IMG_9741_cr
Затворих куфара с пушките и няма да го отворя никога, защото оттам ще нахлуят спомени…

Пътят към успеха и защо си струва цената, която плащаш – това бе само част от откровенията на Весела Лечева в гостуването й в Клуб Седем. Една от легендите на родния спорт и почетен гражданин на В. Търново сподели пред аудиторията ред неща за своята кариера, които никога досега не са ставали публично достояние.

Всичко започва през 1975 г., когато е приета в Спортното училище. Кариерата й би била невъзможна без баща й Николай Лечев, самият той изявен спортист. Както самата тя го определя: човек с огромни амбиции да направи детето си световен шампион. Мечтата ми беше да стана волейболистка и да свиря на пиано. Открих обаче магията на спортната стрелба. Посветих на нея младостта си и най-хубавите си години. В Арбанаси баща ми ме научи да карам ски, после ме научи да плувам. Той беше перфекционист и държеше да бъда най-добрата във всичко. По очите го познавах дали денят ще бъде тежък. Веднъж не можах да се класирам за Балканиада, и баща ми ме накара да направя 15 обиколки на стадиона. Беше през зимата, пистата не бе разрината от снега и все си мислех, че след две-три обиколки ще ме пусне да се прибера, но той с часовника стоя до последната обиколка… Друг като загуби, можеше да отиде да пийне или попуши, а при мен това нямаше как да стане. Вдигал ме е да тренирам и през нощта. Казваше: ти трябва със затворени очи, когато и да те хванат, да стреляш 100 от 100 точки. Закъснение за тренировка беше абсурдно, а нашите тренировки започваха точно в 7 ч. сутринта, което означаваше да ставам в 5:30, разказва Весела Лечева.

Методиката на Николай Лечев

Имаше своя методика – 4-годишен цикъл за Олимпиадата. Ако тя почваше на 20 август, ние почвахме на 20 август 4 години по-рано и на тази дата аз трябваше за бъда във върхова форма. Всеки ден от годината бе разписан по часове. Майка ми ме виждаше само на празници и рождени дни. Обичах много състезанията, мразех тренировките.

Тренирахме в едно стрелбище под земята на стадион „Ивайло”, без слънчева светлина. Винаги съм се притеснявала преди старт, независимо какво състезание е. Постоянно търсех рецептата как мога да превъзмогна предстартовата треска, така и не успях да намеря тази рецепта.
Включват Весела Лечева в националния отбор и през 1980 г. отива на европейско първенство в Мадрид, едва 16-годишна, но печели бронзов медал. Имала съм много успехи, но и много неуспехи, но важното бе как ще ги преодолееш. От всеки неуспех излизах много по-мотивирана с идеята, че на следващия старт ще бъда много по-добра. Винаги търсех причините в себе си и считах, че имам много по-големи резерви. Доста съм нехайна към медалите си, държа ги в един кашон, нямам понятие колко са, над сто от световни и европейски първенства и Световни купи, знам само, че кашонът е много тежък… Станах Спортист на века на пушка – жени, което е безспорна оценка.

IMG_9740

Защо не станах никога първа на Олимпиада

До 1988 г. бях непобедима, всички бяха убедени, че ще стана първа в Сеул. Но ми обясняваха, че това е много различно състезание, а аз бях много спокойна. Интересът към Игрите обаче беше наистина различен. Още с кацането на летището в Сеул видях над сто журналисти и помислих, че са ме объркали с някоя кинозвезда и има някаква грешка. Обаче един ме попита „вие ли сте Весела Лечева” и се започна един медиен интерес… Бях шокирана. Преследваха ме на всяка крачка. В деня на старта решихме да станем в 5 ч. сутринта и да изпреварим всички, но се оказа пълно с хора и всеки искаше да ме докосне. Имах усещането, че трябва да потъна някъде. Не успях даже да вляза във финала! След два дни беше втората дисциплина и трябваше за 48 часа да се събера и преодолея този шок. Станах втора, което за мен вече бе голям скок и успех. На аерогарата в София обаче ме посрещна Сашо Диков с въпроса: как ще коментирате този провал? Нямаше как да му обясня всичко. През 1992 г. в Барселона пак станах втора. В крайна сметка не съжалявам, много мои мечти от детските години успях да изпълня. Сега като видя тези 5 световни титли, 8 европейски и 4 Световни купи, си мисля, че това е някакъв друг живот и се е случило на някой друг. Но не съжалявам за нито един ден и нито един неуспех. Много лишения съм имала, но бих повторила всеки един ден и всяко едно състезание. Дори с неуспехите, защото отрицателните моменти в спорта са различни от тези в живота. Един неуспех в спорта те зарежда и мотивира напред.

Най-паметното състезание и краят на кариерата

Весела Лечева слага край на кариерата си през 2000 г. след Олимпиадата в Сидни. Просто затворих куфара с пушките и казах: това беше всичко. Бях тренирала без каквито и да е компромиси, но не успях. Разочарована бях от себе си и казах „стоп”. Много пъти си мислих дали да продължа, но реших, че това е моментът и връщане назад няма. Скоро баща ми ме пита дали съм го отваряла този куфар и му казах, че няма да го отворя, защото оттам ще нахлуят много спомени… Този спорт беше част от мен и от най-хубавите ми години.

Спомените са затворени в куфара, и все пак питам Весела има ли толкова емоционален, от най-незабравимите. „Едно световно първенство, пред пълна зала. Стреляхме с една рускиня, Малюхина, на финала и двете завършихме с равни точки и трябваше да престрелваме за първото място. Тогава за мен второ място щеше да е провал. Последен изстрел, рускинята стреля първа и аз чух възгласите на петхилядната публика. Разбрах, че е уцелила десятка, а десятката е колкото върха на топлийка. Тя имаше 10.2. Пулсът ми мина 150, а имах само 75 секунди за изстрела. Поех въздух и стрелях, направих 10.5. Никога няма да забравя възгласите в залата…

„Вълшебното” хапче – витамин С

Допинг при нас не е имало, категорична е Лечева. В нашия спорт допинг са успокоителните – за разширяване на кръвоносните съдове, да дишаш по-спокойно. Но при нас първите трима винаги бяха викани на допинг контрол и няма как да експериментираш. Много пъти се питах кое е онова хапче извън допинга, което да ми помогне, но така и не го открих. Е, няма такова хапче. Няма как и да пиеш едно уиски и да стреляш. Несериозно е. Всъщност като бях малка, баща ми ми даваше едно хапче и казваше: ето, това е за успокоение. Пиех си го и се успокоявах, години по-късно разбрах, че ми е давал витамин С…

Дуетът с Веселин Маринов

Малцина знаят, но Весела Лечева има изяви и на музикалната сцена. Съвместната им „Ако ти си отидеш за миг” е единственият дует в кариерата на Веселин Маринов – лирична песен по музика на Тончо Русев и текст на Евтим Евтимов. Историята със сигурност не е разказвана досега. „Беше толкова случайно и такава авантюра от моя страна! Един ден звънна телефонът и чувам: „Веселин Маринов се обажда, искам среща”. „Аз не ви познавам”. „Ами аз съм носител на „Златния орфей”. Пихме по един чай и той ми казва: „ще направим една песен с тебе”. Прозвуча ми като шега и му отговорих, че не мога да пея. „Е, затова пък аз мога”, ми отговаря. Отидохме в „Балкантон” да запишем песента и той ми остави една минута да си загрея гласа. Стоя в стаята и не смея да си пусна гласа… Но се получи много добра песен и това беше страхотно преживяване за мен. Толкова съм завиждала на всички певци, защото е страхотно да застанеш пред публика – невероятно преживяване. Ходихме на различни концерти с него – в НДК, в Пловдив, тук във В. Търново. Беше сериозно преживяване за мен, страхотна емоция и вълнение.

На едно награждаване на „Спортист на годината” аз бях пета или шеста, Веселин казва: аз ще пея на тази церемония, искаш ли да изпеем песента. Трябваше да си припомня текста, но нямах никакво време. Тръгвам да пея моя куплет, а той ме държи много силно за ръката. Викам си, какво му става, явно не трябваше аз да започвам. Но никой нищо не усети… Светът не може без две неща: музика и спорт, тази комбинация е уникална.”

Спортът и децата днес

Във всеки областен град имаше стрелбище и клуб по стрелба, сега в България има едно-две… Спортната инфраструктура е в много лошо състояние, унищожихме я през годините. А спортът е превенция и здраве. Няма ги вече и треньорите специалисти, няма я методиката. Не можеш и без кумири и примери за подражание, това е най-добрата мотивация за малките. Направи ли ви впечатление когато Григор Димитров каза, че няма да участва в „София оупън”, отвсякъде се чуваха възгласи защо го няма. Децата просто искаха да го видят…

Днес те трябва да имат възможност да тренират и избират поне между три спорта. И ми е тъжно, че днес няма дори и плувни басейни, а плуването е най-важният спорт за всяко дете. Липсва как да представим спорта като един продукт, който бизнесът да хареса и това да бъде във взаимен интерес. Процесът е дълъг, няма и сериозен бизнес, у нас има само две-три компании, които могат да си го позволят, но те са много малко. Но това е вече друга тема, и то много дълга, завършва Весела Лечева.

IMG_9755

КОМЕНТАРИ