Велико Търново може да се гордее с факта, че от него започва историята и на българското колоездене. Заслугата за това е на Методи Хаджипетков, който е сред знаковите фигури в града в края на XIX век. Едва ли има по-отворен, по-предприемчив и амбициозен човек, така отдаден на родния град, със съществен принос в икономическото и стопанското му развитие. Той е и първият човек в България, притежавал велосипед.
Методи Хаджипетков бил заможен търговец и човек с интерес към новостите. Роден е през 1861 г. в семейството на търновския търговец Хаджи Петко Косев – собственик на галантериен магазин. Баща му продава църковни книги и полилеи, сланина и масло, хинин, билки, гвоздеи, живак, английска сол, арсеник и стари дантели. Майка му Теодора се занимавала с украсата на икони с материали, доставени от Ерусалим.
Методи бил първият търновец, получил на 12 септември 1878 г. задграничен паспорт, за да учи в Одеса. Той е търновецът, пътувал най-много зад граница – Константинопол, Виена, Берлин, Хамбург, Нюрнберг, Галац, Будапеща… И виждайки нещо ново, той се връща в Търново и се старае да го внедри. Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“ го представя така: “Той самичък, без да знае една думица иностранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал в Чикаго. Браво на Хаджи Петкова, че е успял да се възползва от състоянието си”.
Хаджипетков е и “баща” на българската лимонада. Само 40 г. след изобретяването на машината за газиране на вода, Методи Хаджипетков внесъл съоръжението в България и през 1882 г. произвел в Свищов първата българска лимонада. На вкус тя почти не се отличавала от сегашната. Основното в нея и тогава било лимоновото масло-есенция, която се извлича от лимонови кори. Търновецът пълнел своята лимонада в стъклени шишета с топчета, които предизвиквали не по-малък интерес от напитката. Към средата на живота си бележитият търновец започнал да се занимава и с производство на вино и разноцветни мастила.
Магазинът му на пл. „Баждарлък“ предлага всякакви европейски стоки. При многобройните си пътувания той сам закупувал и снабдявал с чер хайвер и руска водка от Одеса, пури от Хамбург, риба от Франция, коняци и ром от Бордо, маслини от Испания, сирене от Швейцария и Холандия.
Методи става инициатор и на други начинания. С негови средства започва засаждането на дървета по голия дотогава хълм Боруна, където днес е паметникът на Асеневци и картинната галерия. После се прехвърля на Царевец, където със свои средства прави първите алеи около руините на Второто българско царство.
През 1883 г. Хаджипетков си купил така наречения бициклет – с малко задно и голямо предно колело, а през 1885 г. станал инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната. Появата му по улиците на Търново предизвиквала истинска сензация – хората се събирали да гледат „чудото“, а някои дори се страхували от него. Калдъръмените улици на стария град, със стръмните си наклони, не били особено подходящи за каране на велосипед. Въпреки това, Хаджипетков демонстрирал умения и смелост, като се превърнал в своеобразна атракция. Разказите за него често са примесени с фолклорен хумор – например как минувачи скачали встрани, мислейки, че „желязното конче“ ще ги прегази.
През 1893 г. прекосява Океана и посещава Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и знаменития Ниагарски водопад. Оттам заминава за Чикаго, откъдето докарва с багажа си още три велосипеда, детски шейни и кънки. През зимата организира пързаляне с кънки, състезания на кънкьори, замръзналата Янтра става място за развлечение. Както подобава на човек, видял такива чудеса в Америка, организирайки тези забавления, той кани оркестър, организира на брега бюфет и сам връчва награди на победителите.
С новите колелета вече започнал по-големи преходи и заедно със съпругата си Недялка и сестра си Кинка редовно правел излети чак до град Русе, който е на 100 километра от Търново. Двете са и първите жени-колоездачки в България. През 1901 г. Методий Хаджипетков организирал първия колоездачен събор на всички клубове по това време в България. Годината се смята за рождена на българското колоездене, а за негов основател официално е признат търновецът.
Методи Хаджипетков запалва по колоезденето много великотърновци и не случайно първият участник на Олимпийски игри от Велико Търново е колоездачът Борис Димитров-Бонзарата, който участва на игрите в Берлин през 1936 г. Самият бележит търновец си отива от този свят 3 години по-рано – през 1933 г. на 72-годишна възраст – почитан и уважаван от всички в старата столица.
