Треньорите на “Етър” (поредица)
Стоян Петров е едно от най-уважаваните имена във великотърновския футбол. Дългогодишен футболист, още по-дългогодишен треньор – първо помощник на Г. Василев, после и старши треньор. Спечелил е като пом.-треньор всички големи трофеи, завоювани от „Етър“ – титлата, медалите, Купата на БФС, а като старши – и Купата на ПФЛ. И до днес не пропуска мач и е сред малцината ветерани, които винаги са на трибуните.
Роден е на 3 януари 1945 г. в Джулюница, а в мъжкия отбор на „Етър“ дебютира 17-годишен през 1962. Започва като защитник, после става нападател, след това се връща назад като полузащитник. Част е от отбора, влязъл за първи път в „А“ група през 1969 г.
Германеца – така е известен в младите си години Стоян Петров. Малко са обаче тези, които знаят откъде идва прякорът му. Затова даваме думата на ветерана. „Навремето ме извикаха в младежкия национален отбор, ходихме на подготвителен лагер в Петрич, готвехме се за Англия. Там бяха Петър Жеков, Паро Никодимов… Треньорът не ме искаше и си търсеше повод да ме отпрати: я си дайте бележниците. А аз имах двойка по немски. Върна ме обратно и разказах на съотборниците си, че не са ме взели заради двойката по немски. И на един мач Ринго ми подаде и вкарах гол, а той извика: Ей, Германец, браво бе! Оттам тръгна Германеца…“
Тежка контузия през 1973 г. и последвало заболяване слагат край на богатата му футболна кариера в „Етър“. Отива в Трявна за 2 г., през това време завършва и Треньорска школа. Започва с юношите младша на „Етър“, като откриват Спортното училище – първите два набора взима Матев, а следващите с Киряков ги поема Стоян Петров.
Когато в началото на 80-те години Георги Василев оглавява „Етър“, го взима за помощник. Води и младежкия отбор на „болярите“. Помага и на Петър Шатров, докато Гочето е в Плевен, а после си продължава с Василев. От година на година етърци надграждат играта си, два пъти поред стават бронзови медалисти, за да дойде паметната 1991 г., когато ликуват и с шампионската титла.
Стоян Петров не обича да е в светлината на прожекторите. С Георги Василев остава в тандем чак до 1993 г. „Бил съм му верен помощник през всичките тези години, а върхът беше спечелената шампионска титла“, казва скромно той.
Идва обаче времето да покаже в пълен блясък качествата си като наставник. „Етър“ за кратко е воден от Радия Дойчев, след което старши треньор става Стоян Петров. Негов помощник е доскорошният капитан на тима – вратарят Николай Донев. През 1994 г. етърци завършват на престижното шесто място. Но успехите на славния „болярски“ тим, макар и вече в сериозно променен състав, още не са приключили! Паметна остава и 1995 г., в която „Етър“ под ръководството на Петров печели Купата на Професионалната лига. На финала, игран на Националния стадион „В. Левски“ митът разбива с 3:0 „Дунав“ и печели отличието!
После треньор става Георги Цингов и с него отборът участва в турнира „УЕФА-Интертото“. Но започва безпаричие и етърци започват постепенно да се смъкват все по-надолу в класирането. И отново ръководството опира до Стоян Петров. „Тогавашният президент Иван Ангелов ме извика да помагам да се спасим от изпадане. Няма да забравя мача срещу „Раковски“ в Русе: който паднеше – изпада. Смених половината отбор. Поведохме с 1:0, при тях играеше Попиванов. В 46-ата минута им дадоха дузпа и стана 1:1. Така и завършихме и останахме в групата“, спомня си бай Стоян.
Картината за този мач, игран на 11 май 1996 г., допълва с разказа си Йордан Николов. „На полусезона бяхме шести, а пролетта тръгнахме към изпадане. Възловият мач беше в Русе срещу „Раковски“ и се нуждаехме от точка. Едно центриране отляво, топката тупна, вратар им беше Иван Милчев, и аз с глава я насочих в обратния ъгъл. После им дадоха дузпа и изравниха. Така свърши мачът и останахме в групата“, разказва Данчо – тогавашен голмайстор за сезона на етърци.
А Стоян Петров отива в „Ловико“ (Сухиндол), където изгражда силен отбор и е на крачка от промоция в „Б“ група. Води и отборите на „Чавдар“ (Бяла Слатина) и „Павликени“, а от 2004 до 2006 г. работи с юношески формации. И пак е извикан на „Ивайло“ да помага с опита си. През юни 2006 г. е назначен за старши треньор на „Етър 1924“ на мястото на бившия си възпитаник Емил Димитров. В отбора са привлечени Михаил Аврионов, Ивайло Димитров – Руския, завръщат се Николай Съботинов и Ивелин Драшков. Наставникът води “виолетовите” в Западната „Б“ група през целия сезон, а отборът завършва шести. Сдава поста на Велин Кефалов, но остава негов помощник.
Стоян Петров вече кара 82-ата си година. Но пак е на „Ивайло“, редом с друг от славното поколение – вратаря Николай Тарапанов. Верен на себе си, остава си далеч от светлината на прожекторите, от интервютата по медиите. Своето той показа по футболните терени и на треньорската скамейка. Но ще завърша с негови думи, споделени наскоро: „Да загубим мач у дома беше нещо немислимо. По цели нощи не съм спал след загуба, дори и да нямахме вина. Защото бях Етърец, исках отборът да върви нагоре.“ И наистина това казва всичко…
