Той е едва 16-годишен ученик, пътува с автобуса за тренировки, но вече свири мачове като главен съдия в мъжкия футбол и стана най-младият рефер у нас, свирил в Трета лига! Името на Ивайло Бижев от Горна Оряховица нашумя още преди година, когато направи своя дебют в „Б“ областна група на мача между “Ресен” и “Спортист” (Козаревец), завършил 0:3 за гостите. Едното от попаденията падна след отсъдена от младия рефер дузпа. Тази пролет вече свири в „А“ областна срещата „Левски“ (Лясковец) – „Ботев“ (Дебелец), за да дойде и първото назначение в Северозападната Трета лига. На двубоя „Локомотив“ (Мездра) – „Левски-2007“, когато не се поколеба да отмени гол на домакините при 1:0…
Иво Бижев си е сензация в родното съдийство. Няма как да е иначе, след като още на 15 г. ръководи мъжки мачове. Възрастовата граница, от която може да се практикува футболно съдийство, е 16 г., но той получава наряди след внесена декларация за съгласие от неговите родители.
Роден е на 11 май 2010 г. във Варна, но си живее в Г. Оряховица. Ученик е в 10-и клас на СУ „Георги Измирлиев“ в паралелка с природни науки – биология и химия.
„С футбола започнах още в детската градина на 5 г. и играх до 15-годишен. Минах през Футбол 5, Футбол 7, бях и капитан на юношите младша възраст на „Локомотив“ (ГО). Докато един ден Георги Давидов, на когото съм гледал много мачове като рефер, ме попита: защо не станеш съдия?“, разказва Ивайло. Изкарал първо онлайн курсове, а миналото лято бе допуснат до съдийския семинар на Трета лига във Велико Търново, като наравно с батковците издържа успешно физическия норматив, както и теоретичния тест.
Започнал да свири мачове на деца, после на Футбол 11, на младша възраст, последвала и контрола между мъжките отбори на „Първомайци“ и „Победа“ (Кесарево). В началото бил и страничен съдия в „Б“ областна група, но като видели, че му се получават нещата, започнали да му дават наряди и като главен.
„Семейството много ме подкрепя. Пътувам с автобус за тренировка, но ако не успея, ме карат с колата, помагат ми за всичко“, споделя Иво. Баща му Георги Бижев го поощрява, гледа мачовете му и му предава гледната точка и на публиката. Тъй като младежът още няма книжка, за мачовете го возят колегите.
Под опека го е взел елитният рефер Георги Давидов, който е в ролята си на главен инструктор на съдиите от Северозападна България. „Той ми помага професионално изключително много, тренираме почти всеки ден заедно, ходим на фитнес, на бягане. Освен него, идват да гледат мачовете ми председателят на Зоналния съвет на БФС Камен Алексиев, шефът на местната Съдийска комисия Никола Атанасов“.
Питам Ивайло Бижев какво е чувството да свири мачове на мъже? Признава, че преди всеки мач си има притеснение. „Дори и да е маловажен, трябва да имаш притеснение, за да го изкараш. Ако отидеш отпуснат, ще сгрешиш. Най-важното е първите 3-4 решения да са правилни, за да спечелиш доверието на всички. Имал съм досега нормалните проблеми като всеки съдия: „какво свириш?“, „това не го ли видя?!“ Но се свиква“, казва младият рефер.
За него най-важното е като излезе на терена, да изповядва правилата на играта, да пази здравето на футболистите, да пазя своя авторитет и на екипа си. Добавя, че досега в мачовете, които е свирил, колегите му имат доверие. В началото някои го поглеждали със съмнение, но се опитва бързо да промени мнението им.
Бижев се старае да се движи много по терена и да е максимално близо до ситуациите. „Когато си близо, каквото и да отсъдиш, нищо не могат да ти кажат, защото си на един метър. Ако го свиря от центъра, кой ще ми повярва как съм го видял… Затова позиционирането е най-важното. Също и психиката. За моите години смятам че психиката ми е добре. Иска се смелост да респектираш футболист, който е на годините на баща ти…“, казва младежът.
На всеки мач се случва нещо ново, ситуациите са различни и никога не се повтарят. Ивайло проучва преди мач видеозаписи на отборите, за да знае какво го очаква и да не могат да го изненадат. Знае кой играч пада да търси дузпа, кой е проблемен… Мачът е 90 минути, но подготовката за него е цяла седмица!
Това лято беше на Европейско първенство за железничари в Албена, и то в съдийски бригади с Мариян Гребенчарски, Антонио Антов… Свири 5-6 мача, в групите ръководи Германия – Полша, България – Словакия, както и полуфинала между Германия и Австрия. Учи английски език, защото ще му е необходим.
„Училището върви добре, имам наистина голямо разбиране от учителите, успехът ми е отличен. Съучениците в началото ми казваха, че съм луд да ставам съдия, но сега ме подкрепят. Седмицата ми е къса. Ходя на училище до 14 ч., после от 16-17 ч. тренирам, уча и лягам. Нямам време за разходки. Цялото ми време е отдадено на училището, съдийството, семейство и приятели“, споделя Иво. Добавя, че много важно е да имаш план за седмицата. Съдийството учи да бъдеш много отговорен – когато си футболист, отговаряш за себе си и за своя отбор, а реферът отговаря за 22-ата на терена.
Засега Ивайло Бижев има права да ръководи мачове най-много във „В“ група. Необходимо е поне пълнолетие за професионалния футбол, така че на този етап ще трупа опит в третия ешелон.
„Ивайло има много голямо израстване през последната година и половина. Това се дължи и на труда, който полага, коментира Георги Давидов. – Има кондиционен треньор, с който работи по лека атлетика. С мен работи по методиката и цялата съдийска материя, ходим заедно и във фитнеса, където му показвам упражнения, които са свързани изцяло с подготовката на футболния съдия. Работим и по позиционирането. С всичкия този труд и желание, които влага в обучението си, израства от мач на мач и от период на период изключително много.
Съдийската комисия го наблюдава, дават му мачове според преценката на моментното му състояние. Важно е нещата да се случват плавно, да не го хвърлим и прегорим. Главното в момента е той да се обучава, да трупа опит и ситуации, да се учи да менажира футболната среща по най-добрия за футбола начин. Надявам се да продължи със същото желание, глад за работа и обучение, и няма как да се случат нещата.“
Разбира се, мечтата на Ивайло Бижев е да свири в „А“ група, но е наясно, че всичко идва с работата и времето. „Ясно ми е, че ако не съм напълно отдаден, няма да стигна до никъде. Най-много зависи от самия мен – от тренировките, от решенията ми по време на мачове. Много ми е рано да мисля за по-нататък, за международно съдийство, естествено че го мечтая… Но аз съм реалист: ако е писано, ще стане“, завършва 16-годишният футболен рефер.
