IMG_1964

Европейският шампион на 100 метра и бронзов медалист от Параолимпийските игри в Лондон Радослав Златанов ще подари шпайкове на млад талант “Атлетика 2012”. Той се срещна с малчуганите от своя клуб в закритата писта на стадион “Ивайло”. Представен бе от първия си треньор в старата столица Иван Пенков, който разказа как е открил Златанов за спорта. Момичетата и момчетата изслушаха с интерес разказа на шампиона за трудния път към отличията и за платената цена на успехите в залите и на пистите.

Радослав Златанов обясни на малчуганите какво означава паралимпийски спорт и при какви отлични условия се готвят спортистите с увреждания в другите страни. Шампионът добави, че ще подари шпайкове на Пламен Гезенчов – трети на многобой до 16 години у нас с изявени спринтьорски възможности. В отговор момчето обеща да тренира още по-здраво и да донесе титла на клуба си от следващото първенство. Президентът и треньор на “Атлетика 2012” Людмила Байчева подари на Радослав Златанов чаша с логото на клуба и снимка на децата, която да му напомня за тях по време на лагери и състезания.

– Радо, как навлезе в този спорт и като цяло в тази сфера? Занимавал ли си се с други спортове, освен с лека атлетика?

– Аз съм с нарушено зрение и съм учил в София в специализирано училище за деца с нарушено зрение. Там провеждахме състезания между софийски и варненски училища. От там излизат спортистите, които представят България след това – както аз, така и много мои други колеги. В този спорт навлязах когато на едно състезание между училищата ме забеляза сегашният ми треньор Георги Недев и ми каза, че имам талант да стана добър лекоатлет и така тръгна моята реализация. Преди това съм пробвал много други спортове. Като малък играех футбол, баскетбол, тренирах бойни изкуства.

– Какво се промени в твоя живот след 2012 г., когато спечели бронзов медал на скок дължина в Лондон?

– Животът ми се преобърна. За един спортист това е най-важното нещо – да спечели медал от олимпиада. Аз много се радвам, че спечелих, защото трябва доста труд за постигане на тази цел. При нас даже е малко по-трудно заради проблемите със зрението. Много по-трудно е провеждането на тренировка и трябват доста по-големи усилия. Затова много се радвам, че успях да представя България на толкова високо ниво. В личен план сключих граждански брак, а преди три месеца ни се родиха две момченца. Миналата година на световното спечелих бронзов медал, а сега на европейското най-после станах шампион.

– Какви усилия ти коства подготовката и колко време отделяш преди участието на европейско, световно или параолимпиада?

– Аз се занимавам професионално със спорт и в продължение на 4 години съм правил само това, като подготовка за олимпиадата. Сега се готвим за параолимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. Всеки ден по две тренировки, лагери и т.н. Както всички останали спортисти. Подготовката е доста сериозна и нямам време за почивка.

– На кого искаш да благодариш за постигнатите досега от теб успехи?

– За да постигна добър резултат, трябва да съм постоянен. Успехите, които имам, са заслуга на моя треньор Георги Недев, с когото работим повече от 11 години.

– Имат ли условия за подготовка в България състезателите с увреждане?

– Състезателите с нарушено зрение като мен имаме достатъчно места, където да тренираме през лятото – стадион “Васил Левски”, базата на Национална спортна академия, Спорт Палас във Варна и много други стадиони, направени от държавата. През зимата срещаме проблеми, защото нямаме хубава закрита писта. За хората, които са в инвалидни колички и с ампутации е много по-трудно да намерят къде да тренират, защото няма обособени условия на стадиона, например като рампи и др.

– Получавате ли помощ от държавата, спортното министерство и спонсори?

– От държавата получаваме пари за подготовка. Най-необходимо за една федерация е да имаме спонсори, които да помагат. Трябва да има повече хора, готови да помагат на българския спорт, за да може да съществува. Аз нямам спонсор, който да ми помага, и не ми е много лесно, защото имаме доста турнири, а за да участваш в едно състезание, се изискват много финанси. Надявам се да си намеря спонсор, на който ще съм му добра реклама по света с моите постижения.

IMG_1966

– Можеш ли да направиш паралел между това какво е отношението на хората и организациите към параолимпийски спорт в чужбина и какво е в България?

– Параолимпийският спорт е доста по-напред в другите държави в Европа. При нас липсва показност и информираност на хората. Едва след параолимпиадата в Лондон започна да се говори за нас и за постиженията ни.

– Разбрах, че травма е причината да не спечелиш медал в скока на дължина. Това амбицира ли те още повече за игрите в Бразилия през 2016 г.?

– В последните метри на финала на 100 метра получих крамп. Много ме е яд, че това ми попречи да разкрия възможностите си на скок дължина. Това ме мотивира повече за следващите стартове и искам в Рио де Жанейро да смачкам съперниците си.

– Кое е по-ценно отличие за теб – европейското злато или третото място от параолимпиадата?

– По принцип всяка една титла е много ценна, но не всеки спортист има медал от олимпиада. Трудно ми е да кажа кой от двата медала е по ценен като резултат за мен.

– Каква е целта в живота ти? Вероятно олимпийско злато….

– Целта е световна титла и медал от Рио де Жанейро. Надявам се да успея да затвърдя мястото си на скок дължина с медал и да се представя достойно на стоте метра в Бразилия. Казах вече веднъж, че поради травмата при скока в Лондон, нямаше как да се представя добре на бягането. Надявам се в Рио да се докажа и да мога да спечеля и там медал.

– От тази година си щастлив баща на двама сина. Доколко те и съпругата ти те стимулират за още повече спортни успехи?

– Двамата ми сина са един подарък от Господ. За мен и съпругата ми появата им е най-важният момент в живота ни, сега правя всичко за тях. Те са голям стимул за мен, защото искам, като се връщам от състезание, да знаят, че баща им е медалист или, дай боже, шампион.

– Със спечелването на европейско злато, като състезател на СК “Атлетика 2012” се превръщаш във фаворит за първо място в анкетата “Спортист на В. Търново за 2014 г.”?

– Надявам се, че съм един от фаворитите. Винаги съм искал да съм един от най-добрите спортисти на моя град, защото аз много обичам Велико Търново. Всичките ми приятели са тук, тук съм израснал и съм прекарал много хубави моменти.

– Какво пожела на младите атлети от Велико Търново?

– Децата, които тренират, трябва никога да не се предават и винаги да са с вдигнати глави и да гледат напред. Трябва най-вече да са търпеливи, ако искат да стигнат до големите върхове в спорта. Надявам се, че съм вдъхнал кураж на младите атлети от клуба преди важните състезания, които им предстоят.

автор: Георги ГЪРЕВ

сн. Бранимир БОНЕВ

КОМЕНТАРИ