-Юнак 45“.
„Всичко бе една нишка, която тръгна от първите топки, мина през създаването на „Гимнастически юнак“, развиването на юнашкото движение… Именно хора от тях са създали и първите клубове, сред които и „Етър“, който през 1945 г. по естествен път се връща към своите създатели. Благодаря на Община Велико Търново и на всички спомощесвуватели, които помогнаха тази книга да види бял свят. Алоис Бюнтер е уникална личност, която е незаслужено забравена. А В. Търново и Варна дължат много на този човек и той единствен от швейцарските учители, който все още не е почетен подобаващо, на всички останали има кръстена поне улица…“, коментира Анатоли Петров.
Книгата е от 160 страници, има над 120 снимки и документи, много от които са публикувани за първи път. „Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България“ е първата цялостна история за началото на спорта в Търново, разказана през автентични документи, която осветлява десетилетия, които досега незаслужено оставаха в сянка.
