Всеки ден се раждат и умират хора. Всеки ден губим някого или научаваме за смъртта на нечия популярна или непопулярна личност. Това ни натъжава или пък ни е все тая, но така е устроен светът, един умира – друг се ражда. Не такъв обаче е случаят с Трифон Иванов. Всъщност някога раждал ли се е друг такъв човек точно, като него? Толкова високо и същевременно толкова сред нас?!
Днес почетохме паметта му на стадион ,,Ивайло”. Присъствал съм на десетки поклонения, опела и помени, но никога не бях виждал по време молитва за упокой, попът да се обърне, да коленичи, да свали калимявката си и свел главата пред портрета на Туньо тихо да доизкаже молитвата си… Направи го поп Петър и то не от суета… Няколко минути по-късно при поднасянето на цветята се изредиха различни личности, но в един и същ момент към масичката тръгнаха майката на Туньо – баба Маринка и славният треньор Георги Василев. Няма нищо случайно… жената, която го роди и създаде като човек и треньорът, който го пое и направи Велик!
Такъв беше Трифон Иванов! Едновременно скромен, едновременно бохем. Обичаше живота и живота го обичаше! Имаше лъвско сърце, но и кротка душа. Беше мъжкар на терена и човек в живота, държеше на приятелите! Не беше надменен, а имаше пълното право да бъде такъв! За това го обичаха хората, защото, колкото и високо да бе стигнал, той остана един от тях, до края!
Такива хора се раждат, за да ни покажат, че човек е онова, което прави, дава и оставя! Той ни направи горди българи и боляри, той даде всичко за ЕТЪР и България и той остави един незабравим спомен, за момчето тръгнало от с. Горна Липница и стигнало до върховете на света, оставайки в сърцата на цял един народ!
Поклон пред Железния Трифон Иванов! Ще направим всичко да не бъдеш забравен!
Ултра Фронт боляри
