“Още не мога да осъзная, че съм на върха… Аз съм шампион, това беше моят ден. Сякаш беше писано да успея! Успях да направя всичко, дадох всичко от себе си. Подготвяхме се усилено, мотивацията беше на много високо ниво и ето че постигнахме този резултат.
Беше сложно, няма какво да се лъжем, въпреки че не изглеждаше така на тепиха. По-сложно дори ми беше в главата, защото излизах срещу класни борци. Настройвах се схватка за схватка. Трябваше първо да спечеля битката със себе си. Мислех за свои неудачи в миналото, бях готов да направя всичко за олимпийската титла, събрах се и спечелих. Беше много трудно, особено последната година. Това беше моя мечта от малък. Баща ми почина преди 3 години и това беше много тежък момент в живота ми. Но сега съм щастлив.
Чувствам се страхотно в националния отбор. Всички ме подкрепяха – и от класическата, и от свободната борба. Получих страшно много съобщения. Първият ми личен треньор беше банатски българин. Той сега сигурно плаче в Москва. Сегашният ми личен треньор (б.а. – Мирослав Колев) също плачеше на трибуните тук в Париж, той също е много щастлив. Негова е заслугата за победата ми. Показахме, че работим правилно и на големите турнири, и на европейското първенство.
Искам да кажа на всички българи, че благодаря за тази възможност, че ми се довериха и ми дадоха гражданство. Знам, че България много години нямаше титла в борбата, но това е борцова страна и аз се чувствам добре. Много се радвам за цялата подкрепа, която получих!+
