Тодор Фъртунов е име, което на мнозина великотърновци в днешно време не говори много. Това е най-дълго управлявалият кмет на града в Царство България – почти 9 години, до Девети септември 1944 г., когато е репресиран от комунистите. Не са много обаче тези, които знаят, че Тодор Фъртунов е и един от основателите на „Етър“ през 1924 г.
Роден през август 1900 г., Фъртунов тогава учи за адвокат и е едва 23-годишен. Баща му е видният печатар Стефан Фъртунов, а самият той носи името на своя дядо – известният печатар хаджи Тодор Фъртунов.
Тодор Фъртунов не само участва активно в учредителното събрание на „Етър“ на 24 април 1924 г., но дори е избран в първото ръководство на клуба заедно с Никола Илиев, Косьо Петков и Никола Балчев, а председател става търговецът Димитър Балтов. Последният обаче няма много време да се занимава с делата на новия клуб и на 18 април 1926 г. е сменен от Петър Патев. Самият Тодор Фъртунов също се оттегля няколко години по-късно от клубното ръководство, тъй като става общински съветник и пом.-кмет на Димитър Раев, но продължава да помага на футболния клуб.
През 1935 г. става кмет на В. Търново и е на този пост с кратко прекъсване чак до 1944 г. По негово време е положен основният камък на библиотеката и Историческия музей във В. Търново (1940 г.). Година по-рано се открива и първата автобусна линия, обслужвана от немска кола „Ханза Лойд“ с 25 места, собственост на дружество „Царевец“ с крайни спирки гара Трапезица и търновските лозя (чешмата Качица). При кметуването на Фъртунов се предлага църквата „Св. 40 мъченици“ да се превърне в царска гробница, в която да бъде погребан и цар Фердинанд след неговата смърт.
Арестуван е веднага след Девети и планират да го разстрелят, спасява го брат му доктор Пенчо Фъртунов, лекувал детето на партизанина Българенски. В последния момент – преди камионът с обречените да потегли, извикали името му и Фъртунов слязъл от камиона. Осъден на 8 г. тъмничен затвор. От Белене се завръща съсипан и изнемощял, рухва пред дома си. Търновският владика Софроний се смилява и го взима на работа в църковния магазин, пише в книгата си „Търновски кметове (1919-1945)“ Олга Цанкова.
Тодор Фъртунов доживява старини и почива през 1974 г., точно когато “Етър” чества своя 50-годишен юбилей…
Едно от имената, които Велико Търново трябва да помни!