Изключителна находка, свързана с историята на футбола във Велико Търново, направи Руен Хаджиниколов – внук на Никола Илиев, който е един от основателите на „Етър“. В архива му бе открит първият устав на МСК (Младежки спортен клуб).
Клубът е основан на 4 август 1919 г., когато момчетата от Железарската махала се събират в Градската градина (там, където сега е театърът) и си сформират клуб. На 3 септември си правят и Общо събрание и приемат свой устав. Самата книжка е отпечатана през май 1920 г. и утвърдена от министъра на вътрешните работи Александър Димитров. На Общото събрание си избират председател – Аспарух Брусев, завеждащ спорта е Никола Илиев, Боби Газурков става домакин, а Константин Антонов – секретар-касиер.
В началото на септември 1919 г. младите търновци започват тренировки под ръководството на Никола Чантов. Решават да изиграят и първия си мач – в Габрово срещу местния клуб, който също е току-що основан. Габровци обаче за 21 септември вече се разбрали да играят срещу тима от Горна Оряховица. Именно тази дата се счита за начало на организирания футбол в Габрово и в Г. Оряховица.
Така мачът с търновци е най-вероятно следващата неделя (защото те работят и играят само в неделните дни) – 28 септември 1919 г. Самият Никола Илиев споменава, че срещата е три седмици след учредяването на МКС. Той разказва как отиват с влака до Царева ливада, оттам продължават пеш до Габрово. Мачът на местния Колодрум завършва 2:2. Габровци им дават вечеря в ресторант „Бяла мечка“ и ги изпращат с песни до края на града, откъдето нашите пак пеш поемат за Търново. Това трябва да се счита за начало на организирания футбол в старата столица!
Две седмици по-късно момчетата от МСК посрещат Габрово у дома и го бият с 2:1, печелейки първата си победа в историята.
Градската градина в Търново, където през 1919 г. е основан МСК.
Книжката с устава е само от 8 страници, но от нея изплуват нови сведения за началото и за пионерите на футбола в нашия град. Досега си смяташе, че в първата година всеки е играел с каквото намери – ризи, блузи, колан, гащета или брич, а екипите са въведени по-късно. Най-модерно обаче било с къси до коленете панталони, срязани от дълги… От намерения документ обаче става ясно, че още същата есен отборът се сдобива с първия си екип. След равенството в Габрово и победата у дома ентусиазмът е голям. Още същата есен МСК кани за мач и отбора на Горна Оряховица. Преди двубоя двама търновци се хващат бас кой ще бие – Тодор Гроздев е за горнооряховци, зъболекарят Братован Братованов държи на Търново. Двамата ловят бас за 100 лв.
МСК побеждава с 2:1 и Братованов решава да дари спечелените пари на клуба. Тръгва подписка за събиране на средства от видните търновци. Дори е избрана петчленна комисия, оглавявана от подпоручик Търнев, и четири девойки, които с файтон обикалят предварително уведомените търновци, че ще бъдат посетени. За кратко време в касата постъпват над 3000 лв. и с тези пари е купен първият екип. Фланелките са в жълто-черно, бели гащета и черни чорапи.
Оказва се, че това е записано още в самия устав от 1919 г. На последна страница в чл.37 е написано: цветовете на клуба са чер и жълт.
Указани са и членовете на МСК – те биват почетни (които имат заслуги за развитието на спорта в България или са подпомагали морално и материално МСК), редовни и спомагателни членове. Последните са юношите от 12 до 15 години. Те могат да присъстват на всички прояви, но имат само съвещателен глас, а всеки редовен член има право да избира ръководството.
Редовните членове плащали 5 лв. за приемането им, а после по 3 лв. всеки месец. Юношите плащали 2 лв. за постъпване и по 1 лв. месечно членски внос. Касиерът нямал право да държи в себе си повече от 100 лв. в брой, останалите задължително трябвало да внася в банката.
Никола Илиев
сн. Регионален исторически музей
В случай, че клубът се разтури, имуществото му се предава на Търновската община, гласи пък чл. 34 от Устава. А клубът можел да се разтури само ако има по-малко от 11 души. Но не само не се разтуря, а още в първите месеци нараства значително. „Клубът имаше 7 тима по 11 души – 77 души, които играеха следобед от 1 ч. на 30-40 градуса топлина. Първият тим играеше вечер. Никой не протестираше за времето, а чакаше да му дойде редът“, пише в спомените си Никола Илиев.
През 1920 г. вече името МСК (Младежки спортен клуб) им се струва неподходящо и на 21 ноември същата година се преименуват на „Слава“. Отборът играе редовно през следващите години. Доста хора обаче го напускат по две основни причини – или политически, или заради възможността да играят редовно. Така се появяват още три клуба – „Феникс“, „Виктория“ и „България“. Но за Търново преди сто години четири клуба са твърде много, защото са отслабени, а и игрището е само едно – поляната на Марно поле.
И през 1924 г. същите тези младежи от МСК и „Слава“ заедно с останалите клубове се вливат в „Етър“. А Никола Илиев до последния ден на живота си през 1984 г. продължава да настоява, че за година на основаването на „Етър“ трябва да се счита 1919 г., тъй като „Етър“ е наследник на МСК и „Слава“, а основателите и играчите им са едни и същи.
