Боби Михайлов и компания мислиха, мислиха и измислиха поредното си гениално решение. Две „Б” групи, ама по 12 отбора. Щели да играят по три пъти, като за третия мач така и не се разбра нищо. Един смънка, че щял да е на неутрален терен, друг – че щял „да се тегли жребий съобразно класирането”…

Ако е първото – къде остава публиката? От 33 мача – едва 11 домакинства. И излишни разходи за неутрални терени, защото и без това имаме богати клубове и предостатъчно лицензирани стадиони.

Ако пък е второто – къде остава задължителната равнопоставеност между два отбора?

Имам един прост въпрос – когато два тима завършат с равни точки, как ще се определя класирането им? Например, догодина по това време ФК „Горно Уйно” и ФК „Долно Уйно” финишират на първо място в Западната „Б” група с равни точки и претендират за елита. Как да се приложат допълнителните показатели като преки двубои, голова разлика и т.н., като „Горно Уйно” ще е домакинствал в два мача, а „Долно Уйно” – само в един? А?!

А решението бе толкова просто -­ истинско спазване на изискванията за лицензиране. Тогава щеше да се събере (в най-добрия случай) една „Б” група от 16 отбора, както си беше в доброто старо време.

Е да, ама – по-малко гласове на конгреса, по-малко наряди за делегати, наблюдатели, съдии, комисии и прочие лица от хранилката.

Все пак -­ спокойно. Уж всичко точно, а бе дадена още една дата 15 юни. Няма да е чудно, ако лиценз получат и останалите 8 отбора. Практиката отдавна е показала, че всяко решение е предпоследно.

Тагове:

КОМЕНТАРИ