IMG_1975 copy

Точно преди три години озаглавих един мой коментар „Едно така чакано завръщане”. Поводът бе подобен – нов старши треньор на „виолетовите”. Тогава Цанко Цветанов се завърна у дома, след като извървя дълъг и осеян с успехи път, за да затвори кръга и се върне отново на „Ивайло”, където да положи ново начало. Коментарът завършваше така: „Каквото и да се каже за него, едно е повече от сигурно – Цанко Цветанов има ОГРОМЕН кредит на доверие от великотърновските футболни фенове. Те го обичат, вярват му и ще бъдат зад него.”. Цанко свърши своето, изведе тогавашния клуб до „А” група, само той си знае с цената на какви трудности и нерви…

Днес човекът е друг, но поводът е същият. Сегашният „Етър” има нов старши треньор, а името му е Георги Василев. Без каквото и да е преувеличение можем да кажам, че една Легедна се завръща у дома! Гочето (както го нарекоха столичните медии) или Генералът (както го кръстиха в Германия) предприе една от най-рисковите, но и най-благородни стъпки в треньорската си кариера.

Кой каквото иска да говори, но това е не просто Треньор № 1 на 20 век за В. Търново, а един от най-успешните треньори в историята на българския футбол. Фактите са повече от безпристрастни – единственият наставник, направил шампиони три български клуба. Единственият български треньор, доказал се в Германия, поел един неизвестен нискоразреден отбор и извел го до финал за Купата на Германия и участие в европейските клубни турнири.

По-младите може и да не помнят, но ние, по-старите, помним как той пое „Етър” и за десет години го направи Отбор. Изживя мигове на слава, изживя после и разочарованието от предателството, което го раздели с „виолетовите”. И не само направи „Етър”, „Левски” и ЦСКА шампиони, а изгради националния отбор за САЩ-94, създавайки петима национали – никой друг клуб няма такъв принос за онзи фантастичен отбор на световното.

Пословична истина е, че в България не обичат успелите – на Георги Василев така и не бе оказана честта да води националния отбор в годините, в които беше в своя апогей като треньор. Истина е и че има хора във Велико Търново, които също няма да са щастливи от завръщането му. „Змиите”, за които някога говореше в ЦСКА, вероятно ще „съскат” и тук.

На всички искам да кажа едно: Георги Василев направи това, което бе длъжен да направи – към края на своята треньорска кариера да се завърне там, където му е мястото: у дома. Да затвори цикъла. Едва ли някой, който познава днешните футболни реалности, смята, че пътят му ще е осеян с цветя и рози… Трудно е, „В” група е, рискът е голям. Но това е стъпка на човек, който знае да рискува, жаден е за успехи, воден от желание за ново и ново доказване в професията. „Етър” е марка, защото не е място за страхливци, а за мъже!

Радва ме фактът, че феновете го посрещат с отворени обятия. Защото много от тях помнят онзи „Етър” от края на 80-те и началото на 90-те години. Георги Василев бе човекът, който пое неизвестни и средно талантливи момчета и ги превърна в можещи футболисти, в Отбор.

Помните ли как играеше „Етър” тогава? Това не бе състав, това бе машина, която мачкаше противниците, доминираше, надиграваше безапелационно „грандовете”… И всички имаха уважението и страха на „болярите”.

Ако само частица от това Георги Василев придаде на днешния „Етър”, значи пак ще е направил много.

Добре дошъл у дома, Генерале!

 

КОМЕНТАРИ