Нападателите са доста привилегировани във футбола – почти никой не помни пропуските, но вкарат ли решаващ гол, влизат под светлината на прожекторите. Специфичен е и вратарският пост – една спасена решаваща дузпа те превръща в герой на мача, неслучайно твърдят, че вратарят е „половин отбор“.
Не така стоят нещата с вътрешните и дефанзивни халфове, определяни от някои като „черноработниците“. Играчите, които са всъщност двигателят, без който машината така и няма да стартира. Но неслучайно по-умните хора казват: „кажи ми кои са ти халфовете, за да ти кажа какъв ти е отборът!“.
Не е попадал още под светлините на прожекторите и Георги Иванов – 19-годишният полузащитник на „Етър“. А вече изигра всички 12 мача в настоящото първенство и се пребори за титулярното място в тима. Тепърва феновете ще обръщат внимание на качествата му и приноса, който започна да дава за играта на „виолетовите“.
Георги дебютира на 23 юли т.г. в първия кръг при гостуването на „Янтра“, като в Габрово влезе в игра за 7 минути. В следващия мач с „Миньор“ изигра 14, в третия – вече 26. И после стана титуляр и започна да играе пълни 90 минути в почти всеки двубой. Именно той има най-много записани игрови минути от младите надежди, които през лятото подписаха първи професионални договори с клуба.
Всички в отбора – и играчите, и треньорите, го наричат Гонзо. Ясно е защо – заради съвпаденията в имената с настоящия президент на БФС, макар че приликите свършват дотук. А името Георги носи неслучайно – роден е навръх Гергьовден, на 6 май 2005 г.
„Роден съм в Лисец – едно село близо до Ловеч. На 7 години започнах в „Литекс“, бях в първи клас. По футбола ме запали баща ми, той е играл в аматьорския футбол. С него от малък бях навсякъде по стадионите“, казва Георги. Първо започва като ляв бек на Футбол 7, после във Футбол 9 става полузащитник, като явно намира точното си място на терена. Именно това е и любимият му пост.
„До 15-годишна възраст бях в Ловеч, а в девети клас дойдох във Велико Търново. Там вече нямаше толкова развитие, обадиха се от „Етър“ и реших да дойда. Влязох в Спортното училище и облякох виолетовия екип“, споделя той. Заигра с набора си при треньора Стефан Ангелов, който е и директор на школата. Мина през „Етър“ U17 и не само стигна до втория отбор, но бе и негов капитан.
През зимата Георги Иванов бе извикан на подготовка с първия отбор, а през юли заедно с Атанас Атанасов и Росен Върбишки подписаха и първите си професионални договори. И така с подмладяването на отбора във Втора лига и трайното залагане на собствени кадри, халфът бързо стана и титуляр.
Георги признава, че няма как да мине без притеснение, но то отминава и с мачовете постепенно се претръпва. „В първия отбор всичко е много добре, по-опитните играчи ни приемат и много ни помагат. С всички на терена се чувствам добре – с Ники Янков, с Жоро Александров, с Кольо Станев, от моя набор – с Наско Атанасов, но и всички останали“.
Най-запомнящи мачове според него са разгромния успех над „Струмска слава“, важните победи като гости над „Дунав“ и „Добруджа“. Смята, че всички играят като отбор и се раздават.
„Тепърва искам да играя за „Етър“ и да натрупам опит, важното сега е да се развивам. Някой ден искам да изляза да играя извън България, но още има много време дотогава. Бих играл преди това и в някои от водещите ни отбори, ако получа покана. Засега обаче бъдещето ми изцяло е свързано с „Етър“, казва Георги Иванов.
Няма любим отбор освен един – „Манчестър Юнайтед“. Любим футболист също не иска да посочва, харесват му много. Гледа всички и се опитва да вземе каквото може от всеки.
Засега не е стигал до националните гарнитури. Единственият му досег е спечеленият с „Литекс“ турнир на „Данониада“. „Бях на 12 години и отидохме в Америка да представяме България. Беше като на световно първенство, но в официален мач не съм имал още щастието да представям страната ни.“
Като силни свои качества смята единоборствата, играта в защита, където му е сигурно. Има още много върху какво да работи, иска да се усъвършенства с левия крак, да подобри и него.
Георги Иванов не обича да се изхвърля с мечтите си, иска просто да му потръгне в кариерата. „От представянето на „Етър“ този сезон съм доволен, нещата за мен като цяло се развиха много добре, защото ми се откри шанс да играя. Мисля, че ще вървим добре, имаме и футболисти, които като се завърнат в игра, отборът ще стане още по-комплектован и по-силен“, завършва търновският Гонзо и е убеден, че „Етър“ ще се бори за челните места.
