Един от последните автографи на Гунди. Даден е на 13 юни 1971 г. върху календар на „Етър“.

 

Във Велико Търново на стадион „Ивайло“ Георги Аспарухов – един от най-обичаните български футболисти, вкарва последния гол в живота си. В този мач „Етър“, който в онези години никога не свежда глава пред столичните грандове, е достоен съперник на „Левски“ и завършва 1:1. От този ден се пазят изключително ценни снимки и автографи на Гунди, които „Велико Търново спорт“ прави ваше достояние.

Датата е 13 юни 1971 година. На трибуните се изсипват 13 000 зрители да гледат мача от 28-ия кръг на елитната група. По традиция Гунди преди мача е отрупан с букети цветя, десетки са желаещите да се докоснат до него, да вземат автограф.

Същия ден Аспарухов отделя време да се срещне със своите почитатели в Бирената фабрика. Той откликва на тяхна молба да ги посети и в 10 ч. сутринта заедно със своя приятел и съотборник Георги Цветков отиват във фабриката и в продължение на два часа разговарят с тях.

На въпроса какво очаква от мача с “Етър”, вместо да прогнозира задължителна победа за “сините”, Гунди отговаря, че се готвят сериозно, защото очакват труден двубой с “виолетовите”. Великотърновецът Стоян Шалаверов го помолва за автограф, който Гунди поставя върху календар с емблемата на “Етър”, разписва се и добавя датата ­ 13. 06. 1971 г., В. Търново.

“На тръгване Гунди поспря на вратата на автобуса, усмихна се и махна с ръка: “Чакаме ви на мача, ще се радваме!”. Ние му заръчахме: “Да вкараш един гол!”, а той обеща: “Ще се опитам…”, спомня си покойният вече Стоян Шалаверов. Десетина чернобели снимки увековечават тази среща с феновете и те са запазени до днес.

Една от последните снимки на Гунди. Когато през 2005 г. я показахме на Величка Маркова, тя се разплака.

Мачът следобед на стадиона е равностоен и оспорван. Нулевият резултат се запазва чак до 81-ата минута. За домакините от “Етър” пази Петър Петров, играят доказани вече футболисти като Величков, Чакъров, С. Костов, Цеков. Съставът на гостите е пълен със звезди ­ Бисер Михайлов, Добромир Жечев, Кирил Ивков, Гайдарски, Веселинов, Аладжов… В 77-ата минута на мястото на Кирилов влиза и Никола Котков.

Девет минути преди края Аспарухов при едно центриране надскача защитата и с глава открива резултата за “Левски” ­ 0:1. Две минути преди края на мача плевенското попълнение в “Етър” Сашо Върбанов обаче успява да изравни и срещата завършва 1:1.

Стефан Чакъров е играчът, който пази Гунди в този мач. “Пазех го, но не и в ситуацията при гола, когато Панов центрира и последва неспасяем удар с глава. На “Левски” им трябваше задължителна победа в този мач в преследване на титлата, спомня си днес Стефан Чакъров. ­ Аспарухов беше еталон за феърплей. Един епизод се е запечатал в паметта ми ­ в единоборство за топката двамата паднахме, аз станах и му подадох топката, но той продължи да лежи на терена. Публиката скочи срещу мен, но Гунди веднага вдигна ръка и с жест показа, че му няма нищо и внесе спокойствие”.

Кой може тогава и да предположи, че това ще е последният гол в живота на обичаната от всички “синя деветка”? Че снимките от Велико Търново и запазеният и до днес автограф ще са едни от последните, дадени от Аспарухов…

На 30 юни на път за Враца Гунди и Котков с колата се врязват в изненадващо излязъл на пътя камион, следва взрив и изгарят за секунди. Новината за смъртта им се разнася светкавично из страната въпреки оскъдните информации. Погребението им става ден за всенароден траур. Над 550 000 души се сбогуват със своите кумири, а гробовете им се превръщат в грандиозни пирамиди от цветя и изписани поеми, некролози, снимки. Оттогава изминаха 46 години, но Аспарухов и до ден днешен остава в сърцата на хората като един от най-лъчезарните, обичани и талантливи спортисти, които е имала България.

Аспарухов и Г. Цветков на срещата с феновете си във Велико Търново.

Тагове: ,

КОМЕНТАРИ