Митко Аргиров: “Моето призвание бе да вкарвам голове”

Първото си попадение за “Етър” бележи с удар от центъра

Митко Аргиров е име, което добре помнят по-старите привърженици на “Етър”. Неотразимият реализатор на “болярите” и част от силния “виолетов” отбор от средата на 80-те години. Не е търновец, а пловдивчанин, но сам признава, че в “Етър” е имал най-силните си години. Втори голмайстор след Цеков в цялата история на клуба.
Роден е на 5 ноември 1959 г., юноша на “Ботев” (Пд), дебютира за първия отбор на 17-годишна възраст и още същия сезон в 11 мача бележи 3 гола. Общо за родния си клуб има 144 мача с 38 гола в “А” група, печели и Купата на Съветската армия с негов гол на финала. На 23-годишна възраст Аргиров преминава в “Етър”, а за “виолетовите” демонстрира още по-голяма резултатност, като бележи 57 гола в 126 мача от “А” група. Най-успешният му сезон е 1985/86, когато вкарва 20 попадения и се нарежда на трето място сред голмайсторите в България. През 1987 г. заиграва в кипърския “Етникос” (Ахна), накрая завършва кариерата си в родния “Ботев”. Записва мачове и за националния отбор на България – титуляр е срещу Бразилия в двубоя в Порту Алегри през 1981 г., играе и срещу Аржентина на стадион ”Ривър Плейт” в Буенос Айрес година по-рано.
Това е първото интервю, което сега Митко Аргиров дава за славните времена, в които обличаше виолетовия екип.

– Колко години прекара в “Етър”?
– Четири години и половина. Дойдох тук на 15 ноември 1982 г., бил съм на 23 години тогава. Помня и до днес първия мач – за купата срещу “Черно море” и водехме с 1:0. Стадионът беше пълен, защото хората ме очакваха, че ще дойда. Тогава още нямах картотека и я донесоха на стадиона към края на мача. Влязох в последните 5 минути и беше еуфория. Отстранихме “моряците” – така започнах в “Етър”.
Треньор ни беше Георги Василев. Първият ми двубой в първенството беше срещу “Ботев” (Враца), беше един сняг и ужасно време, кален терен. Бихме ги трудно с 1:0. Понеже бях играл вече в “Тракия” (сегашният “Ботев” Пд), бях първо картотекиран в дублиращия отбор на “Етър”. Имах право да играя само в 15 мача в “А” група – такива бяха правилата тогава. И избирахме мачовете… После гостувахме на “Левски” и не играх, а влязох в следващия с “Черноморец” (Бургас). Вкарах гол от центъра за 2:0. Преди това Краси Ковачев беше открил от дузпа. Бихме ги с 3:0. Това мое попадение беше супер гол! През пролетта вече играех редовно.

– А кой е най-красивият ти гол?
– О, имам много хубави голове, вече не ги и помня. Но съм запомнил един срещу “Дунав” (Русе). Те бяха заплашен от изпадане отбор и се говореше, че “Етър” ще им даде мача. Поведохме с 1:0, а те атакуват и успяха да ни изравнят. В последните минути спечелихме дузпа. Отидох да я бия и в ума ми имаше само едно: ако я изпусна, всички ще кажат, че съм продал мача… Шутирах, топката удари едната греда, мина зад вратаря, отиде в другата греда и влезе! Паднах на колене. Тогава по телевизията имаше “Спортен екран” и гледах репортажа после как съм паднал на колене. И бихме “Дунав” с 2:1.

– С кого се разбираше най-много на терена?
– С всички. Като почнеш с Гошо Цингов, Захари Минчев – той скачаше и ги мачкаше, аз само мушках топката вътре. Много голове съм вкарал така. Гошо знаех къде ще центрира. Аз още от едно време с футболистите и на тренировки съм усещал при центрирането на всеки къде ще отиде топката. Ако е в края на терена, топката ще отиде на предна греда, ако е близо – ще е на задна греда… Ибото (б.а. Ивелин Младенов) също беше хубав футболист. Краси Балъков и Трифон Иванов бяха млади момчета. Те играха с мен, а не аз съм играл с тях! На Краси му давах съвети как да вкарва голове. Няма да забравя мача с ЦСКА, бихме ги с 3:1, а той ги побърка. При 3:0 за нас взеха да се карат помежду си. По онова време Георги Василев организираше за отбора много хубави турнета – в Португалия, Кувейт, преди мен бяха в Индонезия.

– Докога игра в “Етър”?
– До 1987. После отидох в Кипър за четири години и се върнах за малко в “Ботев” (Пд) и приключих с футбола.

– С твой гол “канарчетата” печелят купата през 1981 г. Игра ли същата есен при знаменитата победа с 1:0 над “Барселона”?
– Играх, да. Гошо Славков вкара гола от фаул. В “Барселона” бяха Шустер, Кини, Алесанко, Симонсен… Със Славков (лека му пръст) бяхме в Спортното училище, той дойде от Стамболийски. Заедно тръгнахме и израснахме, станахме с юношеския национален отбор втори в Европа. С него, с Коце Костадинов и другите бяхме много силно поколение и влязохме при мъжете.

– Кой ти е най-хубавият спомен с виолетовия екип?
– Много са спомените! В “Етър” направих най-хубавите си години. През 1984/1985 г. и през следващия сезон бях сред водещите голмайстори на България. Георги Василев тогава го нямаше, бяхме с Шатров и Харламбиев, много силни години бяха и за отбора, и за мен. За 4 години станах втори голмайстор в цялата история на клуба. Димитър Цеков, лека му пръст, ме среща веднъж, прегърна ме и се смее: “Евала!” Питам го защо. “Че не остана в “Етър” да ме биеш по голове…”

– Кое е най-силното ти качество?
– Да вкарвам голове.

– Ляв, десен крак или глава?
– Всичко. И с двата крака играех, и с глава. В “Ботев” съм играл с № 11 и уж бях ляво крило, а аз все търсех центъра да вкарвам голове. Още като дете и юноша през 1973 и 1976 г. съм бил голмайстор на България. Моето призвание бе да вкарвам да голове – това не се учи, то е дарба.