Основаният през 1919 г. Младежки спортен клуб (МСК) през есента на 1920 г. е преименуван на СК „Слава“. В отбора остават основните футболисти, създали МСК. Същите те после влизат в обединения „Етър“ – това са вратарят Никола Илиев, централният нападател Никола Чантов, защитникът Рашко Рашков – Маркиза, и лявото крило Антон Димитров. Досегашният председател на МСК Аспарух Брусев става съветник в „Слава“.
Ново име – „Слава“, пише в спомените си летописецът Никола Илиев. И продължава: „През пролетта на 1921 г. на едно Общо събрание някои членове предложиха да се смени името на клуба, тъй като вече било остаряло. Той бе преименуван на Спортен клуб “Слава”, под което име съществува до април 1924 г. В ръководството влязоха нови хора, по-възрастни, някои от които бяха чужди на свободолюбивия дух на ръководството на МСК“.
Никола Илиев – един от основателите на МСК, „Слава“ и „Етър“.
Бай Колю леко бърка датата, тъй като „Слава“ е учреден още на 21 ноември 1920 г. Това става ясно от запазения в РНБ „Петко Славейков“ Устав на СК „Слава“, в който на първа страница е записано: „На 4 август 1919 г. се основа в гр. Търново „Младежки спортен клуб“, който на 21 ноемврий 1920 г. се преименува Спортен клуб „Слава“.
От последното изречение става ясно, че на практика „Слава“ не е нов клуб, а просто новото име, което приема МСК. Това се потвърждава и от още редове в устава (на стр. 10): “Настоящият устав, одобрен от Общо събрание на 3 септември 1919 г. (…) е изменен и попълнен на Общото събрание на 20 февруари 2021 г.”. Което ще рече, че и уставът на МСК, и този на “Слава” всъщност са за един и същ клуб.
Книжката е от едва 12 страници, но в нея има още куп интересни сведения, неизвестни до този момент: празникът на клуба е на 4 август; цветовете на клуба са черен и жълт. Споменава се и за емблемата на СК „Слава“: чл. 39 „Всеки тим си има име. Членовете на тимовете имат на лявата страна на игралните фланели значка (б.а. – емблема) със съответните инициални в зависимост от името на тима, към който се числят“. Как точно е изглеждала емблемата на „Слава“ – засега не е открито, но все пак в устава се упоменава, че „печатът на клуба е кръгъл с надпис „Спортен клуб „Слава“ – гр. Търново, в средата фигура на футболист“.
А от последната страница на устава разбираме и цялото ръководство на СК „Слава“! Председател е С. Станев, подпредседател Б. Георгиев, секретар – добре познатият ни Никола Чантов. Касиер на клуба Н. Сарънедялков, домакин – не кой да е, а Никола Илиев. Зав. спорта Р. Петров, съветник – Аспарух Брусев. Председател на Контролната комисия е Г. Гюров, а членове – още двама от основателите на футбола в Търново Никола Балчев и Стефан Високов.
Никола Чантов – централният нападател на СК „Слава“ и секретар на клуба.
Първото съобщение в пресата за СК „Слава“ намираме на 15 юли 1921 г. в новоучредения в. „Спортен лист“. Това е и първият спортен вестник в България, излиза от 1921 до 1923 г. и се издава в София от Методи Кирчев и Милчо Добрев. В брой 7 от 1 юли вестникът пуска кратко съобщение: „Умоляват се спортните клубове „Виктория“ и „Слава“ от гр. Лясковец да изпратят точните си адреси в редакцията“. Явно вестникарите бързо усещат грешката си, защото в бр. 8 (15 юли) съобщението им вече гласи: „Умоляват се спортните клубове „Виктория“ и „Слава“ от гр. Търново да изпратят точните си адреси в редакцията“.
По-интересно са обаче следващите статии от август. На 31 юли 1921 г. в Плевен е учредена Севернобългарска спортна лига със седалище във Варна. При учредяването й в нея влизат 13 клуба, сред които търновските „Слава“ и „Виктория“. „От 20 юли до 3 август в Плевен ще има спортен събор. Участват спортните клубове от Северна България „Тича“, „Диана“ и „Развитие“ – Варна, „Хр. Ботев“ – Разград, „Сава“ – Русе, „Слава“ – Търново, „Преслава“ – Шумен, „Искър“ – Провадия, „Орел“ – Оряхово, „Ураган“ – Попово, „Скобелев“, „Атлетик“ и „Победа“ – Плевен. През същите дни на събора ще има учредителен конгрес. Целта на последния ще е образувате на Северна спортна лига. Желателно е както за събора, тъй и за конгреса, да участват всички клубове от Северна България. Клубовете ще бъдат представени от по трима делегати. Ония клубове, които биха желали да участват в събора, изпращат по един тим, като двама от делегатите влизат в тоя тим“, пояснява в. „Спортен лист“ (бр. 9/3.08.1921).
В крайна сметка на учредителния конгрес и събора участва не само „Слава“, но и „Виктория“ (Търново). Играят се и мачове, но между сборни отбори. Сборният отбор на Провадия, Разград и Варна побеждава сборния тим на Плевен и Търново, в който влизат играчи на „Слава“ и „Виктория“. „На 31 юлий от 9 до 10 и половина преди пладне смесен тим от Провадия, Разград и Варна срещу смесен тим от Търново и Плевен… (от факсимилето на „Спортна библиотека“ не се вижда точният резултат). Свързаната игра на провадийци, разградци и варненци има преимуществото над тая на търновци и плевенци“. Мачът е отразен във в. „Спортен лист“ бр. 10 от 15 август и това е първият материал в пресата, в който е споменат мач на „Слава“.
„Слава“ е представител на региона и в първенството на Севернобългарската спортна лига от 2 до 5 август 1923 г. В първия кръг търновци срещат „Стрела“ (Лясковец) и грабват убедителна победа с 5:0. Във втория обаче гостуват на силния отбор на „Преслава“ (Шумен) и губят с 5:0. „На 5 август се състоя последният мача между двата непобедени областни клуба „Преслава“ (Шумен) и „Тича“ (Варна). Победата грабна „Тича“ с 5:1, която получи златната чаша, букет подарен от Н.В. Царя, и взема палмата на първенството в Северна България“, пише в. „Спорт“ на 14 октомври с.г.
В архивите на търновските вестници отпреди век открихме и една от първите спортни дописки – за мач именно на СК „Слава“ срещу „Футбол“ (Трявна), игран на 23 септември 1923 г. Материалът е публикуван във в. „Ново време“. „Победители в това състезание излязоха търновци. Тази обаче победа съвсем не оправдава тяхното неприлежно държание в играта. Противната страна действително беше слаба, защото нямаше тренировка добра, играчите се състезаваха много плахо и предпазливо под страха на случайни удари, каквито често се нанасяха. Нужно е да се упражняват и да избягват ударите и блъсканицата през време на игра, което е неправилно, неприлежно и съвършено опасно. Ние бяхме очевидци как двама един срещу друг като петлета се хвърлят и блъскат, а други – в гърба. Прочие, воля, повече воля и желание и всичко ще се изглади. Пожелавам им успех в играта на футбола“, пише в текста, подписан от някой си Стр. Стр-ов.
СК „Слава“ определено е най-успешният отбор на Търново в онези години. Конкурира го само „Виктория“, докато за другите два тима „Феникс“ и „България“ не се знае абсолютно нищо. Най-вероятно са съществували за кратко.
По-важното е друго – „Слава“ и напусналите го основатели, които се разпръсват във „Виктория“, „Феникс“ и „България“, виждат, че така футболът няма да прогресира. И през април 1924 г. решават да си подадат ръка и се обединят. И така се ражда „Етър“!
Анатоли ПЕТРОВ
(откъс от книгата „Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)”
