сн. Благовест Иванов
Днес ще ви разкажем къде са се играли футболните мачове във Велико Търново през изминалите 125 години.
Футбол в старата столица се играе още от 1909 г., когато двама младежи се завръщат през лятото от чужбина в родното Търново. Георги Станев се прибира от лечение във Виена и носи първата футболна топка. По същото време пък от Цариград се връща 16-годишният Никола Чантов, който споделя на приятелите си правилата на футболната игра. Окрилени от ентусиазъм, момчетата започват всеки ден да се събират на една поляна под боровата гора в Картал баир (на български – Орлов връх). Кольо Чантов показва на останалите как да си подават топката и да вкарват голове… Именно на Картала е и първото импровизирано игрище, където се играе футбол в следващите няколко години, докато войните прекъсват заниманията им.
През лятото на 1919 г. обаче младежите от Железарската махала се събират отново. В Градската градина, където сега е театърът, основават предшественика на “Етър” – Младежки спортен клуб. Къде обаче да играят? Най-удачното място им се струва Марино (Марно) поле. В онези години то е близо до града и е една широка поляна, на която в петъчен ден е пазарът и идват с каруци стотици хора от близките села да продават продукцията си.
Марно поле в началото на ХХ век.
Както разказва в спомените си един от основателите на клуба Никола Илиев, проблемът е, че теренът е наклонен и не става много за футбол. Младежите го поизравняват малко, забиват диреци за вратите и тренировките и мачовете започват. Едната врата е където по-късно е шадраванът, другата – откъм отсрещните сгради. Обаче за разлика от гората на Картал баир е до самия град и дава възможност на повече младежи и граждани да наблюдават срещите. Да, но точно преди събота и неделя там е пазарът и отивайки си вечерта в петък, каруците и добитъкът оставят тонове боклук. Рано сутринта в събота 11-те ентусиасти от първия отбор започват да рият и изхвърлят боклука. Всяка седмица почистват наново терена, после взимат от нестроевата рота негасена вар с колички и започват да си очертават терена. От столовата в казармата взимат пейки и ги нареждат за публиката, оформят даже вход за “стадиона”.
Игрището на Марно поле.
сн. архив А. Ганцаров
Мачовете играят в неделя по обяд, а след края им хамалският труд започва обратно – връщане на пейките, на всички донесени материали… Всичко това – напълно доброволно и безплатно. В първия си мач в Търново младежите бият с 2:1 съседите си от Габрово. Един ден дори самият цар Борис III ги навестява край Марино поле, за да си поговори с тях и да ги поощри!
Така футболистите играят на поляната на Марино поле цели пет години до 1924 г., когато се преместват на Колодрума в казармения двор (бившето Военно училище). Игрището там е построено през пролетта на 1921 г. “Вследствие молбата в тукашните спортни дружества и по ходатайството на началника на гарнизона подполк. Илчев, началникът на 5 п. Дунавски полк е разрешил в казармения двор да се отдели място за построяване на колодрум с игрище в средата му. Планът за това вече е изработен безплатно от арх. Р. Радославов и работите са вече започнати, които, ако продължават със същия ентусиазъм, ще се надяваме докъде Гергьовден колодрумът заедно с игрището да бъде готов”, съобщават търновските вестници.
Старите казарми в Търново и игрището в тях.
сн. Balkan auction
Това игрище било по-удобно, топката не бягала по нанадолнището, а публиката можела удобно да гледа на сянка под дърветата и от красивата беседка. Тук “Етър” играе дълги години, тук печели немалко важни мачове, включително и за Царската купа. На това игрище, което просъществува чак до 2013 г., дори шампионският “Етър” изигра няколко мача в “А” група!
През 50-те години пък мачовете вече се играят на игрище “Спартак” – точно до жп гарата срещу сегашната Автогара Юг. С годините обаче остро се е почувствала нуждата от модерен градски стадион.
Имало предложение той да е на мястото на Колодрума, но военните не се съгласили. Друг вариант бил теренът около Качица, но накрая се спират на местата около Ловния дом. “Отчуждени бяха двайсетина декара, направих първите планове – и за стадиона, и за трибуните, и за писта с шест коридора. Приеха чертежите, имаше голям ентусиазъм, дойде помощ и от ЦС на БСФС и нещата потръгнаха. Помня също, че по линия на ОФ много семейства даваха наряди при строежа – под формата на т.нар. самооблагане – копаеше се пръст, прекарваше се с колички. Участваше много народ”, връща се в спомените си арх. Тодор Тодоров, публикувани от неговия син Иван Тодоров. Градският стадион тържествено е открит навръх 24 май 1958 г. и става факт след огромните усилия на търновци при построяването му. Вложеният от населението труд се оценява на 200 000 лв., а от бюджета на Градския народен съвет, субсидии от ЦС на БСФС и самооблагане са изразходвани 1 100 000 лв.
Слово при откриването произнася кметът инж. Хараламби Куцаров, а лентата прерязва Димитър Стоичков и обявява стадиона за открит. Празникът включва спортни състезания по лека атлетика от великотърновските ученици и масови гимнастически композиции от курсанти, а кулминацията е мачът между “Етър” и “Славия”, завършил 3:0 за столичани.
3 май 1969 г. На мача срещу “Бенковски” градският стадион за първи път носи името “Ивайло”.
сн. Иван Бораджиев
В продължение на 11 г. новото съоръжение няма име и е наричано Градския стадион, докато на 24 април 1969 г. с решение на градската управа приема името на народния вожд Ивайло. И още в първия си мач на стадиона вече с името “Ивайло” етърци бият “Бенковски” (Видин) с 1:0 и правят решаващата крачка за първото си влизане в “А” група!
На 8 май 1984 г. светва и електрическото осветление, което се ползва до 1999 г. Тревното покритие е подменено в шампионската година, а в началото на този век са изградени нови източни трибуни, западни спортни зали, ремонтирани са централната и южната трибуни… През 2012 г. започва подмяна на тревното покритие, а три години по-късно тогавашният премиер Бойко Борисов, кметът Даниел Панов и деца от спортните клубове официално прерязват лентата на обновената висококачествена лекоатлетическа писта. Направен е пълен ремонт на всички спортни зали в комплекса, а със средства на ММС през 2017 г. е възстановено осветлението, което вече дори отговаря на изискванията за мачове от груповата фаза на Шампионска лига. Днес “Ивайло” е наистина модерен спортен комплекс, който е наричан с обич от великотърновските фенове “Митичния”.
Стадион “Ивайло” днес.
сн. Христо Павлов
