Поредицата “Треньорите на “Етър” продължава с едно емблематично име.
„Никога не съм имал звездни мигове, винаги съм работил в обстановка за оцеляване. Но се гордея с едно – никога не съм отказвал на “Етър”! Въпреки че са ме викали все в трудни периоди и съм знаел, че ставам мишена. Аз не съм треньор-звезда, а един обикновен треньор“…
Думите са на Петър Шатров – един от легендарните треньори на „болярския“ тим, чието име завинаги ще остане в историята на великотърновския футбол. Сладкодумник бе Шатров – до последните си дни изключително активен, обичащ да разказва безкрайните истории от своето футболно битие. А имаше какво да разкаже, защото далеч не беше „обикновен треньор“. И до днес неговите възпитаници говорят за него с уважение, с респект и задължително с усмивка.
Като треньор Петър Шатров открива за футбола или налага при “виолетовите” едни от най-големите имена на великотърновския футбол. А те са десетки – Стефан Чакъров, когото привлича в „Етър“ едва 17-годишен, Стефан Величков – първия национал на етърци, Емил Димитров, Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов и кой ли не. Много от играчите, на които е бил наставник, поеха и в треньорското поприще – Георги Василев, Стефан Грозданов, Никола Велков, Валентин Игнатов, Бойко Димитров…
Петър Шатров (най-вляво) като старши треньор на „Етър“ от 1970 до 1972 г.
Но да се върнем към самото начало. Петър Шатров е роден на 11 януари 1932 г. в Шемшево. Започва да играе футбол още през 1944 г. После завършва ВИФ с отличен успех в специалността “Футбол”. Играе в софийското градско първенство с техния отбор, след което по негово желание е разпределен във Велико Търново. Тук става учител във Втора гимназия (сега ПМГ “Васил Друмев”), като футболист членува в ДСО “Червено знаме” до 1957 г., когато е създаден и ДФС “Етър”.
Все повече обаче го влече треньорството. Едва 28-годишен е, когато през 1960 г. треньорът Йордан Томов – Коми му подава ръка и го прави свой помощник. През следващия сезон е асистент и на друг столичен специалист – Симо Костов, известен като Сиамската котка.
Така се стига до 1964 г., когато Петър Шатров на скромните 32 години за пръв път е назначен за старши треньор на „Етър“. И какъв страхотен старт правят в първенството! Воденият от него отбор завършва първи на полусезона в “Б” група и е на крачка от първо влизане в елита, в крайна сметка не удържа конкуренцията, но поставя началото на пътя нагоре и за първи път започва да зрее мечтата за „А“ група!
„В този сезон водех „Етър” с помощник Иван Кръстанов и разполагах с 23 футболисти. Отборът неочаквано заигра добре и печелеше срещите на свой и чужд терен и в края на есенния полусезон завърши на първо място и стана основен кандидат за майсторската група. Мотивацията бе голяма и аз повече се занимавах с организационната и тренировъчната работа“, спомня си Петър Шатров. „Никога няма да забравя една от решаващите срещи с „Ватев” (Белослав), която взехме като гости с 4:1 и подсказахме, че сме заслужено на върха. В нея вкарахме т.нар. от мен „магиен гол”, който пада едва за 10 секунди.“
Години по-късно Шатров дори беше увековечил този гол със схема и снимки на играчите. В един момент вратарят Деян Гороломов хванал топката и я изритал напред, тя каца на главата на централния нападател Христо Деков – Ринго, който я подава към Тодор Маринов – Боеца и около дузпата той от воле забива неспасяем гол. Нарекох този гол магиен, защото футболът е магия, обясняваше Шатров.
„Етър” е есенен водач и води с 6 точки, което по тогавашната точкова система е внушителен аванс. Нещата обаче зациклят. „Тъй като бях все още млад треньор, с недостатъчен опит, допуснахме редица грешки, които никога няма да забравя. Грешка беше и привличането на Кръстьо Чакъров да ми окаже помощ в подготовката и да направи плана за тренировки. Взехме отбора на лагер във Велинград през зимата, там имаше почивна станция, хранене, поляни с минерална топла вода, където не се задържаше сняг, доста отбори на подготовка и много контролни срещи.
Получи се обаче изпреварване на спортната форма. Играхме контрола с ЦДНА и завършихме 0:0, а когато треньорът на столичани Пинайчев разбра, че до нашето първенство има месец и половина, запита как ще запазим формата си. Стана така, че префорсирахме играчите“, разказваше Петър Шатров.
Освен това се образува се опозиция в отбора от няколко играчи с версията, че те няма да останат в „Етър”, ако той влезе в „А” група, защото Шатров ще привлече други играчи от София.“ Hапpoлeт трябваше да стартираме задължително поне с победа и равен от мачовете в Лясковец и Ловеч, но ние паднахме и в двете с по 1:0. Авансът ни от 56 точки пред останалите бе стопен. Загубихме и от „Спартак” (Вн) и други отбори и завършихме шести, като се задоволихме само с победата с 4:0 в края над силния аrбор на „Септември”. Това доказа, че имаме добър отбор, който обаче само се докосна до „А” група“.
Шатров е освободен и отива в „Чавдар” (Бяла Слатина), който спасява от изпадане. Междувременно през 1966 г. сключва брак. Следващия сезон е пом.-треньор на Атанас Цанов в „Добруджа”, после в „Дунав”.
През 1969 г. мечтата става факт! Начело с Йордан Томов „Етър” за първи път влиза в елита, а през лятото Шатров се връща като негов помощник. Точно преди старта в „А” група тимът играе контрола със „Сао Пауло” и печели с 2:0, а ветеранът пазеше до края на живота си флагчето на бразилския тим и пепелник от този мач.
След края на сезона Томов напуска и Петър Шатров отново става старши треньор с помощник Петър Харалампиев. Двамата водят „Етър“ в продължение на две години до лятото на 1972-ра, като и в двата сезона под ръководството на Шатров “виолетовите” завършват на 12-ото място в майсторската група.
Четвърто място през 1974 г. Шатров (вторият отдясно) е помощник на Апостол Чачевски.
Помощник на Атанас Цанов през сезона 1974/1975 г.
Под негово ръководство „Етър” печели 21 победи, в 14 мача завършва наравно и 29 губи. След това става помощник на Апостол Чачевски, като „болярите” завършват четвърти в първенството на България. Остава верен и на същия пост и при следващия старши треньор Атанас Цанов, когато есента великотърновският тим играе срещу „Интер” за купата на УЕФА.
После съдбата отвежда „болярина” Шатров начело на „Локомотив” (ГО) и той води тима цели 5 години. „Там се сменяше поколението и ми допадна работата с младите братя Гавазови, Владимир Дешев, Асан Абишев, Константин Ушев и др., разказва Шатров. В Горна Оряховица имаше добра школа, която подаваше футболисти и ги утвърждавах в мъжкия отбор в „Б” група“.
Но Петър Шатров далеч не е приключил с „Етър“! Той ще се завърне триумфално в средата на 80-те отново на треньорския мостик, за да даде шанс на поредните млади таланти в кариерата си – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов…
(следва)
Шатров (вдясно) на „Сан Сиро“ преди реванша с „Интер“ (Милано).
