100 години “Етър”
“Етър”, който скоро ще празнува вековен юбилей, не носи това име само 11 години – от 1946 до 1957 г., поради множеството реформи и реорганизации след Девети септември.
На 7 ноември 1944 г. Спортен клуб “Етър” (както и всички организации в страната) избира нова управа и прави обръщение към всички в пресата. “Ние, народните спортисти, иззехме в наши ръце управлението на СК “Етър” и занапред сами ще уреждаме въпросите на народния спорт. (…) Ще се уредят съответните игрища, за да се даде възможност на цялата народна спортна младеж да се развива всестранно”, пише в обръщението. Обявена е и новата клубна управа: председател Иван Дюлгеров, заместник Тодор Костов, секретар П. Рабатилов, завеждащ футбола е Йордан Петров.
През февруари 1945 г. в повечето градове се създават физкултурни и спортни съвети. Но малко отбори се включват в организираните първенства. През 1946 г. започва да се провежда турнирът за Купата на Съветската армия по системата на елиминиране. Ето и първите околийски първенци на областта: за Велико Търново това е “Етър-Юнак”, за Горна Оряховица “Локомотив” (с. Калтинец), а за Павликени – “Хаджи Славчев”, пише Георги Шопов в книгата си “История на футболното съдийство във Великотърновска област”.
Етърци участват в турнира за купата и на 1/16 финалите гостуват на “Белите орли” в Плевен, като губят с 4:2. И през същата 1946 г. “Етър” престава да съществува под това име. Сформират се два търновски отбора – “Ударник” и ДНВ (Дом на народната войска).
“Ударник” е най-успешният тим в старата столица през това време. През 1951 г. завършва първи в областта с 19 т., следван от другия местен тим ДНВ със 17 т., като групата е общо от 10 отбора. Появява се и трети търновски отбор – “Червено знаме”.
Тимът на “Ударник” (Велико Търново)
В тези години обаче най-силен в областта е друг “Червено знаме” – от Павликени. През 1953 г. той завършва втори в “Б” група, докато “Ударник” (В. Търново) заема 4-то място. На следващия сезон 1954 г. двата отбора водят оспорвана битка за първото място и влизане в “А” група. Дербито между тях в Павликени завършва 1:1, а във В. Търново – пак без победител 0:0.
Иван Бургов
“Ударник” играе мачовете си на стадиона в Старото военно училище. Именно от този период са снимките, които публикуваме за първи път. Те са от архива на Иван Бургов, предоставени са ни от неговата дъщеря Стефка Бургова. Иван Бургов е роден на 30 май 1928 г., а в “Ударник” играе успешно в продължение на години като ляв защитник. През 1956 г. обаче – едва 28-годишен, на един мач чупи ключицата си и спира с футбола.
В здравата надпревара с павликенчани тимът на “Ударник” печели всички останали 10 домакински срещи в първенството, докато павликенският отбор допуска още едно реми у дома срещу “Урожай” (Ново село). Навън обаче взима 5 победи, докато “Ударник” само две. Така търновският тим остава втори с 30 т., а “Червено знаме” (Павликени) за пръв и единствен път в историята си влиза в “А” група.
В следващата година В. Търново няма отбор в “Б” група, а през 1956 г. местният “Червено знаме” е едва на 12-ото място. Голямата реформа идва през 1957 г., когато е изоставена ведомствено-производствената система на ДСО по съветски модел и се създават Дружества за физкултура и спорт (ДФС).
Създадени са две “Б” групи – Северна и Южна, като на Велико Търново е предложено място в Северната. Сформиран е тим с треньор Христо Миланов – Рилето, който носи името “Сборен отбор на ДСО – Търново”. На 28 април 1957 г. ръководството му решава да върне на отбора историческото име “Етър”.
Представянето на етърци е достойно, в първенството те водят оспорвана борба за второто място (над всички е “Торпедо” Русе) и в крайна сметка завършват четвърти с 34 т., само на 3 от “Спартак” (Варна) и на 1 т. от “Чавдар” (Б. Слатина).
Така на 28 април 1957 г. възкръсва “Етър”! И започва постепенно да зрее мечтата за “А” група…
