11

Предлагаме ви интервюто, дадено за втория брой на предаването “Часът на “Етър” от директора на детско-юношеската школа на “виолетовите” Никола Велков.

– Колко деца тренират в школата на “Етър” и работите ли в синхрон със Спортното училище?

– Над 400. Благодарение на това, че преди три години се откри Спортното училище, работим в много добър синхрон, защото имаме добри условия. Не става въпрос за терени, а че учебният процес е съобразен с тренировките на децата, от които около сто са от Спортното училище. Тренират и сутрин, и следобед, което е много добре, защото, ако са в друго училище, могат да тренират само следобед.

– Основният проблем само в липсата на терени ли е?

– Проблемите са много, както и в живота. Най-големият е точно липсата на база в град с такава история. Тази година ще честваме 25 години от шампионската титла на “Етър”, а няма един терен. “Ивайло” го направиха идеално, но той е повече за картинка – на него се играят по два мача на месец. Нито децата, нито някой може да тренира… А има нужда от два-три помощни терена – и за мъжете, и за децата.

– Кой ви помага?

– Имаме президент, казва се г-н Александър Нанков, имаме и някои приятели. Транспорт, съдийски такси, заплати – десет треньора има в школата, всичко е благодарение на него.

22

“Теренът”, на който се готвят младите футболисти.

– Какво е необходимо на младите футболисти, за да играят един ден с успех в мъжкия отбор?

– На младите футболисти първо им трябва много по-голяма всеотдайност. Второ, много по-силно изявени морално-волеви качества, а те не могат да станат без добри треньори и база. И не на последно място, трябва един смел треньор на мъжкия отбор, който да ги наложи.

– А липсват ли млади таланти в българския футбол и защо е толкова трудно намирането и развитието им?

– Таланти не липсват. Господ си знае работата – на 200 деца примерно дава едно талантливо за футбол, едно за баскетбол и т.н. Но децата трудно могат да стигнат тавана си по няколко причини. Едната е общата разруха, която се шири в нашето общество – всички човешки добродетели изчезват много рано. Личният пример, който виждат децата, е много лош и те нямат достатъчно мотивация да се раздават докрай. Да бъдат всеотдайни и да гонят целта. Повечето се предават лесно и искат да постигнат успеха по другия начин, по втория, който виждат, и трудно можем да ги мотивираме.

– Какво искате да пожелаете на всички деца, които тренират в школите?

– Да са живи и здрави, всички да си постигнат мечтите и не на последно място – да бъдат Хора с голяма буква.

КОМЕНТАРИ