IMG_7374

Състезателят по спортна стрелба Самуил Донков от СК “АП спорт” стана може би неочакван за мнозина, но напълно заслужен победител в анкетата за Спортист на годината на Велико Търново. Той спечели първото място безапелационно, а призът му бе връчен на тържествена церемония от зам.-кмета Снежана Данева-Иванова.

Самуил Донков изпрати много силна година, като решаваща за избора му стана титлата европейски шампион на 50 м пистолет. Към тях той добави пет златни медала от държавно първенство, седми е на Европейските игри с европейски рекорд.

– Изненадан ли си от признанието Спортист № 1 на В. Търново?
– Изненадан съм, наистина. Дори по време на награждаването попитах треньора си: какво става, минаха петото, четвъртото, третото място… Но изненадата е много приятна.

– Ти обаче имаш много сериозни постижения през 2019 година…
– Така е, но като ги постигнеш и като е минало време, някак не си даваш сметка какво си направил. Разбира се, в никакъв случай не си омаловажавам медалите. Признанието ме прави много щастлив. Конкуренцията в анкетата бе много голяма. Особено Тинко Банабаков – многократен победител, той си е тук легенда на Велико Търново и абониран за победи и отличия.

– От колко години се занимаваш със спортна стрелба?
– От 24 години, като имам кратко прекъсване от пет години, в които не съм тренирал. В последните години от 2011 г. насам вече съм постоянно на стрелбището и тренирам доста активно.

– 2019 г. ли бе най-успешната в кариерата ти?
– Да. Предишната 2018 г. също я определям за много успешна пред мен, имам медали от големи първенства, бронзово отличие от Световната купа. Там конкуренцията е по-висока от европейските първенства и бе голям успех.

– Кое е най-важното качество на един състезател по спортна стрелба?
– То е твърде индивидуално за всеки. Аз бих казал – търпението. Но като познавам Таню Киряков, изобщо не мога да го нарека търпелив, но пък е най-добрият стрелец при мъжете на пистолет.

– Какво е за теб този спорт, защо те е спечелил навремето?
– Заради гърмежите… В началото исках да стрелям на пушка, но хората, които ме насочиха към стрелбата, ме разубедиха. Бях запален като дете по каубоите и оттам тръгна всичко. Като показах в началото пред треньора някакъв талант ме понатиснаха да се занимавам по-сериозно. Завърших Спортно училище, спортната академия…

– Изисква ли този спорт много жертви?
– В момента – да. Не ми остава почти никакво свободно време. Аз работя извън сферата на спорта и тренирам в свободното си време.

– Какво представлява тренировъчният ти цикъл?
– Физическата подготовка е много важна, тя помага дори и за психиката. За да си здрав психически, трябва да си здрав и физически. Аз тази подготовка я правя в работата си, която е свързана с физически усилия. Но другите професионални състезатели трябва да имат минимум 2-4 часа седмично физическа подготовка. Мария Гроздева например всеки ден е на Витоша за бягане или разходка – 5-10 км. Тренировките като техническа част – две-три в седмицата със състезателно темпо са достатъчни. Другите са за отработване на елементи, за отстраняване на грешки, за нововъведения…

– Какво си мисли човек, когато остане на рубежа срещу мишената?
– Честно казано, ако мисли за нещо друго освен за мишената, нещата се разпадат. В момента на самия изстрел трябва да си само там – да мислиш за изпълнението, само за елемента на изстрела. Пълна концентрация – това е.

– Амбициите ти за 2020 г.?
– Най-голямата ми мечта е златото от Олимпиада. Квотите за класиране в Токио са постижими, като резултати съм над тях. Но трябва спокойствие, достатъчно тренировки и не би трябвало да имам проблеми с квотите. Ще направя абсолютно всичко възможно, ще дам всичко, наистина всичко от себе си. Живот и здраве, с малко късмет мисля, че златото е постижимо.

КОМЕНТАРИ