38496483_10212511097195832_8389671240628961280_n
Групата алпинисти от АК „Трапезица-1957“ се завърна от експедицията си в Алтай. Ясен Долчинков, Йордан и Валентина Грозданови, Соня Гавраилова, Цветанка и Петър Петрови и Марияна Чернева направи опит за изкачване на връх Белуха (4506 м), но поради неблагоприятните метеорологични условия, след тежък преход, се отказаха от атаката на върха.

Началото на експедицията бе с полет от Букурещ до Москва, а оттам до град Барнаул, който наброява 700 000 жители. „Прелетяхме около 6000 км до Алтай, след което от гарата на града групата пое към базата Висотник на 750 км. На 21 юли около 3 ч. през нощта пристигнахме в базата“, разказа бившият зам.-кмет на Велико Търново и изявен пътешественик Йордан Грозданов. На сутринта били оформени групите, които поели с лодки за рафтинга по река Катун. Вълнуващо преживяване, което спестило 21 км ходене в гората. Следобяд вече били на брега на мястото, където се влива река Ак Кем.

Оттук групите се разделят – жените Марианка Чернева, Соня Гавраилова, Валентина Грозданова и Галина Долчинкова с двама американци и двама руснаци и водач рускинята Юлия поели по пътя на десетдневния трек през долината на Ак Кем и на връщане покрай езерото Кучерла. Групата за връх Белуха била с главен гид руснакът Андрей и помощничка Юлия – рускиня с местни алтайски корени. Йордан Грозданов и Ясен Долчинков са в международна група с Йонис – швед, Холгер – швейцарец, Сергей и Павел – руснаци московчани. Ясен се разбирал с английския и немски, а Данчо – с руския и така осъществявали комуникацията в групата.

„Нощувахме в първия импровизиран палатков лагер и вечерта стигнахме базата Ак Кем на 2000 м.н.в. Тук се оборудвахме напълно и на 23 юли сутринта поехме покрай езерото Ак Кем, границата и ледника към лагера Томский на 3000 м.н.в. Още по обяд ни заваля леден дъжд и така докато стигнем лагера. На 24 юли по програма направихме около 5 часа тренировка на ледника работа с пикел, движение със самохвати, спускане на рапел, катерене с котки и други техники, необходими за нашето движение по маршрута. Времето беше слънчево. Вечерта към 19 ч. заваля дъжд. На 25 юли станахме в 2.00 ч., за да поемем към върха, но беше натрупал нов сняг. Изкатерихме около 250 метра по парапети. След това следваше по равно, но с много опасни цепнатини.

Движехме се в две свръзки по 4 човека. Времето беше слънчево и без вятър. Около 9.00 бяхме вече на атакуващия лагер на 3507 м.нв. Построихме лагера и се готвехме за върха. Дойдоха и други групи. На 28 юли станахме в 12 през нощта и поехме към върха. Времето беше сравнително добро. Бързо напредвахме и всичко бе наред. Очакваше се около 6 ч. да сме на върха“, разказва Йордан Грозданов.

38405351_10212511106756071_7959509955034218496_n

Изневиделица обаче след 4.00 ч. времето рязко започва да се влошава, задухва силен вятър, започва снеговалеж и температурите спаднали. За капак паднала и гъста мъгла, а великотърновските алпинисти били на стръмен терен, където на импровизирани парапети започнали катерене. Други групи тръгнали до тях и станало объркване с въжетата. Започнали да падат и камъни, а хората взели да замръзват.

„След час и половина водачите на групите взеха решение за прекратяване на изкачването. Връщането също не беше лесно, но в мъглата се добрахме до лагера, който беше обвит в гъста мъгла и бурен вятър. Събрахме палатките и тръгнахме към долния лагер. Обстановката беше много тежка заради падналия сняг и затрупани цепнатини. Но с опитните водачи успяхме да се придвижим на рапел се спуснахме по превала и в 13 ч. бяхме в лагер Томский на 3000 м.нв. Веднага се приготвихме и тръгнахме по ледника и така след 33 км с големите раници стигнахме вечерта до Ак Кем – базата, където ни очакваше топла сауна и вечеря. Бяхме изразходвали всички запасни дни и нямахме повече шанс за изкачване“, продължава разказа си Йордан Грозданов.

На 29 юли сутринта тръгнали по обратния път и след шест-седемчасово препускане стигнали до прохода Кузяк, откъдето се качили на камион и от там – до базата Висотник. Следващия ден пристигнала и групата от трека, които са останали изключително доволни. На 31 юли всички се отправят на 14-часов преход с бус до Барнаул, където имали запазен хотел за три нощувки. Разгледали града и сутринта на 3 август с полет на „Аерофлот“ през Москва до Букурещ се завърнали у дома.

„Върхът не ни допусна, но там научихме, че и най-големият алпинист Меснер през 1995 г. на 100 метра под върха е прекратил изкачването си на Белуха поради същите причини като нас. На нас ни оставаха по-малко от 300 метра. Това е част от битието на алпинистите, но най-важното е, че се завърнахме живи и здрави“, завършва увлекателния си разказ за експедицията Йордан Грозданов.

38480025_10212511131276684_2407295831871848448_n

КОМЕНТАРИ