На днешния ден се навършват точно 50 години от една от най-големите победи в историята на ФК „Етър“ – отстраняването на легендарния ЦДНА насред София за купата на Съветската армия.

Днес ветераните на „Етър“ ще се съберат в ресторант „Рич“, за да се върнат отново към спомените за този велик мач. Мнозина от участниците в него вече не са между живите, но останалите са сред нас, макар и забравени от младите поколения фенове. Десетина ветерани се събират днес, като от София специално идват Васил Симеонов и д-р Петър Кефиров.

„Велико Търново спорт“ е сайтът, който не само следи изявите на днешните спортисти, но и държи да припомня на всички, че преди тях сърцата и здравето си са отдавали в името на любимия отбор десетки заслужили хора. На 3 декември м.г. публикувахме обширен материал за мача ЦДНА – „Етър“, който днес повтаряме отново.

х х х

Често е писано за паметните мачове на етърци срещу “Интер” и “Кайзерслаутерн” в евротурнирите, за шампионските победи над “Левски”, но един от първите големи мачове на великотърновския тим е години по-рано, когато в далечната 1960 г. сътворява първата сензация. “Етър” стига до полуфинал за Купата на Съветската армия, като отстранява насред София ЦСКА. За “армейците” това си остава до ден-днешен най-изненадващото отпадане в турнира в цялата им история.

Само съвременниците на онези събития имат представа какво представлява “червената” хегемония на ЦДНА в края на 50-те и началото на 60-те г. В столичния клуб са събрани най-добрите футболисти на България от цялата страна и отборът гази наред. Рекордът му не е подобрен никога повече ­ девет поредни шампионски титли неизменно от 1954 до 1962 година! По онова време ЦДНА на практика представлява и националния отбор на страната.

През пролетта на 1960 година турнирът навлиза в решаващата си фаза. За четвъртфиналите жребият праща на “армейците” втородивизионния “Етър”. По това време великотърновци се доста назад във втората половина на “Б” група, като заемат 13-о място от 18 отбора.

Мачовете за купата обаче нямат нищо общо с тези за първенството. “Етър” показва “зъби” още на 1/8 финала, когато приема “Локо” (Сф). Срещата започва с превес на етърци, но идва 38-ата минута, когато легендарният Никола Котков със задна ножица бележи за 0:1. Това не стъписва “болярите” и в средата на второто полувреме Васил Симеонов прехвърля от 25 метра Йосифов ­ – 1:1. После идват минутите на Петър Харалампиев, който удря гредата, а в 89-ата минута с далечен удар прави 2:1. Публиката е във възторг и понася етърци на ръце след отличната победа.

И се пада ЦСКА, който в онези години се нарича ЦДНА (Централен дом на Народната армия). Водач във временното класиране на “А” група и на крачка от седмата поредна титла. За да не стане някоя нова изненада във В. Търново, федерацията излиза с решение мачът да се играе на неутрален терен. Но не къде да е, а в София на стадион “Раковски”, което предвещава закономерен домакински успех.

10 000 зрители идват на този мач, ръководен от рефера Ангел Гергинов. Нито една от звездите в червено-бяло не отсъства от сблъсъка, там са и Иван Колев, и Манол Манолов (Симолията), и Никола Ковачев, и Димитър Миланов Целият мач преминава при натиск на домакините, но етърци удържат крайното 0:0 и се стига до продължения. ЦДНА сякаш усеща, че е пред прага на изненада и се хвърля с удвоени сили да търси решаващ гол.

Тогава идват и звездните минути в кариерата на лявото крило на “Етър” Кольо Кръстев, известен като Кото. В 93-ата минута Васил Симеонов стига до аутлинията, събира около себе си противниковите защитници и центрира към Кръстев, който с глава попарва “червените” ­ – 0:1!

За да почувстваме атмосферата на този миг, нека видим как е описала тогавашната българска спортна преса следващата 94-ата минута:

“Център. Топката веднага полетя към вратата на “Етър”, но отбраната изчисти и Харалампиев с глава прати топката в полето на ЦДНА. Кръстев се спусна след нея и силният му удар с част от секундата изпревари излезлия Андонов. Топката се извиси и под напречната греда се вмъкна в мрежата – ­ 0:2! Хиляди шапки полетяха във въздуха. Стадионът гръмна: “Браво, “Етър”!”

Две минути преди края на продълженията националът Иван Колев връща един гол от съмнително за засада положение. Но това няма никакво значение ­ бомбата е хвърлена: знаменитият ЦДНА отпада безславно от борбата.

“Етър” отива на полуфинал, където отпада от бъдещия носител на купата “Септември”. Красноречива е оценката на в-к “Футбол”, официално издание на БСФС (Българския съюз за физкултура и спорт), който пише, че финалът на турнира срещу “Локо” (Пд) е най-слабият в историята му, а голямата сензация е “мачът-изненада, сътворен от амбициозния отбор на “Етър”, отстранил в четвъртфиналите републиканския първенец ЦДНА”.

И по-нататък в историята си великотърновският тим е бил ЦСКА. В спомените обаче ярко остава да свети успехът през 1960 г. на едно поколение, което отдаде най-добрите си години за честта и името на любимия “Етър”.

Те победиха ЦСКА

11 май 1960 г.

Стадион “Раковски”, 10 000 зрители

Съдия: Ангел Гергинов

ЦДНА ­ – “Етър” 1:2 сл. прод.

Голмайстори: 0:1 К. Кръстев (93), 0:2 К. Кръстев (94), 1:2 Ив. Колев (118)

“Етър”: А. Митов, Й. Ценов, Н. Гаджев, Д. Долмов, О. Мехмедов, Й. Томов, П. Кефиров (Д. Байдаков), Ил. Божилов, П. Харалампиев, В. Симеонов, К. Кръстев.

Кольо Кръстев (Кото) разказва:

“Театърът спря представлението, за да съобщят за победата ни”


Мачът срещу ЦСКА остава и най-големият в кариерата на Кольо Кръстев, или както е по-известен ­ Кото. Завършил е ВИФ, преди В. Търново играе в “Академик”. Цветовете на “Етър” защитава от 1956 до 1963 г., а после дълги години е учител по физическо в Строителния техникум. Има две златни значки от БФС.

“Помня в детайли всичко около този мач. Играхме го на стадион “Раковски”, като ЦДНА беше с титулярния си състав ­ майстори като Колев, Манолов, Ковачев, Панайотов, Ракаров Само вратарят им Найденов бе контузен, но целия сезон пазеше Андонов. Удържахме 0:0 до самия край и започнаха продължения. Аз играех отляво, но треньорът ни Йордан Томов ме премести в центъра и това се оказа отличен ход. В 93-ата минута Симеонов центрира остра топка, аз подложих глава и тя влезе в мрежата.

Домакините се хвърлиха като ужилени да изравняват, но веднага Й. Ценов отби, Харалампиев хлъзна топката с глава и тя попадна у мен. Бях почти на центъра. Всички спряха като заковани, само вратарят им тръгна да излиза, но спря. Прехвърлих го от 40 метра и топката падна под гредата ­ 0:2”, разказа Кото Кръстев.

След мача към него се приближава Манол Манолов ­ Симолията и му казва: “Ние ви подценихме, а вие какво направихте Утре генералите ще ни четат конско”.

В онези години информацията не тече като сега. Победата обаче има ефект на “бомба”. Същата вечер във Велико Търново в театъра представлението спира и съобщават: “Скъпи съграждани, днес в столицата “Етър” бие с 2:1 непобедимия ЦДНА!”

Играехме за удоволствие, но бяхме стабилен отбор, 5-6 човека бяха висшисти. Днес малко се пише за онези години, но в началото на 60-те поставихме основата, върху която “Етър” изгради и влизането в “А” група, и шампионските успехи, завършва Кото Кръстев.

От медиите:

“2:1 срещу ЦДНА. Браво, етърци!

Футболистите на “Етър” поднесоха изненада: елиминираха ЦДНА. И трябва веднага да подчертаем, че тяхната победа е напълно заслужена. Самоотвержени в отбраната, с неспирна борба за всяка топка и с дълбоки врязвания към противниковата врата.”

“Търновци не се смутиха нито за миг от името и славата на рутинирания си противник, играха открито, напористо от началото до края и явно бяха по-добрите на терена. Заслужават висока оценка вратарят Митов, десният защитник Ценов и нападателите Симеонов и Кръстев. Армейците излязоха с високо самочувствие, подчертаваха всячески превъзходството си, но заплатиха скъпо за подценяването”.

“Етърци не направиха “бетон”, действията им бяха прости и точни. Кръстосаните им подавания от един фланг на друг изненадваха опитните домакини. В борбата за първа топка също бяха много по-добри. При това тази борба не се вулгаризираше, а се водеше чисто и спортсменски. С тези свои качества “Етър” спечели симпатиите на зрителите, заслужи тяхното “браво!”.

“Нека съобщим имената на момчетата от Търново, които отстраниха републиканския шампион. На вратата бе Митов, защитници ­ Ценов (заслужава най-висока оценка измежду своите колеги), Гаджев, Долмов, полузащитници Мехмедов, Томов, нападатели Кефиров (Байдаков), Харалампиев, Симеонов (оценка 6!) и Кръстев (голмайсторът).”

Тагове:

КОМЕНТАРИ