На 17 март 1982 г. Никола Велков подава на Стойчо Младенов, който детронира Ливърпул за КЕШ
Това е история за ценители. Ще я разберат тези, които обичат футболната игра с цялото си сърце. Най-вече, тези с „червени“ сърца – феновете на ЦСКА.
Това е история с 43-годишна давност. Датата е 17 март 1982 г. Мястото е ст. „Васил Левски“ в София. ЦСКА записва най-престижния успех в историята на българския клубен футбол. Пред 70 хиляди души на трибуните, „армейците“ поставят на колене не кой да е, а действащият европейски клубен шампион Ливърпул.
ЦСКА печели с 2:0, с две попадения на Стойчо Младенов. Велика победа! С общ резултат 2:1 от двата мача „червените“ се класират на полуфинал на КЕШ (Купата на европейските шампиони, сега Шампионска лига – б.а.). На 17 март 1982 г. и двата гола за ЦСКА падат късно. Първият е в 78-мата минута. Тогава вратарят на Ливърпул Брус Гробелар излиза неразчетено и Стойчо Младенов отбелязва с глава в опразнената врата: 1:0 за ЦСКА в реванша, но 1:1 в общия резултат.
Следва продължение.
В него героят отново е Младенов. Той праща топката във вратата на „мърсисайдци“ в 102-рата минута, а ЦСКА е на полуфинал за КЕШ.
Знаете ли обаче кой подава за брилянтния втори гол на Младенов срещу Ливърпул? И въобще, помните ли го?
Днес, 43 години след онзи звезден миг, ви срещаме с човека в сянка, човекът, без когото този триумф нямаше да съществува – Никола Велков.
Роденият в Харманли футболист носи фланелката на ЦСКА в периода 1980-1982 г. Става двукратен шампион на България, играе и в двете последователни участия на клуба за КЕШ. Записва минути в 13 мача за КЕШ с ЦСКА, изиграва общо 66 двубоя, в които отбелязва 7 гола за „червените“.
В паметния мач срещу Ливърпул на 17 март 1982 г. Никола Велков влиза като резерва в 66-ата минута. За да се превърне в жокера на ЦСКА.
Откриваме Никола Велков във Велико Търново. От няколко години той вече е пенсионер. Преди това посвещава живота си на детско-юношеската школа на Етър, която ръководи в продължение на 7 години. Сърцето му изглежда все още бие за ЦСКА. „Намирам се на 250 км от София и това, което наблюдавам сега е, че „ЦСКА няма резултати. Виждам желанието на новото ръководство и предвиждам, че догодина ще бъдем шампиони. ЦСКА е отборът, който може да спре доминацията на Лудогорец“, споделя ни Велков.
Във Велико Търново Никола Велков прекарва повече от 10 години като футболист, треньор и ръководител на Етър. Води спокоен начин на живот. Страни от медийното внимание и цени личното си пространство. Откровеността, интелигентността и невероятното чувство за хумор са най-ценните качествата, които притежава Кольо – както го наричат близките му.
Заради нас се пренася назад във времето, за да разкаже от първо лице онази изстрадана победа срещу Ливърпул и приказния сезон на ЦСКА на европейската сцена преди 43 години. Изтъква, че мотивацията на „армейците“ преди битката с Ливърпул е породена от защитата на „емблемата“ и от идеала, които са тласкали футболистите към подвига на 17 март 1982 г.:
„Мотивацията беше, че играеш в ЦСКА, играеш на стадион „Васил Левски“. Там са се изиграли едни от най-паметните мачове. Имахме дисциплина и бяхме големи идеалисти. Вярвахме в идеала, че можем да побеждаваме всеки и не сме се притеснявали срещу кого се изправяме.“ Триумфът на 17 март 1982 г. на ЦСКА е сладко отмъщение за „армейците“ срещу Ливърпул. Година по-рано, „червените“ отпадат от „мърсисайдци“ на същата фаза на турнира след 1:6 общ резултат в четвъртфинала.
Връщаме Никола Велков и към този момент. Той характеризира поражението от английския клуб като малшанс: „Аз мисля, че всеки реагира без страх и с надежда, че можем да ги отстраним. Първият път (б.а. сезон 1980/81) паднахме незаслужено. Три от головете им паднаха от 30 метра. Имахме и една индивидуална грешка, която им помогна за победата. Изпуснахме и дузпа тогава.“
През годините ЦСКА побеждава на европейската футболна сцена колоси като Аякс, Байерн Мюнхен, Нотингам Форест и Ливърпул – всички европейски клубни шампиони. Според Никола Велков, тези победи не са постигнати единствено, заради чисто футболните качества, но и заради морално-човешките черти на тогавашните личности в отбора на ЦСКА: „Не се изискват само футболни качества. Изискват се морални и човешки качества, амбиция, смелост. Има много хора, които са били майстори с топката и без нея, но трябва да имаш здрава психика, за да се реализираш, да не трепваш пред решаващия миг, момент“.
В основата на успеха на онзи ЦСКА от началото на 80-те години, е диригентът, който ръководи „червените“ в паметните битки в Европа – Аспарух Никодимов. Паро е старши треньор на „армейците“ в периода 1979-1983 г. Като футболист на ЦСКА в средата на 60-те и 70-те години на XX, Никодимов отстранява действащия тогава европейски клубен шампион Аякс на четвъртфиналите в КЕШ. А на полуфиналите постига и домакинска победа над Байерн Мюнхен, но „армейците“ регистрират поражение от баварците с общ резултат от двата мача 3:5.
Никола Велков определя своя треньор като „интелигентен, сериозен и морално чист човек, който е повлиял много за израстването на футболистите на ЦСКА като личности.“ „Аспарух Никодимов не е случаен човек.. Преди да дойде в ЦСКА, той е бил на обучение няколко месеца в италианската футболна школа на Валкареджи (б.а Феручо Валкареджи), където е трупал опит и знания. ЦСКА е видял в него, че е умен и сериозен и му е гласувал доверие. Той е един морално чист човек. Винаги е говорил истинни и точни думи. Като опит ни е предавал всички тънкости във футбола – покриване, позициониране на терена, опасни страни на противника“, разказва ни Велков, в който по всичко личи, че пази топли спомени от славните времена с ЦСКА.
В състава на онзи ЦСКА личат имената на Георги Велинов, Георги Димитров – Джеки, Спас Джевизов, Стойчо Младенов, Методи Томанов. Това е ядрото на онзи страховит отбор от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Все характери, все остри камъни, но как са се разбирали всички те в една съблекалня?
„В съблекалнята е имало винаги много чисти отношения и голяма дисциплина. Всичките от нас бяхме военни и не можехме да си позволим да не се съобразяваме с дисциплината и реда. Имаше уважение между играчи, ръководство и публика. Когато отборът побеждава четири пъти в месеца и е имало премии, нямало е никакво основание да се караш. Понякога се обвинявахме един друг за загуба, но никога не се е стигало да големи конфликти“, категоричен е Никола Велков.
За Никола Велков хубавите моменти във футбола са повече, отколкото лошите, което се дължи на съотборниците, с които е играл и отборите, в които е фигурирал: „Много хубави моменти имам. Не мога да определя кой е най-хубавият за мен. Когато човек остарява, помни само хубавите моменти, лошите ги забравя. Помня само добро от всички отбори и колеги, с които съм играл и на които съм благодарен“.
Никола Велков даде мнение и за процеса на подмладяване в Етър – един от отборите, чиито цветове е защитавал на два пъти в своята кариера (1975-80 и 1982-85). Бившият футболист на „виолетовите“ изрази подкрепата си към налагането на млади момчета в отбора и изказа доброто си впечатление от президента на клуба Любомир Филипов:
„Налагането на млади състезатели в Етър прави чест на отбора. Подкрепям това решение на ръководството. Бъдещето е в младите състезатели. Мисля, че новият президент може да изчисти още някои неща и тимът да тръгне в още по-правилна посока“.
За финал Никола Велков отправи няколко съвета и пожелания към младите футболисти, които желаят един ден да бъдат успешни състезатели и хора: „Да бъдат всеотдайни, да обичат футбола, да четат и да работят много. Пожеланието им към тях е да са живи и здрави“.“
автор: Филип Георгиев, btvsport.bg
Кой е Никола Велков?
Никола Велков е роден на 22 февруари 1955 г. в Харманли. Играе професионален футбол от 1973 до 1988 г. Полузащигник. Юноша е на ФК Хасково, а освен ЦСКА защитава още цветовете на Етър, гръцкия ПАС Янина и Локомотив Горна Оряховица.
За националния отбор на България Велков има три мача и един гол между октомври – декември 1982 г.
В периода 1991 – 2005 г. е старши треньор на горнооряховските „железничари“, Янтра (Чардафон) и Етър-1924. Работил е като наставник на подрастващи отбори в Гърция, а в интервала 2013 – 2020 г. изпълнява ролята на директор на детско-юношеската школа на “Етър”.
