Един от най-обичаните великотърновски футболисти се завърна у дома. Цанко Цветанов извървя дълъг и осеян с успехи път, за да затвори кръга и се върне отново на „Ивайло”, където да положи ново начало.

За кариерата му на футболист е писано толкова много, че едва ли може да се добави нещо ново. Бе част от онзи велик отбор в началото на 90-те, който мачкаше столичните грандове и заслужено стигна до най-високото отличие – шампионската титла на България. Само след три години Цветанов бе и един от петимата етърци, превърнали се в гръбнака на националния тим, стигнал до четвъртото място в света. Пълен с неизчерпаема енергия, винаги всеотдаен, винаги позитивен – неслучайно хората у нас без изключение винаги са се обръщали към него не с официалното „Цветанов”, а просто с „Цанко”.

В дните преди бенефиса на „златните момчета” на „Етър” срещу Пеневата чета през 2008 г. помолихме един от най-големите български треньори Георги Василев да опише с по няколко думи петимата ни национали. Той нарече Балъков „неповторимия”, Трифон Иванов – „непредвидимия”, Бончо Генчев – „безстрашния”, Киряков – „железния”, а Цанко Цветанов – „усмихнатия”.

Ето как го описа Георги Василев: „Цанко беше най-малкият от това шампионско поколение. Запомнил съм го с неизменната усмивка, но на терена показваше зъби. Идеално се вписа в новата схема, която налагах в „Етър” и „Левски”, действаше на голям периметър по левия фланг. Беше и почтено момче. Само той намери сили да ми се извини, когато ми направиха постановката за смяна в „Етър”. Много хубави моменти сме изживели заедно. Цанко Цветанов постигаше във футболната си кариера всичко с много труд, постоянство и дисциплина.”

Неслучайно през 2002 г. тъкмо Цанко бе човекът, който подаде пръв ръка на новия „Етър 1924”. По една или друга причина пътищата им се разделиха, но връзката не пресекна, а Цветанов остана да фигурира като акционер в клуба. Тръгна по пътя на треньорската кариера, натрупа огромен опит като помощник – не къде да е, а в „Левски”, „Литекс” и националния отбор!

Днес – в деня, в който навършва 42 години, Цанко Цветанов се завръща там, където му е мястото. Пак да се срещнем след десет години, както се пее в онази песен на ФСБ… Цанко става първият от петимата „златни” етърски национали, който поема треньорския пост в „Етър 1924”. Пълен със знания и опит, с желание да се реализира като старши треньор в тази толкова трудна и неблагодарна, но толкова благородна професия. Цветанов идва с пълното съзнание какво го очаква тук, но идва с хъс и амбиция да води отбора не къде да е, а към челните места – там, където му приляга. Както самият той простичко се изрази: „тук преминаха най-добрите ми години като футболист, надявам се тук да започнат и най-добрите ми години като треньор”.

Каквото и да се каже за него, едно е повече от сигурно – Цанко Цветанов има ОГРОМЕН кредит на доверие от великотърновските футболни фенове. Те го обичат, вярват му и ще бъдат зад него.

Честит рожден ден, Цанко, и успех в „Етър”!

Тагове:

КОМЕНТАРИ