Легендарният защитник на българския национален отбор и на ЦСКА Трифон Иванов говори в интервю за вестник „Труд“ за заниманията си сега и за други свързани с футбола ни неща. „Червените“ винаги ще го тачат като идол, австрийците го определиха за един от стоте най-добри футболисти в историята си.

– Добър ден, от „Труд“ търсим отшелника Трифон Иванов?

– Добър ден. Извинете, но и във вашия вестник ли полудяхте?

– Не, но ние задаваме въпросите. Отшелник ли сте вече?

– А, добре, груба ще е играта, така значи. Да, абсолютен отшелник съм вече. Абсолютен! Спя до късно. Ходя на лов. Ходя на риболов. Трапезата ми е винаги богата. Радвам се на любовта на приятелката ми Валя, с която живея сега. И като номер 3 на терена съм щастлив с трите си дъщери – Марина, Галина и Даяна. Вече не организирам големи компании. Говоря и с малко хора по телефона. Почти не се ядосвам. И най-важното – гледам да ми е кеф както на мен, така и на близките ми.

– Не е лошо за един аскет. Явно давате ново съдържание на думата отшелник. Но защо много рядко се съгласявате на интервю?

– Защото вече не знам кои са журналистите. Всеки се прави на журналист, всеки се изявява. И най-често навсякъде се плюе. Много хора са си повярвали и се изказват все едно са най-великите на света. Страшна работа. Вземаш микрофона и ги почваш! Без значение кой е и какъв е… Затова рядко се съгласявам вече на интервюта, отказвам любезно. Мина ми времето. и сега, за да е интересно, ще трябва в интервюто да наплюем някого. Да стане скандал, да смачкаме фасона на този или онзи. И после какво? Аз си образувам нерви. Няма смисъл.

– Обаче се говори, че сте без пукнат лев и се криете от хората в селото на приятелката ви…

– Много важно! Няма да се разплача. Напротив, весело ми е. Тези клюки идват от хора, които двайсетина години са били на трапезата ми. И сега, когато вече ми е писнало и съм ги отбил, сеят глупости навсякъде. Но аз не съм злопаметен. Ще ги поканя и тях на откриването на туристическия комплекс, който почти съм завършил в Поликраище. Страхотно е, ще го видите, като режем лентата. Има всичко и за най-капризните сред модерните отшелници.

– Там ли живеете вече?

– Според настроението ми – или съм в комплекса, където луксозното кафене вече работи, или в Търново. Имам апартамент на супер място – виждам целия град. Гледам на Велико Търново от високо, но не знам всичко, защото не се занимавам с клюки.

– Като действащ футболист имахте страховит вид на пират, но винаги създавахте настроение. Загубихте ли чувството си за хумор сега, когато не сте под светлината на прожекторите?

– Да, бе, да! Няма как да стане. Още смятам, че Господ е създал шегата, за да си кажем и някои истини.

– Каква е истината ви за българския футбол днес? Навремето четвъртите в света бяхте герои, накарали за първи и единствен път в новата ни история хората да се прегръщат по улиците. А сега вашите колеги, които управляват футбола, търпят критики…

– Когато нещата не вървят, винаги се търсят виновни. Хубавото се забравя, лошото – не. Така е в България. Футболът ни наистина не е чист. Има машинации, има несправедливости. Но отдавна е така. Още преди времето, когато направихме бума в САЩ. Не може изведнъж всичко да се оправи и да стане идеално. Вижте как е в държавата. Все някакви далавери излизат, ужасна работа.

– Вие бяхте на онзи прословут президиум в хотел “Хилтън”, когато с Борислав Михайлов, Любо Пенев, Наско Сираков, Христо Стоичков, Йордан Лечков и Емил Костадинов се обявихте за промени във футбола и сваляне на тогавашното управление на БФС. Защо после не влязохте във висшия ешелон на футболната власт?

– За съжаление в този момент имах сериозен здравословен проблем – много грижи и притеснения. Не бях активен. Затова и приех ролята да съм само в Зоналния съвет в Търново и така да не се отделям съвсем от футбола. Смятам, че ако поискам, ще съм член на Изпълкома на БФС. Но аз съм доста прям, не мога да мълча и да се гъна. Сто на сто ще се скарам яко с някого, а не искам. Отшелничеството ми е по на сърце днес.

– Има ли и хубави неща във футбола ни?

– Има, не трябва да сме черногледи. Боби Михайлов за мен си върши работата добре. Но за да тръгнат нещата с пълна газ, се налага собствениците на клубове да работят здраво и честно за футбола. Ще дам пример малкия град Ловеч. Там Гриша Ганчев направи дългосрочна стратегия, създадоха академия, ремонтираха стадиона, базата. Същото правят и Христо Стоичков и Емил Димитров в Етрополе. В Бургас, в големия град, повярваха в добрите намерения на Красимир Балъков и се вижда, че са на верния път. На него трябва да стъпят и останалите. Мина времето, когато големите бизнесмени си го мереха и чрез футбола.

– Вие имате ли намерение да помогнете на родния си Етър?

– Ако има единомислие – да, но ако се прави самодейност – не. Разговарях с бизнесмена Петър Христов, който е двигател на клуба сега. И мисля, че този път всичко е сериозно и точно. Неслучайно има вече по пет хиляди зрители на домакинствата на Етър, и то в “Б” група.

– Славният Лотар Матеус, когото сте побеждавали на футболния терен, от месец е треньор на националния ни отбор. Ще успее ли?

– Това само Господ знае. А аз знам само, че ще му е много трудно. Сега спечели два мача и всичко е о’кей. Но просто не ми се мисли как ще го охрачат при първата загуба. Направо да приготвя дъждобрана! Сега двайсетина души вървят около него и го вдигат във въздуха. При загуба те първи ще го приземят: „Кой, бе, тоя ли, бе?…“(

– Защо сте песимистично настроен?

– Не, просто като поживее човек по-дълго, и става повече реалист, отколкото оптимист. Познавам българския манталитет добре. Завистта за жалост е водеща. Успехът на другия явно провокира желание нещо лошо да му се случи, да го оплюем и да се върне при неуспелите. Вижте какво стана с волейбола. Гледах всеки мач на тези момчета. Една точка не им стигна за голямото, за финалната четворка. И веднага се почнаха обвинения, критики, скандали, интриги… Една добра дума не чух и не прочетох. А тези хора играха за България. Идват от чужбина, за да играят за България. Не за пари, а за славата на България. В чужбина някой техен, като загуби, от сто кладенеца вода носят да го оправдаят, да го защитят и запазят за бъдещето. А тук вече с голям кеф се съобщава, когато наш се издъни. Тъжна работа.

– Какво трябва да промени Лотар Матеус?

– Чета, че добре е подхванал нещата с дисциплината. Но само с дисциплина не става. А и немският ред не е заложен при нас, балканците. Началото е добро, но по принцип после нещата никога не са като в началото. Много бели косми по главата ще му се появят, ако устиска фронта да работи по-дълго. Пожелавам му го искрено.

– Гледате ли футбол по телевизията?

– Да, редовно. Най-често английските мачове. Кефя му се на Митко Бербатов, на другите българи там. Много ми допада и играта на Ивелин Попов – талантливо, сърцато и смело момче като Ицо Стоичков навремето. Жалко, че Ивелин се размина с Блекбърн, но съм сигурен – сега англичаните се хапят от яд, че не го привлякоха.

– В България има криза с централните защитници. Защо?

– Може ли на този въпрос да не отговарям? Не искам никого да обидя и няма да коментирам.

– Гледахте ли световното в Южна Африка?

– Почти всички мачове. Бях за Аржентина, но срещу Германия нещата се объркаха. За един мач всичко се обърна с главата надолу, но така е във футбола днес. Миг невнимание – и си в канавката.

– Кои звезди в световния футбол днес ви импонират най-много?

– Няма да изненадам никого с отговора си – Лео Меси, Иниеста, Франк Рибери…

– А от централните бранители?

– Двамата от Манчестър Юнайтед – Видич и Фърдинанд, макар че той вече e пред пенсия. Харесва ми също и Карвальо от Реал Мадрид, има поглед, има стил дори когато играе твърдо.

– Предстои мач на отборите на вашето сърце – ЦСКА приема Рапид Виена. За кого по-силно ще бие сърцето ви?

– Хванахте ме в засада. Не мога да ви дам отговор. Обичам и двата отбора и нямам крайни пристрастия. Каквото се случи, ще го приема. ЦСКА ме изстреля към големия футбол. Със Старшия Димитър Пенев начело играх полуфинал в Европа за Купата на купите. По-късно с Рапид стигнах до финал в същия турнир. Бил съм капитан и на двата отбора. Радвам се на уважение от феновете. Избраха ме сред 100-те най-големи играчи в историята на Рапид, спомням си с какви почести ни приветстваха. Три часа обикаляхме с каляски Виена, беше като приказка някаква. Отборът е 31 пъти шампион на Австрия. Толкова са и триумфите на ЦСКА в България. Да, много съвпадения и една връзка между всичко – Трифон Иванов. Съдба.

– Има и друга връзка в момента – и двата отбора са в тежка криза…

– Така е във футбола – възход и падение. Затова е интересно. Ще трябва да чакаме да победи по-малко слабият в момента.

– Как бихте реагирали вие, ако ви призоват да спасявате ЦСКА?

– Не се виждам в тази роля. Отстрани е лесно. Щом сериозен мъж като Емил Костадинов е в клуба, не вярвам да липсва организация. Дочувам за делене на чужденци и българи, което е пагубно. Но слуховете са едно, реалността – друго. Просто трябва да се намери точният проблем и да се отстрани. Аз съм за пълна промяна. За крайни решения и смяна на целия щаб. Затова и не се виждам в тази роля по спасението.

– Бихте ли си продали бронзовия медал от световното в Щатите?

– Никога. Дъщеря ми Галина, която учи психология в Германия, наскоро откри в къщи кашон с флагчета и медали. И със сестра си Марина, която работи тук, в Търново, решиха да ги поставим на видно място в комплекса. Съгласих се. Това е история. А нея никой не може да я изтрие. Дори и наистина да стана отшелник…

Тагове:

КОМЕНТАРИ