Един от най-опитните футболисти на “Етър” Крум Стоянов даде интервю за БЛИЦ, правейки равносметка за изминаващия сезон, в който “болярите” не успяха да запазят мястото си в eлита и отново ще играят във Втора лига. 32-годишният сливналия пропусна последните няколко срещи на тима, като не е ясно дали ще остане на стадион “Ивайло”.
– Кaква е причината да не играеш в последните мачове?
– Лекувам контузия, имам проблем с коляното. Надявам се да съм готов за новия сезон. Пропускам оставащите мачове до края на първенството.
– Трябва да насочите внимание към Втора лига, след като изпаднахте от Efbet Лига. Какви са причините да не успеете да оцелеете?
– За жалост така се стекоха обстоятелствата и “Етър” изпада. Бяхме ощетени страшно много от съдии, то не беше в един или два мача… Е, не само в реферите е вината, но в доста срещи но порязаха и загубихме точки, които са ни много ценни. Срещу съдиите не можеш да се бориш, както и да правиш.
– Не отчитате ли, че и вие имате вина?
– Да, не го отричам. Смея да твърдя, че отборът ни е добър за нивото на Efbet Лига и трябваше да останем в елита, но наистина бяхме ощетени. Когато ни режат и падаме, настроението ни пада. Изобщо не е приятно да се бориш, да даваш всичко от себе си, а да те ощетяват и да не ти позволяват да спечелиш. Аз и съотборниците ми съжаляваме, че “Етър” изпада. Феновете ни не го заслужават. Благодарим им за подкрепата. За жалост се случи това, което никой не искаше.
– Бъдещето ти свързано ли е с “Етър”, или ще преминеш в друг отбор?
– Тепърва ще става ясно. Водя разговори с ръководството на клуба. Имам и други предложения. Ще взема крайното решение, но първо съм длъжен да изслушам “Етър” и какви са амбициите на отбора за новия сезон. Най-нормалното нещо е да се преследва завръщането в елита на всяка цена. Нашият клуб е с големи традиции и мястото му е сред най-добрите. Всички знаят колко легенди са тръгнали от тук.
Уважението към “Етър” е голямо, видя се и на мача за 100-годишнината. Валя дъжд, а присъстваха толкова много хора. Великотърновци си обичат отбора. Радостни сме, че редица големи имена уважиха събитието – Христо Стоичков, Красимир Балъков, Емил Костадинов и много други. Само можем да се учим от тези фигури. Въпреки че вече са на години, пак показаха какво умеят с топка в краката. Настръхваш и изпитваш удоволствие да ги гледаш. Най-щастливи са децата в школата ни, които се докоснаха до тях. Жалкото е, че в близките години няма да имаме други като Стоичков и Балъков. Дай Боже, да се родят такива като тях, но едва ли ще е скоро.
