© Gong.bg, Веско Вълчев

Екип на ГОНГ посети подготовката на „Етър 1924“ в Сливен, където направи репортажи и снимки. Предлагаме ви материала на Веско Вълчев, публикуван днес на сайта gong.bg.

„Изминаха два кръга от старта на пролетния полусезон на българската А група. Очаквано има отбор, който спечели пълен актив от 6 точки. Този отбор обаче не е нито Лудогорец и Левски, които се борят за титлата, нито ЦСКА, Литекс или Ботев. Отборът с пълен актив от 6 точки е доскорошният последен в шампионата тим на Етър. „Болярите“ взеха две победи и отлепиха от дъното. Ние в Гонг обаче си признаваме, че за нас Етър бе пълна загадка, докато не решихме на място да проверим какво точно представлява този отбор. Сигурно е бил загадка за Атанас Джамбазки и Георги Иванов, които загубиха от „виолетовите“. Поне според нас е загадка за голяма част от футболна България.

Да започнем с фактите известни ни до този момент. В клуба останаха много малко български футболисти. Зимата отборът бе на лагер в Турция и информациите за подготовката му бяха повече от оскъдни. Знаеше се, че идват чужденци на килограм от Холандия, Швеция, Турция, Германия, Полша, Белгия и къде ли още не. Дойдоха юноши на Арсенал, Фейенорд и Интер. Дойде турски швед, с баба българка живееща в Кърджали. Появи се вратар със страшно сексапилна сестра, директорка в Партизан. Пръкна се и 33-годишен норвежец играл само в своята държава до момента, както и французин от долните дивизии. В отбора бе привлечен и афганистанец, колкото и странно това да звучи. От Полша се завърна и познатият на футболна България Любомир Любенов. Идваха и си отиваха, а някои и оставаха. Етър се превърна в чуждестранен легион с един куп непознати футболисти. За капак отборът се премести от Велико Търново на пансион в Сливен за два-три месеца.

Какво всъщност установи проверката на Гонг.

Денят е 11 март (понеделник). Преди два дни Етър е постигнал своята втора поредна победа в първенството. Насочваме се към хотел „Спорт палас“ в Сливен, който се е превърнал във втори дом на чужденците в Етър. Имаме уговорка да се видим със старши треньора Сердар Даят и някои от по-любопитните футболисти. Във фоайето заварваме няколко тъмнокожи играчи да слушат музика и цъкат на айфоните си (нямаме представа кои са, но в последствие разговаряме с Жерсон Рибейро, който е холандец роден в Кабо Верде). След няколко минути се появяват и двама-поляци, както и 33-годишния норвежец Кай Ришолт. Вицепрезидентът на БФС и бивш кмет на Сливен Йордан Лечков също е в хотела. Той ще се превърне в любезен домакин на Етър в следващите няколко месеца.

Минута, след като е уведомен за пристигането ни, се появява и Сердар Даят. Достатъчно любезен е да ни отговори на зададените въпроси без да се притеснява от нищо. От него разбираме защо предпочита чужденците, колко е месечният бюджет за заплати на клуба и други интересни подробности за живота в Етър, с които ще ви запознаем в следващите няколко дни.

Въпреки, че на практика футболистите са в лагерна обстановка, те имат и своята свобода. Това проличава няколко минути по-късно, когато в хотела се прибират 4-5 футболисти, които явно са били на разходка в града с цивилно облекло. Забелязват се и автомобилите на някои от тях с полска и немска регистрации. Домакините осигуряват за семейните апартаменти в хотела, където да живеят с децата и жените си. Повечето играчи са в самостоятелни стаи, а предстои някои от тях да вземат апартаменти под наем в града. Явно в Етър опитват да вкарат нещата в ред.

Разговаряме близо 30 минути със Сердар Даят и оставаме с много добро впечатление от него. Следват два нови разговора със споменатия по-горе Жерсон Рибейро (играл с новото попълнение на Левски Гари Родгирес и Мичел Бургзорг от Лудогорец), както и героя от двубоя с Черно море Мехмет Мехмет. Мехмет е швед с български корени и баба живееща в село Перперек край Кърджали. Когато е на 4 години семейството на Мехмет заминава за Швеция, а до този момент той играе за отбори от Скандинавския полуостров. Говори турски, английски и шведски, с българския не се справя.

Всъщност основният език в Етър е английският. С него се оправят повечето футболисти. Сердар Даят обаче използва и немски, и турски, когато е необходимо. За комуникацията с малкото българи помагат Дормушали Саидходжа или специален преводач.

Малко, след като сме придобили общи впечатления за Етър се появява и познатият ни Саидходжа. Юношата на Ботев и преминал през ЦСКА играч е един от основните стълбове в отбора, както като футболист, така и от организационна гледна точка и Сердар Даят разчита на него. От Муши разбираме, че в момента в Етър опитват да напаснат нещата, а това е много труден процес. „Имаме колектив. Опознахме се с чужденците и със сигурност ще се получи. Трябва да продължим да побеждаваме“, коментира Саидходжа.

Той ни открехва, че сръбският вратар Ненад Филипович, освен с добри спасявания, може да се похвали и със страшно красива сестра. Нейните снимки се появиха преди седмици, като новото лице на Партизан. Дългокраката Снежана Филипович (бивша волейболистка) е маркетинг директор на „гробарите“, а Ненад се гордее със сестричката си, която предстои да му дойде на гости (кой ли стадион ще разкраси?).

Всъщност предстои тренировка и футболистите вече са готови за заниманието. Той е възстановително. Липсва капитанът Красен Трифонов, който идва малко след началото на тренировката и информира Сердар Даят, че е контузен. Турският треньор обаче бързо праща Трифонов във фитнеса – почивка няма, защото предстои мач с Берое.

Какво видяхме в крайна сметка? Видяхме един отбор с куп чужденци, които не се интересуват от това дали ще играят срещу Черно море, Левски или ЦСКА, защото тези отбори не им говорят нищо. Не ги интересува дали ще свири Ристосков, Ахмед или Спасов, защото тези имена не им говорят нищо. Изпълняват това, което им се каже и това до момента носи успех. Отбор съставен от – шестима българи, няколко западноевропейци с турски корени, трима поляци, двама холандци, норвежец, двама шведи, финландец, белгиец, французин и нападател от Сиера Лионе. Истинска смесица на националности от играчи с по-скромна визитка, играчи с липса на всякакъв опит с чужди първенства, но с голямо желание за игра.

А дали ще успее проектът „Етър“, предстои да разберем, в рамките на няколко дни Гонг ще се опита да ви покаже как стоят нещата отвътре.“

 Още снимки и пълният материал – тук:

http://etar.gong.bg/view_article.php?article_id=333697

 

Сръбският вратар на Етър: „Иван Иванов ми е разказвал много за българския футбол“

Вратарят на Етър Велико Търново Ненад Филипович отдели няколко минути на Гонг преди старта на тренировката на отбора. 25-годишният страж заяви, че се познава с Иван Иванов от престоя си в Партизан и той му е разказал доста за българския футбол и отборите в А група.

Филипович е на 25 години, роден на 24 април 1987 г. в Ужице (Сърбия) и е юноша на Рад (Белград). Пазил е за Банатс, за унгарските елитни Видеотон (Фехервар) и МТК Будапеща от 2008 до 2011 г., след което се завръща в Сърбия и миналия сезон е във втория отбор на Партизан Белград – Телеоптик, за който има 29 мача. Висок е 191 см и тежи 85 кг. Договорът му с тима от Велико Търново е за 2 години с опция за продължаване с още една.

– Защо избра да играеш в Етър?

– Играх преди това в Унгария, а след това се завърнах в Сърбия, където играх за втория състав на Партизан. През миналата година получих оферта от Франция, която обаче не ме устройваше, а в същото време дойде и предложението да премина в Етър. Това бе добър шанс за мен, за да мога да играя в едно по-силно първенство, откъдето след това да се опитам да направя по-голям трансфер в по-силен отбор.

– За какъв период от време е договорът ти с Етър?

– Договорът ми с Етър е за две години, като пристигнах в Етър през октомври. До декември обаче не игра, защото имах проблем с получаването на жълтата ми карта. През януари добих това право и сега мога да играя за Етър.

– Какво е мнението ти за нивото на българския футбол?

– Стадионите не са добри, а терените са лоши. Смятам обаче, че тук се играе футбол, който предимно се залага на здравата физика и единоборствата. Има 5-6 много силни отбора, които са на едно добро европейско ниво.

– Какви са шансовете на Етър да оцелее в А група според теб?

– Проведохме много тежък лагер в Турция, където бяхме месец и половина и свършихме добра работа. Има 22-23 нови футболисти, които в мачовете показаха, че имат потенциал и са добри футболисти. Показахме, че сме добър отбор срещу Черно море и Монтана. Мисля, че имаме шансове да се спасим. Заслужаваме да останем в А група.

– Какви са твоите лични амбиции?

– Сега съм на 25 години и това за един вратар са добри години. Имам договор за още две години с Етър. Надявам се да направя трансфер от Етър в отбор от друга държава, който е по-силен. Ще видим какво ще стане.

– Би ли играл в друг български отбор, който има по-големи амбиции от Етър?

– Засега съм в Етър и не мога да кажа. Жал ми е, че сме тук в Сливен, а не играем във Велико Търново пред нашите фенове. Аз съм в отбора на Етър и ще давам всичко от себе си за този отбор. В добри отношения съм с треньора, спортния директор и с всички в отбора, така че не мога да кажа в момента. Чух, че има някакви проблеми между управата и ръководството. Аз искам ние да побеждаваме. Надявам се един ден да се върнем да играем във Велико Търново пред нашите верни фенове.

– Доволен ли си от условията, които имате за тренировка?

– Да, тук хотелът е много добър. Имаме и два терена за тренировка и един за мачовете. Мисля, че всеки един отбор от А група трябва да разполага с такива условия. Всичко тук е много добре.

– Запознат ли си с това какво представляват другите отбори в А група?

– Докато бях в Партизан съм разговарял с Иван Иванов и той ми е разказвал за българския футбол и отборите. Гледал съм мачове на Левски, ЦСКА, Лудогорец и Ботев Пловдив, които са водещите отбори. Това са силни отбори, които разполагат с отлични футболисти.

– Как си комуникираш с новите съотборници?

– На терена всички говорим на футболния език. Всички говорим на английски в отбора. Говори се на български също така. Треньорът говори на английски, немски, а също така и на турски.

– Как виждаш работата си с треньора?

– Треньорът се стреми постоянно да ни помага. Работихме много добре с него в Турция. Там показа, че е голям треньор. Имахме здрави мачове и тежки тренировки. Той държи много на добрата атмосфера в клуба. Също така поддръжа добра комуникация с всеки един от футболистите в отбора.

– Разкажи за твоята сестра, която знаем, че е маркетинг директор в Партизан?

– Ние сме спортно семейство. Баща ми е голям футболист от близкото минало. Сестра ми беше волейболистка, а сега е маркетинг директор в Партизан. Тя работи там. В Сърбия е много известна и всички я познават. Разбира ме се много добре. Обеща ми, че когато има свободно време ще дойде да гледа мач на Етър.

Източник: Гонг

http://etar.gong.bg/view_article.php?article_id=333707

http://etar.gong.bg/view_article.php?article_id=333635

 

 

 

Тагове:

КОМЕНТАРИ