1

Началото на футболната игра в Павликени се поставя в годините след Първата световна война. Успоредно с развитието на образователната система, се създават и първите спортни дружества и организации – Гимнастическо дружество „Юнак”, Туристическо  дружество „Чатал тепе”, клубни дружества по различните спортове. Младежите в Павликени започват да ритат топка и да учат правилата на футболната игра още в първите следвоенни години. Георги  Панов им подарява първата истинска футболна топка.

През пролетта на 1922 г. е учредена „Спортна футболна група” към Туристическото дружество, а през м. ноември на същата година се провежда Учредително  събрание на футболен клуб „Гранит”. Избрано е ръководство на клуба, определен е членски внос, търсят се начини за финансиране на отбора.

Първите години са трудни  и с много препятствия: футболистите играят без екипи- мнозина често са боси, едва през 1924 г. футболистите имат първите футболни обувки и екипи – сини фланелки с бели яки, бели гащета и черни чорапи. Липсата на средства се компенсира с много ентусиазъм.

През сезона 1924-1925 г.  павликенските футболисти участват на турнир във В.Търново с още 10 отбора и се класират на ІІІ място. През 1925 г. се играят  няколко приятелски мача със столични отбори, а през 1926 г. ФК „Гранит”  е включен в състава на Великотърновска окръжна спортна област и вече организирано участва в национални футболни срещи.

През 1928 г. се създава нов спортен клуб  „Победа”, но той остава непризнат от Българската национална спортна федерация. Част от футболистите влизат в състава на новоучредения  през 1930 г. спортен клуб  „Хаджи Славчев”. Той  утвърждава свой устав и униформа – жълти фланелки с черни яки и маншети, черни гащета и черни чорапи с жълти ивици. По-късно именно този екип дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност”.

2

През 1930 г. СК „Гранит” се преименува на Спортен клуб „Царица Йоана”.  Така в Павликени вече има два футболни отбора, а футболните сили са разединени. В началото по-силен и с по-голям опит е отборът „Царица Йоана”, но постепенно футболистите на х.Славчеви печелят авторитет  и успяват да се класират на челни места.  През 1932 г. -ІІІ-то място във Великотърновска околия, 1933 г.печелят купата „Тошо Павлов”, през 1936 г. стават първенец на ВТОСО, а през 1941г. стигат до полуфиналите на държавното първенство за Царската купа. Заради техните спортни успехи седалището на ВТОСО е преместено от Търново в Павликени. Отборът запазва името си „Хаджи Славчев”до 1946-47 г

От 1948г. Павликенският футболен отбор се казва „Росстрой” и още през 1949г.става  първи в своята зона и участва в турнира за влизане в „А” футболна група. През есента на същата година се създава Доброволната  спортна организация –ДСО  и в  Павликени вече има десетина футболни отбора, които са създадени на профсъюзен принцип. Те се състезават  помежду си за излъчване на градски първенец. Турнирът е спечелен от отбор „Червено знаме”, който представя вече Павликени в следващите първенства. От 1950 г.  републиканското футболно първенство се провежда в една група „А” и две групи”Б”, а футболните  сезони са „пролет-есен”. Същата година  ФК „Червено знаме”-  Павликени е вече в „Б” РФГ.

През 1954 г. „Червено знаме” – Павликени печели  първо място в северозападна футболна група и получава правото да участва в квалификационен турнир в Пловдив за влизане в АРФГ, където се класира  на ІІІ място.

1955 година е славна за павликенските футболисти –„Червено знаме” влиза в групата на майсторите и макар само за една година е част от „А” РФГ. Имената на участниците остават завинаги в златната страница на павликенския футбол : Христо Панчев /Хомич/,  Петър Леваков,  Петър Трайчев, Недялко Недялков/Нако/,  Ганчо Панов,  Стоян Цветанов /Зърното/,  Мехмед  Сюлейманов /Мето/,  Иван Мошулов /Вацо/, Стоян Бошнаков,  Никола Ганев,  Людмил Пеев,  Иван Гешев /Фацето/,  Захари Мусаков,  Сребро Неделчев,  Гавраил Енев /Гильо/,   Владимир Попов,  Любен Златков, Тодор Димитров /Гвоздея/,  Христо Стоянов /Перката/.

Треньор на отбора в най-добрите му години е Иван Гешев  (Фацето).  Той  е един от 27-те курсисти, завършили първата републиканска школа за футболни треньори през 1948 г. и дълги години е играещ треньор на отбора.

3

По време на тази звездна година павликенските футболисти се състезават с още 13 отбора от страната и играят 26 мача – 13 срещи като гостуващ  отбор и 13 като домакини.  Павликенските футболисти мерят сили с шест отбора от София, три от Пловдив, два от Варна и по един от Плевен и Перник. Голмайсторите в тези срещи са: Захари Мусаков ( 4 гола), Сребро Неделчев  (2 гола) и по една реализация на Иван Мошулов, Ганчо Панов, Гавраил Енев, Иван Гешев и Любен Златков.

В спортните рубрики на националните печатни издания през 1955г. четем: „Павликенци се представиха добре”, „Отборът на „Червенознаме” спечели на свой терен заслужена победа от ДНА”, „Успех на павликенци над „Спартак” – Пловдив”, „ВВС загуби в Павликени с 1:0”.  Добрата игра на павликенските футболисти е забелязана и оценена по достойнство:  „Прекрасен удар на Гешев, който още в 10 минута изпрати топката неспасяемо в горния ляв ъгъл на вратата на „Торпедо” , донесе победата на „Червено знаме”. В-к „Народен спорт” коментира  така:  „ В 58-та минута Енев прехвърли към покрития Гешев, който триково пусна на тичащия  Мусаков. Поемайки, последният поведе и от движение би. Отново неспасяемо положение и за втори път гол. След гола, чрез върналия се Панов, „Червено знаме” засили своята отбрана”.

След отпадането от „А” РФГ до 1960 г. ФК „Червено знаме” – Павликени се състезава в „Б” РФГ. Следват 12 години участие в зона „Янтра”, докато през 1972 г.  отборът спечелва заветното първо място и става част от „Б” РФГ.  В продължение на 10 години павликенските футболисти отстояват славата на своите предшественици и  защищават спортния престиж на своя град.

От октомври 1990 год. футболният ни отбор носи името „Павликени”.

Нели Цонева

Използвани са архивни материали и снимки  от фонда на Исторически музей – Павликени