сн. архив А. Ганцаров
Огромният талант на Красимир Балъков блясва още в детско-юношеската школа на “Етър”, а дебютът му за първия отбор е през пролетта на 1983 г.
“Първите ми футболни спомени са от Хотница, където играех през ваканциите на поляната, и от първото ми училище “Никола Вапцаров”, където не спирахме с футбола в двора. Много често ни гонеха, защото от 14 до 16 ч. не можеше да се играе. После кандидатствах в Спортното училище и влязох в паралелка “Футбол”, първият ми треньор беше Васил Матев. Между другото, исках да кандидатствам лека атлетика, гимнастика и футбол, но Матев заяви, че който иска да се занимава с други спортове, няма смисъл да кандидатства футбол. И ние набързо се отказахме от другите спортове”, признава Балъков. След Матев той е при треньорите Петър Шатров, Петър Хараламбиев и Георги Василев.
Едва 13-годишен Краси Балъков е обявен за най-техничен футболист на България в своята възраст. Това става на държавните финали през 1979 г., когато детският отбор на “Етър” печели първите медали в историята на великотърновския футбол. Тимът, воден от Васил Матев, става републикански вицешампион, което е началото на поредицата от успехи.
За първи път името на Балъков се появява в “Народен спорт” на 23 юни 1979 г. Детският отбор на “Етър” играе финал за шампионската титла срещу “Славия”, мачът е в Русе. Михайлов открива за “белите”, но веднага Пламен Илиев изравнява. В 41-ата минута Краси Балъков прави обрат с гол за 1:2, но Миланов фиксира ремито 2:2. Стига се до изпълнения на дузпи, при които “белите” печелят с 6:4. “Етър” не само става вицешампион, но Балъков получава индивидуалната награда за най-техничен състезател, а Пламен Илиев – за голмайстор на първенството.
Балъков пази в архива си и снимка от този успех, на която е с другия призьор Пламен Илиев. “Пламен беше от Габрово, беше много добър футболист в своята възраст. Ако не се лъжа, освен за най-техничен, бях обявен и за най-добър футболист в първенството”, сподели пред “Янтра ДНЕС” Балъков.
Изключително любопитен е обаче друг материал в “Народен спорт”, посветен на Спортното училище във В. Търново, в който отишлият си неотдавна от този свят Васил Матев споделя думи, които се оказват пророчески… “След 7-годишна подготовка в ССУ “Г. Раковски” ще се появи първият випуск. Преподавателят Васил Матев е доволен: във финалите за деца (1979) те са втори, за младша възраст – трети. “Запомнете имената на Красимир Балъков и Пламен Илиев – за тях ще се пише често…”, казва пред вестника Матев.
Едва на 16 години Балъков вече е в мъжкия отбор, за който дебютира на 1 май 1983 г., току-що навършил 17. “Болярите” гостуват на “Хасково”, а мачът е пред 6500 зрители. Краси влиза в 71-та минута на мястото на Митко Аргиров при 2:0 за домакините, както и завършва двубоят.
В обзора, който прави на сезона, в. “Народен спорт” подчертава: “В хода на първенството 48 млади футболисти бяха привлечени в “А” група. Заслужава да бъдат споменати някои като Н. Илиев, Велев, Коев в “Левски-Спартак”, Николенов, Александров, Писков в “Славия”, Вл. Стоянов в “Черноморец”, А. Пехливанов в “Тракия”, Ем. Димитров и Кр. Балъков в “Етър”, Ризов, Лардев и Цветков в “Пирин” и др.”
Доскоро се смяташе, че първия си гол за мъжкия отбор на “Етър” Красимир Балъков бележи още същата година през август в приятелски мач с националния отбор на Ливан.
Архивите обаче говорят друго, а те няма как да изопачават фактите. Балъков се разписва във вратата на “Осъм” (Ловеч) за първия отбор на “Етър” на 20 февруари 1983 г., когато още е едва на 16. Това става в турнира за Купата на България, сезон 1982/1983. Участието не е от успешните за “болярите”, които в първия кръг срещат “Берое”. Губят в Стара Загора с 3:1, а у дома на “Ивайло” правят 2:2 и отпадат от битката за челото. В надпреварата участват цели 52 отбора. Регламентът обаче е отборите да не отпадат, а да отиват да играят за разпределение на по-долните места. Така в третия кръг в края на февруари “Етър” се изправя като гост срещу “Осъм” (Ловеч).
Лазаров открива за домакините в средата на полувремето, а в 41-ата минута юношата Краси Балъков наказва домакините с гол за 1:1. Това е и първото му официално попадение за мъжкия тим на “виолетовите”! След почивката с две попадения на Линков (едното от дузпа) и на Минков ловчанлии печелят с 4:1.
А що се отнася до любопитния мач срещу националния отбор на Ливан, той се играе същото лято – на 27 август 1983 г. На стадион “Ивайло” етърци са безпощадни и печелят с категоричното 5:1. Емил Димитров открива резултата, Христо Михайлов удвоява. Тогава 17-годишният Балъков също успява да прати топката в мрежата, а до края Захари Минчев и Митко Аргиров оформят крайното 5:1.
Това пък е първият международен гол за Балъков с екипа на “виолетовите”. На следващата пролет бележи и първото си попадение за първенството. Датата е 5 май 1984 г., гостуване на Шумен. 20 000 зрители има на стадион “П. Волов”, рефер е Недялко Тахтаджиев. Танков открива с красив гол в 34-ата минута, а към края домакините усилват натиска и след попадение на Манолов в 68-ата минута и автогол на Сали Мустафов в 81-ата повеждат с 3:0. “Гостите се помъчиха на удара на отговорят с удар, но бързите Цингов и Балъков често оставаха изолирани. За почетния си гол те трябва да благодарят на вратаря Тошев, който подходи много несериозно към една доста лека топка”, пише в репортажа “Народен спорт”.
Голмайстор е именно Краси Балъков. Ето как си спомня попадението легендарният халф. “Малко преди края при 3:0 за домакините получих хубав пас, финтирах двама, излязох срещу вратаря и с едно леко копване на топката го прехвърлих. Хукнах да се радвам, но видях, че никой не ме гони да ме прегръща и се спрях. Осъзнах какъв е резултатът и че всъщност падаме”, разказва с усмивка Балъков.
Първият гол… Следват още 34 в 142 мача за първенство с виолетовия екип. Нещо крайно любопитно – за 142 изиграни мача в “Етър” техничният халф е получил едва три жълти картона! Головите атаки и асистенциите му едва ли някой може да преброи, защото Балъков все пак е плеймейкър. Началото на една блестяща кариера, продължила в “Спортинг”, “Щутгарт” и най-вече в националния отбор (с включване в идеалния отбор на САЩ-94), написал златните страници на българския футбол.
