С Иван Славков – и двамата с уникално чувство за хумор.
През 1983 г. отново се създава ситуация Петър Шатров да се завърне във В. Търново. Избран е от старши треньора Георги Василев за главен методист на футболния клуб. Но на следващата година Гочето заминава за “Спартак” (Пл), а да спасява положението на треньорския мостик за пореден път е извикан Шатров. За свой помощник той избира Петър Харалампиев.
„Направен бе обаче опит от някои запалянковски и ръководни среди да се обяви отборът за изчерпан, разказваше Шатров. – Трябваше да се мобилизират силите на момчетата и да им се вдъхне вяра в силите, а не да се отричат. Затова организирах най-трудния лагер в живота си – в Дряново. Запазих целия основен състав, като бяха включени и млади перспективни момчета като Краси Балъков, Трифон Иванов и др. Хотелът беше в ремонт, липсваше вода заради развален водопровод. Столът не работеше, хранехме отбора на една будка. Играчите ги миех с маркуча на игрището. Нямаше никакви протести. Работих здраво за мотивацията на някои играчи, отборът стъпи на краката си, колективът се подобри.“
Шатров (най-вляво) начело на „Етър“ през 1984/1985 г. с помощник Стоян Петров.
Шатров активно налага младия Балъков в отбора. Още повече, че Георги Цингов последва Георги Василев в “Спартак” (Пл). „Това беше преломният момент да се вкара на неговия пост Краси. На един мач с “Черноморец” в Бургас през есента на 1984 г. решихме с помощника ми Петър Хараламбиев вместо острие Балъков да играе като изтеглен ляв нападател, като се връща и назад. Сега това се нарича ляв външен халф. Започнах да налагам Балъков и той игра през сезона 30 мача по 90 минути“.
И тази история на Шатров обаче си има и предистория… „Преди това срещах голяма съпротива и дори един ден ме качиха на варел пред стадиона да давам обяснения пред хората защо сменям Цингов и пускам Балъков. И направихме следния номер. Цингов искаше да става ловджия и в неделя да не идва на възстановителните тренировки. Аз му дадох разрешение, но му казах в замяна: за да не ме упрекват хората, че те сменям с Балъков, като ме видиш по време на мач да си вдигна ръка към главата, сам ще искаш смяна. Така и правеше Цингов и аз пусках Балъков да се обиграва.“
С Красимир Балъков, когото наложи като млад в „Етър“.
„През 1985 г. националите на Иван Вуцов, които участваха в квалификации за световното в Мексико-1986, отидоха на лагер в Трявна и поискаха да направят контрола с „Етър”. Мачът трябваше да бъде във В. Търново, но някои хора го отказаха. Затова решихме да отидем да играем в Трявна. Това беше голям шанс на обновяващия ни се отбор да се докаже. Самите играчи поискаха да гоним поне равен, но Велков и Лъхчиев бяха категорични, че дори срещу националния отбор „Етър” трябва да играе за победа. Поведохме с 2:0 и накрая бихме с 2:1. За съжаление никой не направи видеозапис на този мач“, разказваше сладкодумният треньор-ветеран.
Петър Шатров до края на живота си пазеше и емблематичното си моливче, което е станило нарицателно за всички негови футболисти. „Моливът ми беше като талисман през цялата кариера, с него си водех записките на тренировки и мачове. Играчите още ме питат: пазиш ли моливчето. То е едно жълто моливче, вече около 2 см, но си го пазя вкъщи и до ден днешен”, разказваше Шатров.
Легенди се носят за това моливче. Веднъж, докато чакат треньора си в съблекалнята, където той има навика да им чертае схеми, футболистите решили да му скрият моливчето и Георги Цингов го сторил. Това изобщо не притеснило Петър Шатров, който бръкнал в джоба си и извадил второ такова миниатюрно моливче… Оказало се, че има десетина.
Преди един от мачовете на „Етър“ пък му изчезнали листите със записките, спомнят си неговите възпитаници. Тогава вече треньорът наистина се закъхарил не на шега. „Край! Противникът ще ми разчете бележките и ще загубим мача…“, повтарял обезпокоеният Шатров. А иначе играчите винаги зорко гледали как ще се появи за тренировката – дали ще е с навити нагоре крачоли на панталона, защото това било безпогрешен знак за настроението му.
„Етър“ през сезон 1985/1986 г.
След два сезона Георги Василев се завръща. А Шатров отива за три години в Алжир, води „Лесичери” в „Б” група, за кратко е в „Левски” (Лясковец). В последните години основа в родното Шемшево Първото лятно училище за таланти, а продължава да е треньор на ветераните в демонстративни мачове.
Петър Шатров имаше мечта събраният от него материал с много снимки да се превърне в книга, която да носи заглавието „Магията футбол”, а на задната корица да е прословутият „магиен гол”. “В нея ще има за всеки по нещо, а най-малко ще е за мен. Аз не съм треньор-звезда, а един обикновен треньор”, казваше той. Даде и идеята на стадион „Ивайло“ да бъде поставена паметна плоча на Йордан Томов – Коми, което наистина стана факт.
И в последните си години Шатров не спираше да се радва на признанието на десетките негови футболисти, чиито треньор е бил. Почетен беше специално и от Община Велико Търново за 80-ия си юбилей. „Ако днес все още се говори за Великотърновската футболна школа, за успехи, постижения, за известни и обичани футболисти – всичко това го дължим преди всичко на Вас. Благодаря Ви за многогодишния сърцат, себеотрицателен труд, за времето и усилията, които сте инвестирали в развитието на най – великата игра в Старата столица”, написа тогава в поздравителния адрес кметът Даниел Панов.
Изключително признание получи и в родното Шемшево. На 24 март 2014 г. стадионът в селото прие името на изтъкнатия треньор, а до входа му бе издигнат паметник на ветерана. Инициативата бе на кмета Кирил Ангелски и на Клуба на ветераните във В. Търново. За постамент бе избран митичният камък, забит в центъра на селото може би от столетия. Като малък Петър Шатров е прескачал този камък, за да получи право да седи зад вратата и да връща топката на батковците. На откриването присъства и самият Петър Шатров, там бяха и тогавашният президент на „Етър” Александър Нанков, бившите възпитаници на треньора Никола Велков, Георги Трендафилов, Георги Цингов, Радия Дойчев, Ивелин Младенов, Красимир Калчев, Добри Добрев…
Шатров до паметника си в Шемшево.
Каменоделецът Петър Петров бе обработил камъка и върху него бе монтирал две плочи. Върху едната има барелеф на играч с топка, а на плочата отдолу пише: „Тук започна своята кариера Петър Шатров – футболист и отличен треньор, роден през 1932 година в Шемшево”.
Емблематичният великотърновски наставник си отиде от този свят на 82-годишна възраст – на 30 ноември 2014 г. след инфаркт, последван от инсулт.
Книгата му „Магията футбол“ така и не видя бял свят. Поне останаха уникалните му спомени, които записахме. Но и без да е излята на белия лист, Петър Шатров написа своята книга – книгата на живота си, изпълнен с работа и отдаденост в името на “Етър”.
