Иван Колев – треньорският провал на „армейската“ легенда начело на етърци

Треньорите на “Етър” (поредица)

През лятото на 1979 г., след като вкарва „Етър“ в „А“ група, именитият специалист Атанас Пържелов получава покана да оглави националния отбор на България. Ръководството на великотърновския клуб решава да заложи пак на столичен треньор с изтъкната визитка на футболист, но този път залага на грешна карта…

Във Велико Търново пристига Иван Колев – легенда на ЦСКА и националния отбор. Има вече и записан треньорски успех – през 1973 г. вкарва „Чардафон-Орловец“ (Габрово) в елита. Роден е на 1 ноември 1930 г. в Пловдив. Многократен шампион с ЦСКА, участник на две световни първенства (1962, 1966), на три Олимпиади (1952, 1956 и 1960). С националния екип има впечатляващите 75 мача с 25 гола.

Иван Колев вече има любопитен сблъсък с „Етър“ като футболист – през 1960 г. той е част от отбора на ЦСКА, когато е сензационно елиминиран в София от турнира за Купата на Съветската армия. Етърци след 0:0 в редовното време нанизват два гола чрез Кото Кръстев, преди в 118-ата минута именно Иван Колев да върне едно попадение от съмнително за засада положение. В края на 60-те Ването приключва с кариерата си и се отдава на треньорство.

Иван Колев в първия му сблъсък с „Етър“ през 1960 г.

Първият му отбор е „Велбъжд“, с който завършва трети в „Б“ група, но през лятото на 1972 г. поема „Чардафон-Орловец“ и го извежда до промоция в елита. През 1976 г. поема новака „Академик“ (Свищов) и успява да го задържи в майсторската група, после минава през „Академик“ (София).

През лятото на 1979 г. в “Етър” Кирил Ивков слага край на кариерата си и предава капитанската лента на Бойко Димитров. Иван Колев пристига във великотърновския клуб със самочувствие, води със себе си и сина си Юлиян Колев, който дори става капитан на отбора. Нещата обаче не тръгват добре… Още на старта пред 14 000 зрители етърци губят с 0:1 от „Ботев“ (Пд), падат и във Варна от „Черно море“. Глътка въздух е победата с 1:0 над „Берое“, но последват нови загуби от „Ботев“ (Враца), „Локомотив“ (Сф), „Славия“… На 13 октомври идва и „Левски-Спартак“, на трибуните има 25 000 зрители. Войнов открива за гостите, а до почивката Стефан Лъхчиев изравнява. Руси Гочев обаче към края завършва една атака и „сините“ печелят с 2:1.

„Етър“ с Иван Колев през есента на 1979 г. сн. архив А. Ганцаров

На 7 ноември 1979 г. етърци губят и гостуването си в Сливен с 2:0, като това окончателно изчерпва търпението на ръководството. След този мач Иван Колев е освободен от поста и се прибира в столицата. „Последният му мач беше в Сливен. Той е голям футболист, но като треньор при нас нещата не вървяха. Играехме слабо и резултатите никак не бяха добри“, спомнят си тогавашните водещи футболисти на „Етър“. Следва домакинска загуба и от другия гранд ЦСКА, този път пред 30 000 души! Резервата Марио Вълков бележи в самия край на мача за 0:1.

„7 от 12-те гола през есента са дело на Лъхчиев, Б. Димитров и Табаков – все състезатели от защитната формация, а 3-те гола на Г. Тодоров и 2-та на Цингов в 15 мача бяха убедително доказателство за липса на стрелково умение. А всичко това бе закономерно следствие на занижените изисквания на треньорското ръководство“, пише в онези години журналистът Ангел Великов.

В края на есенния полусезон „Етър“ е на отчайващото последно място само със 7 точки от 3 победи, едно реми и цели 11 загуби. И като треньор е привлечен Васил Методиев. Шпайдела освобождава доста играчи, прави и невъзможното напролет да спаси отбора, но не успява. Остава обаче на поста и във втория ешелон и със здрава работа следващото лято го връща в елита на България.

Иван Колев разбира, че треньорството не му е сила. До последно играе футбол с ветераните, като гостува във Велико Търново само две седмици преди смъртта си. Отива си от този свят на 1 юли 2005 г. на 74-годишна възраст. Незабравимо ляво крило, което безспорно оставя следа в българския футбол.

Колев (най-вляво) води „червените“ легенди във В. Търново през 2005 г. малко преди смъртта си.