Велико Търново, България и светът останаха без Трифон Иванов. Един от най-големите български футболисти почина внезапно в събота сутринта.

Трифон бе един от най-емблематичните футболисти на България, направил име и по целия свят. За успехите му какво отново да припомням – цифри, купи, отличия, които днес просто са част от една впечатляваща визитка, но не могат да скрият болката от липсата на Трифон. Той бе част от Велико Търново, рожба на Велико Търново, емблема на Велико Търново, част от живота и ежедневието на всички нас.

След края на кариерата си се оттегли от футбола. Една от многото му култови фрази бе: „Защо да ставам треньор? За да ми дойде някой нов Трифон Иванов?!“.

Започна бизнес, отдръпна се от всички, уедини се на село, медиите започнаха да го наричат „отшелникът“.

И след дълго мълчание даде едно интервю за родния футбол – толкова искрено, толкова честно, толкова безкомпромисно. Безкомпромисно като играта му на футболния терен, когато скриваше топката на нападатели от световен мащаб. Интервюто предизвика куп коментари, че всъщност той е един от най-достойните хора сред т.нар. Четвърти в света.

Годините далеч от футбола се трупаха, но изведнъж Трифон реши да се върне към него, сякаш усещаше, че може и трябва да даде своето на тази велика игра. Стана председател на Зоналния съвет на БФС във В. Търново, което всъщност означава, че започна да администрира целия аматьорски футбол в Северозападна България – от Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен, Габрово, та до старата столица. „Доста години бях извън футбола. Голяма роля изигра и човекът, който е до мен – Валя. Тя ми каза: „цял живот си се занимавал с футбол, трябва да продължиш с ново предизвикателство”. Това беше една от причините“, призна в интервю Трифон.

Посветените във футбола знаят колко ветровит и отговорен е постът. „Железният“ защитник устояваше на всякакви критики. „Посрещам със смях опитите да ме вкарат в схеми“, бе неговият коментар.

Голямата му любов и грижа бе детско-юношеският футбол. Всяка година организираше награждаване на най-добрите млади футболисти в Северозападна България. Лично се ангажираше със събирането на пари за тази инициатива. Само преди месец с болка ми сподели колко негови „приятели“ бизнесмени отказват да финансират тази чудесна инициатива. Мечтаеше да направи на стадион „Ивайло“ голям международен детски турнир. Уви, не успя. Убеден съм обаче, че един ден този турнир ще го има и ще носи името „Трифон Иванов“.

Така в работа дочака своята 50-а годишнина. Седнахме на дълъг разговор с него. Трифон вече бе друг – уж все същият веселяк и майтапчия, но вече далеч по-улегнал и готов за равносметки. „Човек, когато направи половин век, започва да гледа по-различно, от друг ъгъл. Гледам вече по-улегнало и спокойно, дори по-аристократично. Нещата вече се виждат в истинската им светлина. Идва време да си правиш равносметка какво си направил за тези 50 години“, заяви Трифон Иванов. И добави, че отдавна е преброил приятелите си, „отръскал е дървото“, за да види какво ще остане и си е направил съответните изводи.

Буквално седмици след това изведнъж получи инфаркт. Поставен му бе стент и след броени дни вече бе на работа. Лекарите му препоръчаха да спре цигарите и той го направи, но килограми така и не успя да свали. “Чувствам се добре, нямам никакви проблеми. Щом съм на терена, значи всичко е окей”, каза той на стадион “Ивайло” 12 дни след интервенцията на 17 август м.г. Междувременно Трифон стана и дядо. Едната му дъщеря Галя го дари с две внучета – момче и момиче.

И в събота дойде шокиращата новина. За минути обиколи световните медии начело с БиБиСи, „Мирър“, „Екип“, „Шпигел“ и т.н. Президентът Росен Плевнелиев изпрати съболезнования, кметът Даниел Панов, с когото бяха близки приятели, излезе с емоционално обръщение. Болката си споделиха Балъков, Стоичков, Лечков, Б. Генчев, Киряков…

Погребението на Трифон Иванов ще е в сряда, защото се чакат да пристигнат двете му дъщери от Германия и Испания. Поклонението ще е на 17 февруари от 13:00 часа в ДКС „Васил Левски“.

В онзи наш разговор-интервю Трифон каза още нещо: „Много важно е да не забравяш отношенията си, защото нещата в живота са преходни. Урок, който съм научил, е откъдето и да излезеш, никога не затваряй една врата. Винаги я оставай открехната.“

Вратата, която Трифон Иванов отвори пред хората, никога няма да бъде затворена…

Анатоли ПЕТРОВ

КОМЕНТАРИ