IMG_20160603_094536

Йордан Николов е един от футболистите, оставил следа с головете си с виолетовия екип в постшампионския период. Есента на 1994 г. “Етър” гостува на ЦСКА, домакините водят с 2:0. Кефалов обаче намалява, а в 88-ата минута Данчо Николов с глава полива със студен душ “армейците” – 2:2. На следващата година историята се повтаря – етърци правят този път 1:1 на ЦСКА, Николов пак ги наказва след пас на Б. Цветков. “Болярите” стигат до финал за Купата на ПФЛ в София срещу “Дунав”. Йордан Николов нанизва два гола, третия добавя Георгиев, а “Етър” печели последния значим трофей в историята си. Същата есен Данчо участва с тима и в “Интертото”. Бележи във вратите на “Беверен” и “Боби” (Бърно).

Историята на напористия нападател на “виолетовите” никак не е безинтересна. Даже е направо уникална с факта, че започва да играе футбол чак на 22 години! Открива го именитият треньор Петър Харалампиев в П. Тръмбеш, където Николов играе заедно с Ивелин Младенов, Христо Михайлов и други. Оттам отива в “Павликени”, но го освобождават, въпреки че е голмайстор. Следват две години в “Академик” (Св) и през 1994 г. се озовава в “Етър”, където прекарва най-хубавите си години. Играл е в “А” група още с “Металург”, за кратко е и в “Локо” (ГО).

1781721_574546252641653_2117692464_o

Йордан Николов като футболист на „Етър“.

 

10368892_621352567961021_251331689489432326_o

ЦСКА са редовни „клиенти“ на напористия етърец.

Кариерата му далеч не е белязана само от приятни моменти. Обвиняват го в симулативна игра, стига до бой с тогавашния президент Иван Ангелов, а по-късно в столичен вестник излиза материал, че е пристрастен към хазарта и харчи петцифрени суми, като дълговете го принуждават да замине гастарбайтер в Испания.

“Още ме боли от тези нелепи обвинения. Никога не съм бил комарджия, аз ако взимах петцифрени суми, щях да имам поне жилище тук”, споделя Йордан Николов.

За десет години кариера във футбола не спечелва нищо, освен проблеми. Бедите продължават. Разболява се от хепатит и спира с любимия спорт, като решава да промени всичко в живота си, като замине за Испания. Там живее вече 16 години и сега си е дошъл в България за първи път от пет години.

“Бях решил да замина, а нямах нито лев за билет, за виза, за установяване… Имах един съиграч от “Академик” Чавдар Атанасов, който тогава беше в “Левски”. Отделно имах за кратко договор с агенцията “Танев, Сираков и ко”. Така стигнах до Наско Сираков да го моля за пари”, разказва Данчо.

“Сините” тъкмо имали мач от предварителния кръг за Шампионската лига срещу “Бешикташ”. Чавдар Атанасов срещнал Данчо с Наско Сираков и той му разказал историята си. Наско веднага събра футболистите на “Левски”, всеки извади по 50 лева, донесе ми сумата и каза “заповядай”. Това е жест, който не се забравя цял живот, казва Йордан Николов.

10845626_757654630997480_6027012604414514026_o

Данчо със своя приятел Георги Георгиев.

Началото в Испания е кошмарно, както за почти всеки емигрант. Тръгва да работи по лунапаркове и едва преживява, но след година си намира работа в една ферма – развъдник за пъстърва. Спечелва си доверието на шефове и колеги със своята отдаденост към работата. След година взема в Испания и съпругата си и двете си деца, които в началото е оставил във Велико Търново на квартира без нито лев.

В началото във фермата нямало никакви наши сънародници, а сега са само българи и мароканци. 15 години изкарва в развъдника за пъстърва, изплаща ипотека на жилище. Докато се намесват български интриги от наша сънародничка, която успява да го настрои срещу шефа. Стресът и скандалите отключват неочаквано неврологично заболяване у Йордан Николов. Постепенно му окапва цялата коса, брада, вежди… От буйните къдрици на някогашния футболист не остава нищо и днес е с изцяло променена визия.

За пореден път разбрах, че трябва да променя живота си. Напуснах развъдника заедно с жена си и си намерих работа във фабрика за бисквити. От няколко години вече съм испански поданик. Синът ми Мартин играе в аматьорски отбор, а дъщеря ми следва английска филология, разказва Данчо Николов. В Испания са и двамата му братя със семействата си.

Йордан живее в село Агилар, което е в провинция Паленсия на север от столицата Мадрид и на 100 км от Сантандер. Селото наброява близо 7000 души.
Естествено, Данчо не си е помислял да скъсва с футбола. Агилар си има отбор от ветерани, съществува вече десета година. 40 души сме, играем за удоволствие, много ме уважават, разказва българинът. И там играе на любимия си пост нападател. В първенство не участват, но редовно имат изяви в турнири. Сега започва такъв с 12 отбора, есента в Сантандер пък им предстои надпревара с 32 тима.

Освен това Агилар участва в първенството по футбол в зала. Николов помага в организацията, даже е станал футболен рефер на съвсем доброволни начала. В нашето село има две покрити зали, покрит басейн, два футболни терена, изрежда Данчо. Годишно плащаш 30 евро и ги ползваш през цялата година.

И неминуемо стига до проблема с базите тук. Жал му е за разрушения терен на Старото военно училище, определя това като кощунствено. И за краткия си престой във Велико Търново покрай срещите с десетки познати, Николов намира време за футбол. Направил две тренировки на “Спортно Търново” с Йордан Грозданов, с който са роднини. Видял се с приятелите си Гошо Георгиев и Киряков.

13256547_984250918337849_9198530048944077253_n

Отново на „Ивайло“ с Йордан Грозданов.

Ходих да гледам “Болярки” срещу НСА, взеха им точка и им бях на кадем, затова ме поканиха да пътувам с тях за мача им с “Берое”. Там пък биха с 2:0. Даже им проведох една тренировка на момичетата, разказва Йордан Николов.
Разбира се, гледал и “Етър” в последния мач и влизането в професионалния футбол. Вижда се, че не са за “В” група, че тренират редовно. Много ми хареса Петър Димитров, веднага си личи, че има класа, обобщава бившият нападател на “виолетовите”.

В Испания е гледал преди две години “Реал Сантандер” с “Барселона”, звездата Меси бил на метри от него. Гледал е и “Реал” (Мадрид) – “Валенсия”. По принцип е фен на “белия балет” и на “Ла Коруня”, а на започващото европейско първенство естествено ще стиска палци за испанците.

Данчо Николов утре се прибира обратно в Агилар. И няма идея дали скоро отново би се върнал в България. Защото са неизвестни превратностите на Съдбата.

10407499_750789025017374_213356566232569813_n

С футболния тим на ветераните в Испания.

Тагове:

КОМЕНТАРИ