IMG_6067
Валентин Игнатов е легенда на „виолетовите“, както и на „Локомотив“ (ГО). Роден е на 21 април 1966 г. Богатата му кариера премина освен в България, и в Португалия, Гърция, Кипър, а успехите са наистина много. След края й Игнатов се отдаде на треньорското поприще и води „Етър“ и „Локомотив“, но от дълги години вече живее в Кипър. За този период си идва много рядко, но сега с настоящия си отбор – юношите на „Омония“ (Арадипу), пристигна на подготовка във Велико Търново.

– Вальо, от колко години вече живееш и работиш в Кипър?

– 14 години съм в Кипър, работя в Академията на „Омония“ (Арадипу) – клуб от втора дивизия, който е на десет километра от Ларнака. Имам идеални условия за работа при юношите. Преди това в България, както знаете, работих с мъже, но в Кипър при децата има една сигурност, добри условия за работа – нещо, което ме прави щастлив, и затова не променям на този етап обстановката.

– Кога започна работа в „Омония“ (Арадипу)?

– От самото начало – преди 14 години. Започнах си с юношите и така продължавам. Много пъти ме каниха за старши треньор на мъжкия отбор, но все отказвам. Наскоро ги поех временно, победихме два-три мача поред и искаха да ме оставят, но им отказах категорично.

– 14 години треньор в един отбор – това си е рекорд?!

– Така е. Уважението, което ми оказват, както беше и във Велико Търново и Горна Оряховица, го постигнах и там. Това ме прави щастлив.

– Но защо работиш само с подрастващи?

– Просто ми харесва работата. Друго е да виждаш как децата израстват пред очите ти и като футболисти, и като хора. А и условията за работа са много добри.

– Как преценяваш работата си през това време?

– Най ме радва, че имам футболисти, които играят в първия отбор. Имам и национал, който вчера игра за Кипър в Румъния. Нашият клуб е единственият от втора дивизия на Кипър, който има национал. Колкото и да звучи нескромно, не е случайно да те държат толкова години в един клуб.

– Станахте т.г. шампиони в своята възраст…

– Старахме шампиони на втора дивизия и им бях обещал, че ако станат първи, ще ги доведа да подготовка в България. Не играем в първа дивизия, просто защото трябва да имаме всички възрастови групи. Дори онзи ден играхме контрола срещу втория в елита, направихме 1:1, като им водехме и направих смени. Отборът ми спокойно може да е между първите три в елитната група. Направихме 25 поредни победи, после две ремита и накрая загубихме последния мач, който беше без значение и дадох шанс на други играчи. Доведох момчетата във В. Търново – където съм израснал, да им покажа уважението към мен като футболист и човек.

– Каква е програмата за подготовката?

– Ще бъдем тук осем дни, в понеделник си заминаваме за Кипър. Настанени сме във В. Търново, благодарение на Никола Велков, който ни съдейства да тренираме в Шемшево и Леденик. В четвъртък от 18:30 ч. играем срещу „Етър“ U15 на стадион „Ивайло“, а в събота ще срещнем и връстниците ни от „Локомотив“ (ГО).

– Следиш ли какво се случва в България?

– Много приятно съм изненадан от това, което се случва във В. Търново. Бях треньор в „Етър“ в трудни времена, но съм щастлив, че успяхме. Искам да благодаря специално на кмета Даниел Панов, защото „Ивайло“ е най-хубавият стадион в Северна България. Дано всички кметове така да са обърнати с лице към спорта. Ревнувам благородно за всичко, което виждам, като го сравнявам с онези условия по мое време, когато пак успяхме. Кольо Велков ми разказа, че и Спортното училище се развива много добре. Аз съм възпитаник на Спортното училище и един ден ако мога да помогна, ще го направя.

IMG_6077

– Сега се възроди и дублиращият отбор, има проект за обхващане на децата от училищата и детските градини…

– Най-накрая децата на „Етър“ не са чужди в собствения си град. Наистина, по базата има още какво да се желае, в сравнение с Кипър, където условията са прекрасни. Но това, което вече е направено във В. Търново, е страхотно. Отново благодаря на кмета, както и на г-н Александър Нанков, който показа страхотно отношение към мен. И на него благодаря за всичко, което направи за мен и моя отбор!

– Отблизо ли следиш представянето на „Етър“?

– Следих последните мачове, знам, че едно момче – Росен Кирилов е треньор на „Етър“ след Балъков. Не знам стила му на работа и философията му, но знам, че отборът играе добър футбол. За мен резултатите не са важни, гледах някои репортажи и виждам, че създават положения. Радвам се, че „Етър“ се развива по възходяща линия. За този клуб бих се върнал и от Аляска.

– Ти сам спомена В. Търново и Г. Оряховица – факт е, че си легенда и на „Етър“, и на „Локо“ (ГО) и еднакво те обичат. Как успя да го постигнеш?

– С много труд и с добро държание към хората. Когато човек дава всичко от себе си… Другите, когато отиваха да играят за пари в чужбина, аз се връщах да помагам и на „Етър“, и на „Локо“ (ГО). А имах предложения за тройно повече пари. Може всичко на този свят да ти вземат, но любовта на хората никой не може да ми я отнеме. Любовта на два града – не е лесно, все едно „Левски“ и ЦСКА да обичат един футболист. Уважението на хората е най-важното за мен, защото то се гради с години.

– Спомена, че живееш до Ларнака. Да не би да си гледал „Левски“ срещу АЕК?

– Не, не съм, защото имам много работа с децата, не ми остана време. Разбрах, че са играли много добре първото полувреме, но са им изгонили човек.

– Вальо, кой е най-яркият момент в кариерата ти?

– Много са, много. Когато вкарвах голове на столичните клубове, когато излязох на стадион „Ивайло“ с капитанската лента на „Етър“ срещу „Локо“ (Сф). Никога няма да забравя този момент, това ми беше мечтата. Когато като треньор спасихме „Етър“ от изпадане, когато елиминирахме „Славия“, който беше с 20 пъти по-голям бюджет. Като футболист на „Славия“ победихме тук „Етър“ с мой гол в последната минута и чаках 15 години да взема реванш – вече като треньор. Срещу „Левски“ целта бе да напълним стадиона и то стана факт.

– До колко години игра? Няма да забравя твоята сентенция: „По-добре да съжаляват, че ме няма, отколкото да ме съжаляват на терена!“…

– Играх до 36 години. Тогавашният треньор на „Видима-Раковски“ Пламен Марков ми предложи нов договор. Но гледам една видеокасета в автобуса на връщане от Добрич, където вкарах много хубав гол за 1:1. И си казвам: това аз ли съм, та аз ходя по терена, аз не тичам. Извинявай, бате Пламене, но аз ходя по терена, аз бях дотук. Стигна ми ръката и ми каза: ти си истински мъж. Направиха ми бенефис в Севлиево. На 35 г. имах предложение във Втора Бундеслига – в „Карл Цайс“ (Йена), но им отказах. Винаги съм знаел кога да спра.

– Треньорската професия ли е попрището ти?

– Мисля да рискувам в Кипър или България – догодина да се върна като старши треньор в мъжкия футбол. Много хора ме увещават. Аз знам, че ще успея, убеден съм, защото си знам характера. Но стоях при децата, защото страшно ми харесва да виждам как израстват.

– Но не можеш да отречеш, че има голяма разлика в поколенията от вашето до днешното…

– Много голяма. В Кипър трябва да си много строг, защото децата са задоволени с всичко, имат последни модели компютри и автомобили. Не си ли строг, ти си обречен.

– Родителите им как реагират?

– Първата година се опитаха някои родители да се месят в работата ми: защо детето ми не играе, защото толкова много тренировки… Просто го помолих, че ако се обади втори път – си тръгва заедно с детето. Намеси се втори път и му казах: ти беше дотук. И направо ги изгоних. Отиде при президента на клуба, но той вече бе видял работата ми и застана зад мен. Сега съм най-спокойният човек на земята. Вече бившият президент, който водеше клуба 25 години, ми бе предоставил идеални условия за работа и в момента никой не ми се меси. Няма човек на тази земя, който може да ми каже кой да играе, колко да тренира. Това съм аз: който ме издържи – издържи…

IMG_6078

Тагове:

КОМЕНТАРИ