Пред погледа на Цанов (вторият отдясно) „Етър“ излиза за мача с „Интер“ (Милано).
Треньорите на “Етър” (поредица)
След като легендата Йордан Томов – Коми вкарва за първи път „Етър“ в „А“ група и ги води в първия им сезон в елита, се прибира в столицата, а в следващите две години начело на „виолетовите“ е тандемът Петър Шатров – Петър Хараламбиев.
През лятото на 1972 г. идва друг столичен специалист – Апостол Чачевски. Вече е отдавна утвърдено име в родния футбол като състезател – емблематичен ляв бек на „Локомотив“ (София) и негов капитан, шампион на България. Известен в локомотивските среди като Макето. Чачевски не се колебае за свой помощник да вземе верния Петър Шатров.
Роден е на 29 март 1933 г. в София, но е потомък на преселници от Галичник. Легенда на „Локо“ (Сф), където играе през цялата си кариера. Има респектиращите общо 17 сезона от 1950 г. до 1967 г., в които натрупва 289 мача и 20 гола в „А“ група. С „Локомотив“ става шампион на България през сезон 1963/64, носител е и на Купата на Съветската армия през 1953, както и двукратен носител на Европейската железничарска купа през 1961 и 1963 г. С 4 мача в турнира за КЕШ, в периода 1965–1967 е капитан на „Локомотив“. Президент на клуба през 1992 г., преди това успешен треньор в България, Гърция и Кипър. Апостол Чачевски почина на 90-годишна възраст на 1 август 2023 г.
След като приключва състезателната си кариера, първо е треньор на „Академик“, а после на „Алки“ (Ларнака, Кипър). Пристига в „Етър“ много амбициран, но първия сезон нещата не се получават… Макар и пълен с добри футболисти, великотърновският тим записва само 7 победи и 14 равенства, а губи 13 мача. Така едва се спасява от изпадане, като завършва първенството 16-и непосредствено пред двата изпадащи тима „Лъсков“ (Ямбол) и „Волов“ (Шумен).
Следващият сезон 1973-1974 г. обаче няма нищо общо с предходния. „Етър“ играе мощно, зрителите, изпълнили трибуните на стадион „Ивайло“, са доволни. През ноември „болярите“ постигат и най-знаменитата победа в историята си на чужд терен, като разгромяват „Локомотив“ (Сф) с 6:0. Любопитното е, че и треньорът Чачевски, и вкаралият 4 гола Димитър Цеков, са бивши играчи именно на „железничарите“.
За първи път в историята си „Етър“ е непосредствено след двата гранда „Левски-Спартак“ и ЦСКА „Септемврийско знаме“ и основен фаворит за бронзовите медали! В края на сезона обаче е прецакан и изпреварен с 1 т. от „Локо“ (Пд). Но и четвъртото място е огромен успех, още повече че дава право на участие в турнира за Купата на УЕФА. “През 1974 г. първенството беше много тежко, но взехме четвъртото място, а можехме да станем и трети. Есента не започнахме убедително, но Апостол Чачевски изгради един много стабилен отбор, с много голяма дисциплина”, спомня си Георги Василев.
След края на най-успешния сезон обаче Чачевски се прибира в столицата и лятната подготовка води Петър Шатров, докато е намерен нов наставник. Това е Атанас Цанов, известен като Тасо или като Майстора. В първенството „Етър“ не се представя добре, но пък Цанов има шанса да води тима в паметните мачове срещу „Интер“ (Милано). За тях е писано много. На 18 септември 1974 г. етърци посрещат знаменития италиански тим и той едва се спасява от загуба на „Ивайло“, като мачът завършва 0:0. На реванша на 2 октомври на „Сан Сиро“ след скандално съдийство етърци губят с 3:0.
Атанас Цанов е известен с това, че е един от малкото по онова време шампиони и с ЦСКА, и с „Левски“. Роден е на 28 януари 1928 г. в Бохот, Плевенско. От 1946 до 1949 г. играе в „Левски“, с който е два пъти шампион на България. Отива в ЦСКА, с тях пък е три пъти шампион (1951-1953). И пак се връща в „Левски“… После е в „Волов“ (Шумен), „Дунав“ (Русе), а като треньор за първи път вкарва „Добруджа“ в „А“ група. Почива на 28 септември 2015 г. на 87-годишна възраст.
В „Етър“ обаче на Цанов нещата не му се получават. Поради слабото представяне на отбора още в края на есенния полусезон е освободен и е поканен врачанският специалист Илия Панев. Той също има с какво да се похвали във визитката си – през 1964 г. за първи път вкарва „Ботев“ (Враца) в „А“ група, а през 1971 г. дори печели бронзовите медали в шампионата. Изоставането на „Етър“ обаче е сериозно края на сезона тимът е предпоследен с 21 точки, като заедно с „Янтра“ поема към „Б“ група. Така след 6 поредни сезона в елита, „виолетовите“ трябва да преминат през „чистилището“ на втория ешелон, където остават цели три години, водени от треньорите Петър Алексиев и Семко Горанов. За да дойде 1978 г. и новата успешна атака на „А“ група, вече начело с утвърдения специалист Атанас Пържелов…
