Бившият треньор на “Етър” Веселин Великов някак си ненадейно изчезна от футболната карта, след като вече се беше доказал като добър треньор. 46-годишният специалист от април месец не работи никъде, а за последно водеше “Черноморец” (Бургас). Румен Илиев от БЛИЦ потърси наставника, който разкри всичко хубаво и лошо, което се е случило с него през последната половин година.
-Г-н Великов, здравейте! Къде ви откривам в момента?
-В Бургас (б.р. – чува се детско гласче). Тъкмо съм прегърнал малкия ми син Виктор.
-На колко месеца стана момченцето ви?
-Почти на половин годинка. Роди се на 12 май.
-За първи път сте баща на момче, нали?
-Да. Имам дъщеря от първия ми брак. Тя е голямо и хубаво момиче. Казва се Йоана и е на 21 години.
-Грижите ли се за Виктор, сменяте ли памперси, за да заместите понякога половинката ви Зорница?
-(Смее се). Да, помагам. Но съм позабравил, честно казано, защото минаха доста години, откакто станах баща за първи път. Но се справям…
– За последно бяхте треньор на Черноморец (Бургас), където в момента живеете. Защо се отделихте от професията?
-Заради заболяване, което се появи миналата есен. По-точно през октомври 2022 година започнаха здравословните ми проблеми. През пролетта те се влошиха и трябваше да бъдат взети мерки. Това наложи оттеглянето ми от треньорската скамейка.
-Сега как върви лечението?
-Да чукна на дърво, добре. Както се казва – на финалната права съм. Не искам да разкривам подробности и точната диагноза, но не е от най-тежките заболявания. Лекувам се медикаментозно и ходя на прегледи в Турция. Ще ви призная, че раждането на Виктор – едно знаменито събитие за мен, много ми помогна в трудния момент, защото малко преди това се появи въпросното влошаване. Както се казва – възкръснах. Сега се чувствам отлично. Наистина е прекрасно да излезем тримата на разходка с количката, да няма напрежение, което постоянно те съпътства във футбола.
-Кротко бебе ли е Виктор?
-Да, да. Много добро детенце. През нощта спинка, през деня е винаги усмихнат. Е, имаше през първите месеци колики, но това са нормални неща при малките дечица.
-Футболът липсва ли ви?
-Да, но, честно казано, сега ми е доста спокойно. Семейният уют е най-хубавото нещо. Преди ежедневието ми беше постоянен стрес и нерви.
-Скоро ще ви видим ли пак край тъчлинията като старши треньор?
-Надявам се. Имах наскоро предложение, но искам да мине още малко време. А и ще бъда още по-откровен с вас – уморих се да работя в клубове, в които няма отлични условия за тренировъчния процес. Не казвам нищо лошо за хората там. Напротив. Като колектив нямах оплаквания. Но терените, тренировъчните терени са в окаяно състояние. Лошото е, че това си е глобален проблем в България. Вижте какво стана – падна 30-40 сантиметра сняг и започна отлагане на мачовете заради тежките терени, където се играят мачовете. А какво да кажем за тренировъчните? У нас само на три стадиона има отопление на тревата. Това са националният стадион и тези на Лудогорец и Левски. Мисля, че не е достатъчно…
-Следите ли ЦСКА, където сте играли?
-Да, да, следя. И силно се надявам най-после ЦСКА да стане шампион. Тимът тръгна колебливо, но след смяната на треньора започна да стъпва на краката си. Да, битката за титлата тепърва предстои няма да е лесно, но то лесни работи няма. Вярвам, че сценарият от миналия сезон няма да се повтори – т.е., ако на ЦСКА му се отвори пак такъв шанс, този път ще го сграбчи и няма да го изпусне. Огромната „армейска“ общност у нас заслужава две неща да се случат скоро – шампионска титла и нов стадион. Искрено го пожелавам.
-А Етър, почти родния ви тим, как го виждате?
-Да, да. Аз тръгнах от Чумерна (Елена), но после в Етър проходих с големия футбол. Ами надявам се „виолетовите“ да не изпаднат. Там основният проблем е, казах вече, тренировъчните терени…
-А какво ще кажете за националния отбор на България?
-Поздравления за Илиан Илиев. Възходът при него е очевиден. Даже нямахме късмет. Заради липсата на шанс изпуснахме сигурни победи срещу фаворитите в европейската ни квалификационна група Унгария и Сърбия. Но и спечелените общо две точки от двата мача не са никак зле. Хубавото е, че показахме, че има изход от кризата. Тук обаче ще си позволя да не се съглася с едно всеобщо мнение.
-Какво е то?
– Че нямаме добри футболисти. Има и то доста добри. Вярно, не играят в големи и водещи отбори в чужбина, но се надявам, че и това ще се случи.
-Чувате ли се с Димитър Иванов, бившият нападател на ЦСКА и ваш доскорошен помощник, който сега е начело на Ямбол?
-Е, как, иска ли питане. Всяка седмица поне по веднъж се чуваме. Започна ли някъде пак работа, Митко отново ще е до мен.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
