Димитър Георгиев, livesport.bg

– Г-н Ангелов, каква е ситуацията в школата на „Етър 1924”? Има родители, които пускат декларации по медиите, в което обявяват, че не са доволни от работата на треньорите?

– Това, че има такива родители, мога само да ги приветствам, че проявяват будно съзнание, защото нещата не могат да продължават така. За 15 години си заминаха поколения играчи, минали през школата, които не можаха да се утвърдят във футбола. Значи работата е била под всякаква критика. В момента няма наш кадър, който да играе в „Етър” или в друг отбор у нас.

– Кой е основният проблем?

– Основното нещо е базата. Разполагаме с един терен на старото военно училище, който всеки момент ще бъде разрушен. Благодарение на кмета това бе задържано малко, защото пък не са изградени други. Нещо сме като ресторант без кухня, да ви кажа честно. Второто нещо е финансирането. Затова правихме тази среща с родители, с кмета, за да може чрез някаква отделна дарителска сметка да се купуват за децата най-обикновени неща като топки, екипировка. На града му прилича да има добра школа, а оттам да захрани и мъжкия отбор. Затова не ме притесняват родителите, които пускат тези сигнали, това е много добре. За да може факторите в града да откликнат на тази ситуация. Ако това не стане до 20 дена, аз не съм съгласен да стоя и да работя по този начин.

– Как стоят нещата със заплащането на треньорите в школата?

– От школата няма върнато дете, по този начин се събират повече такси, за да има за заплати на треньорите. И се получава голяма масовост и никакво качество. Фактите са такива.

– Има информации, че ще съкратите бройката и много от децата ще бъдат освободени…

– Нали сте наясно, че едно дете, което тренира 4 години и като стигне до юноши младша възраст, трябва вече да има ориентация дали ще стане футболист. Дори то да не е наясно, има хора, които гледат и виждат, че няма как да стане. Сигурно това ще ми е единият от проблемите с родителите. Но по този начин даваш на детето ясен път, дали да го насочват към тази играта или към нещо друго.

Искам да се намалят групите, да се селектират, да могат да се съберят някакви пари по сметката. Няма такси за мачовете, не говорим за хиляди, а за 100-200 лв. Колкото повече родители откликнат и поставят проблемите, толкова по-добре, за да се ангажира обществеността.

– Няма ли по-богати родители, които са готови да помогнат финансово?

– Аз не съм финансов министър, за да казвам, кой е по-богат или беден. Издръжката на една такава школа е 60-70 000 лева на година.

– Общината помага ли, имаше проекти за нови терени?

– Хващате ме неподготвен, защото съм тук от 20 дена. Не знам какво е било, какви  са проектите. Чувам, че има такива, но защо става така бавно, не съм наясно. Имам уверението, че теренът до спортното училище всеки момент трябва да започне да се прави.

– Защо приехте да застанете на този ветровит пост?

– Защото това е истината. Не може един мъжки отбор да върви добре, ако няма своя добра школа. В близките 5 години в България това трябва да е приоритет, защото перспективата при развиването на своите кадри е много по-голяма.

Тагове:

КОМЕНТАРИ