Велико Търново е единственият град в България, който има и Паметник на олимпийския огън. Това става за Олимпиадата в Москва, когато старата столица е част от маршрута на огъня. Той е запален на Олимп на 19 юни 1980 г. – точно месец преди откриването на Игрите. Общият маршрут е около 5000 километра и трябва да премине през Гърция, България, Румъния и тогавашния СССР. За пренасянето му са ангажирани 5435 факлоносци, а Българският олимпийски комитет решава трасето у нас, което е около хиляда километра, да преминава през знакови места, символизиращи дружбата между България и СССР – Благоевград, София, Пловдив, връх Шипка, Велико Търново, Плевен и Русе.
Още в началото на годината в старопрестолния град узрява идеята на олимпийския огън да бъде посветен паметник, който да е готов в навeчерието на преминаването му. Проектът е възложен на арх. Иван Петков и скулптора Панайот Димитров – Понката. Той е готов за броени дни, но трябва да бъде представен и одобрен от държавна комисия в столицата.
Паметникът на олимпийския огън е от три части – постамент, колона и мраморен барабан, на който са изобразени фигури на атлети. Излят е 12-метров бетонен факел точно над стълбите срещу входа на стадион “Ивайло”. На него е изписан девизът на Олимпийските игри “По-бързо, по-високо, по-силно” (Citius, Altius, Fortius). Мраморът за “барабана” е докаран от Враца и Понката месец и половина работи по него пред ателието си. На релефа са оформени сцени от спортни битки.
В края на юни огънят пристига във Велико Търново, а седмица по-рано паметникът тържествено е открит. Точно преди 45 години – на 29 юни 1980 г. олимпийският огън е посрещнат от великотърновци с хляб и сол до комплекс “Бряста”, където им е предаден от габровци. Първи го поема Тодор Иванов. Занесен е на крепостта “Царевец”, където е изпълнен ритуал за запалването му, изпълняват се масови гимнастически композиции. В тях участват над 300 ученици от местните училища и студенти от Великотърновския университет. Автор на сценария за празненството е Румяна Начева. Огъня носи световният вицешампион по борба за младежи и двукратен балкански шампион за мъже Йордан Дойнов, асистират му Мариета Балъкова и Венета Стефанова.
-
- Точно преди 45 години – на 29 юни 1980.
Йордан Дойнов пали огъня на Царевец на специална церемониална чаша. Оттам го поемат други факлоносци като лекоатлета Зарко Зарков с асистентки Павлина Стефанова и Ана Василева, после Николай Гемижев, Димитър Любенов, Тодор Иванов и др. В семейството на Тодор Иванов още се пази факелът и екипът му от този паметен ден. По бул. “България” (тогава ул. “Димитър Иванов”) огънят стига до новия паметник и е запален в специалната чаша. На този и следващия ден великотърновци изпълват улиците на града за почетната щафета. Оттам маршрутът е към паметника на Балванската битка край с. Балван, паметника на Матей Преображенски край Ново село и пак през Габровско и Ловешко стига до Плевен, а после в Русе. На 1 август русенци го предават на румънците на средата на Дунав мост. Така стига до Олимпиадата в Москва, на която българските спортисти печелят куп отличия.
А традициите не само се пазят, но се създават и нови. От доста години всяка учебна година в Спортното училище “Георги Живков” вече започва със символично запалване на олимпийския огън и полагане на тържествена клетва от учениците, които тепърва трябва да носят спортна слава на града и страната ни. И може би някой от тях ще е следващият олимпийски шампион на България…
След месец точно до Паметника на олимпийския огън ще се издигне още един паметник – на футболната легенда на България Трифон Иванов.
