13726758_958418984266833_2137387042579750094_n-191x300-nc15fgezl7kjwbg0b35hol4sl9u90fd5imz07hehu8

Сенегалският нападател Алиуне Бадара вчера наниза поредния си гол с виолетовия екип – този път и на ЦСКА. В осем мача за великотърновци таранът вкара 5 попадения и изработи една дузпа – в шест различни срещи. По всичко личи, че ще продължи с успех да наказва противниковите отбори.

Преди сезона старши треньорът Станислав Генчев бе обявил, че „Етър” няма да е отбор от чужденци. Подходящ централен нападател бе търсен в родното първенство, но не бе открит и Бадара бе привлечен от Португалия по настояване на самия Генчев, който внимателно бе огледал качествата му. Преценката се оказа повече от точна.

Осем кръга по-късно Алиуне Бадара вече е един от любимците на „виолетовата” публика, а след мач вече е атакуван от желаещи за снимки и автографи пред стадиона. След головете си Бадара не се отдава на екзотични танци, а просто тича към публиката и показва емблемата на „Етър”…

Немалко чужденци минаха през великотърновския футбол. Първият навремето беше Иван Шарий, последваха го още няколко украинци, а после – безбройните легионери в последните две години на „Етър 1924”…

Аз съм запомнил и харесвам един чужденец в историята на „Етър” – той се казва Игор Кислов. И сега сенегалецът ми напомня точно на него. Ще кажете, какво общо има блондинът Кислов с тъмнокожия Бадара? Едно общо имат освен ръста и позицията им на таран, но то определя много други неща – себераздаването им до последно на терена. Кислов тичаше, мъкнеше противници, бореше се, готов беше да изоре земята, но вкарваше ли вкарваше голове… 25 попадения с виолетовия екип в елита! Завинаги остава неделима част от „златния” шампионски тим на „Етър”.

Вижте движението на Бадара по терена – бяга, скача, пресира вратарите, събарят го, измислят му фаулове, но се бори до последно… И също ниже гол след гол, може пък и да ги направи 25. И още нещо – и двамата винаги усмихнати, винаги позитивни, харесвани от публиката.

Българин, украинец, сенегалец – няма значение. Всъщност е толкова просто – хората по трибуните искат ето това: да осъзнаваш къде си, за кого играеш и да оставяш сърцето си на терена…

Тагове: ,