Велико Търново Спорт

Вчерашната загуба от „Пирин” разочарова великотърновските фенове, които през този сезон имат още по-големи очаквания към тима от родния им град. Причините са няколко: силният изминал полусезон, стабилната селекция и не на последно място писанията в някои медии, че „Етър” иска да влиза в „А” група (въпреки че всъщност никой от клуба не е обявявал такива амбиции).

„Велико Търново спорт” ви предлага без редакторска намеса едно от мненията в сайта на фенклуб „Етър” (www.etarfans.org), което може би обединява вижданията и желанията на голяма част от „виолетовите” привърженици по някои от засегнатите теми в текста. Автор на написаното е потребител с ник „violist”.

Единственото, което липсва на този отбор е самочувствие и хъс, а това до голяма степен се предава на футболистите от ръководството и треньорите.
Не можеш да тръгваш на мач в Г.Делчев с мъглява цел, или, каквото стане! Вижте как тръгнаха Враца и Сашо Ангелов за Симитли – с единствената мисъл за победа, която декларираха ясно, играха с хъс, вкараха три гола и си свършиха работата. Така ще тръгнат след един месец и за Г.Делчев. Може и да загубят, но ще играят със самочувствие и ще се борят докрай.
А ние само подсмърчаме и се молим на късмета си! Не оспорвам треньорските качества на Арнаудов, не вярвам Сашо да е по добър треньор от него, но той успява да си мотивира играчите, а ние – не!
Навсякъде се тръби, че сме кандидати за А група, всички излизат и ще излизат срещу нас нахъсани, а ние се гърчим и им казваме – сбъркали сте адреса, ние се шегуваме! Правим най – силната селекция в групата, за да играем за 3-то място, или някъде там!
Трябва още от сега да се разбере – няма кого да лъжим! България е достатъчно малка, а още по малка и смешна е Б групата, в коята играем, за да крием целите си от някого!
Или заявете твърдо борба за влизане в А група, за да знаем и ние за какво отиваме на стадиона, за какво ви следваме по села и паланки, или хвърляйте още сега кърпата и да играем до края на първенството за здраве!
Това е истината! Всички си повярвахме, че сега е времето, три хиляди души дойдохме на първия мач, още повече ще бъдем на следващите мачове, но да знаем за какво играем!
Не може цяла България да е готова, всички да ни чакат да се върнем в големият футбол, противниците ни също, а ние да се чудим какво да правим!
Не можеш да имаш публика и стадион, радвали се на шампиони, да носиш гордо името „Етър“, а да нямаш манталитет на победител, както беше казано преди това.
Сега или никога – кажете го ясно и категорично! Знаем, че не е лесно, знаем, че е криза, но в условия на криза оцеляват най-добрите.
Би трябвало това да сме ние!

Сподели: