Треньорите на “Етър” (поредица)
След шест поредни сезона в “А” група “Етър” изпада през 1975 г. във втория ешелон и прави три неуспешни опита да се върне при майсторите, като сменя няколко треньори. През лятото на 1978 г. ръководството обаче най-после прави печеливш ход, като назначава за старши треньор известния футболен специалист Атанас Пържелов.
Всъщност Пържелов по рождение си е търновец – роден е във В. Търново на 9 февруари 1932 г. Играл е футбол като вратар в София и Пазарджик, а на 27-годишна възраст спира с футбола и става треньор. Печели със “Славия” Купата на Съветската армия, а през 1978 г. се води съюзен треньор на БФС. Не се поколебава да приеме поканата на “Етър”, а целта е една-единствена – отборът да се върне в елита.
Направена е сериозна селекция – от “Левски” са привлечени националите Кирил Ивков, който става капитан на отбора, и Стефан Павлов (Фифи Перото). От “Славия” пък идва нападателят Иван Божилов. В “Етър” има и достатъчно класни играчи – Никола Велков, Георги Цингов, Бойко Димитров, Иван Ненчев, Бойко Димитров, Кирил Рабчев, Стефан Лъхчиев… Помощник-треньор на Пържелов става Георги Велинов.
Началото на сезон 1978-1979 г. е обещаващо – след реми 1:1 на старта в Белослав следват победи над “Бдин” с 2:0, “Светкавица” с 1:0, “Академик” (Св) с 4:0… До края на есенния полусезон етърци допускат само 2 загуби и завършват убедително първи с 29 точки, като вторият “Локомотив” (ГО) има 24.
Пържелов е треньор с авторитет и определено има сериозни треньорски качества и амбиции. Напролет “Етър” стартира с победно 1:0 над “Ватев” (Белослав), като попадението бележи дебютантът Стефан Лъхчиев с гол от фаул още в 5-ата минута. После “болярите” редуват победи и равенства, губят рядко. В Русе отстъпват с 1:0 на “Дунав”, който скъсява разликата само на 4 т. Именно русенци и свищовлии са основните преследвачи, докато “Локо” (ГО) изостава назад. Но “Етър” държи здраво и не изпуска нещата от контрол.
Паметна е домакинската победа с 5:0 над “Раковски” (Севлиево), която узаконява завръщането в елита. Два гола бележи Иван Ненчев, по един добавят Иван Божилов, Петко Цанев и Георги Цингов. Така два кръга преди края “виолетовите” стават недостижими на първото място и след 4 г. в “Б” група триумфално се завръщат в групата на майсторите!
Работата на Атанас Пържелов е следена стриктно от футболната централа и той получава покана да оглави националния отбор на България. Води го в цели 30 официални мача, демонстрирайки модерен за времето си поглед върху играта. В “Етър” пък пристига като треньор футболната легенда Иван Колев, който претърпява пълен провал, но за това ще разкажем в следващия епизод.
Връзката на Атанас Пържелов с “Етър” обаче не секва, макар и косвено. През 1994 г. той е вицепрезидент на БФС, когато Валентин Михов подава оставка след класирането за САЩ-94 поради невъзможност да изплати обещаните премии. Световното в Щатите наближава, а тогавашните шефове (известни като “брокерите”) вдигат мерника на Димитър Пенев. Искат да го уволнят, а начело да застане Пържелов. Той категорично им отказва. Пената си предвожда четата на Световното, а Атанас Пържелов е водач на българската делегация. Там България стига до сензационното четвърто място, като петима национали са продукт на “Етър” – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев.
През 1999 г. Атанас Пържелов е поразен от инсулт, който засяга паметта му. Въпреки това продължава да работи в любимото на хиляди почитатели на играта издание – вестник “Футбол”. Страда и от хипертония, а от 2008 г. има проблеми с говора. Отива си от този свят на 81-годишна възраст на 12 август 2013 г.
За феновете на “Етър” той остава символ на професионализъм и местен патриотизъм – треньорът, който знаеше как да побеждава и как да пази авторитета на великотърновската футболна школа.
