88888888888

На мача на “Етър” срещу “Академик” на официалната трибуна се появи бившият вратар на “виолетовите” Калоян Чакъров. Шампион с етърци през 1991 г., от девет години Калоян Живее на о. Сардиния в Италия. У нас си идва рядко, за последен път бе на стадиона по време на бенефиса на “златните етърци” точно преди година.

Сега Калоян бе довел и съпругата си, както и родителите на вратаря Марко Карканджиу, пратен във великотърновския клуб тъкмо от Чакъров.

­ Калояне, с какво се занимаваш в момента?

­ Помощник-треньор съм на “Нуорезе” от гр. Нуоро в Сардиния, където тренирам вратарите и съм едновременно с това втори вратар. Следя и детско-юношеската школа на клуба.

­ Какво те води насам?

­ Лични дела. Използвам момента, че в Италия е Великден и нямаме мачове, затова реших да видя приятели и роднини, както и “Етър”. Доволен съм от мача, видях ред и дисциплина. Нямам големи впечатления от българския футбол в момента и не мога да разбера нивото, но това, което виждам, не е максимумът. Нашият футбол трябва да бъде на друго равнище.

­ Как преценяваш двубоя?

­ Видях един организиран “Етър” с дисциплина и ясни идеи. Видях също доста нерви, което се дължи на важността на мача. Така че накрая качеството отстъпи на резултата, но съм доволен. Важни точки за бъдещето на “Етър”, вече ще може по-спокойно да се работи и да се играе. С изключение на Р. Иванов момчетата са млади, още им липсва опит и рутина, но се вижда добрият почерк на треньорското ръководство. Най-важното, което видях е, че всеки знае какво трябва да прави и занапред с работа “Етър” ще се подобри и ще се спаси. Това е ясно.

­ Ти игра навремето с Румен Иванов в “Етър”. Изненадва ли те нивото му и на 35 години?

­ Не, не ме изненадва. Много се радвам, че Румен се завърна, защото имаше нужда от футболист с неговия опит и характер. С него сме големи приятели и го познавам много добре.

­ Кажи няколко думи за Марко Карканджиу, ти беше човекът, който го прати тук

­ Аз го открих там и работих 7-8 месеца. Според мен Марко има голямо бъдеще. Поддържам връзка с него непрекъснато, той се чувства тук много добре. За него е важен момент от кариерата му. Не съм дошъл да правя натиск да играе или не, не съм си го и помислял, защото прекалено много уважавам нашите треньори. Искам да говоря с Марко и се надявам да си извоюва място да играе редовно, защото има голяма перспектива.

­ Има ли някакъв стрес у него, все пак е на 19 години и е в чужда страна?

­ Не е лесно да се адаптираш, той е младо момче. Знам го от собствен опит какво е да отидеш в друга страна. Единственият проблем в момента е езиковата бариера, но той вече започва да говори български. Ние започнахме с него работа по езика още в Италия. Карканджиу се чувства добре, чувства се част от отбора и от този проект, по който работи и Иво Балъков. Оттам нататък всичко зависи от него. С мен дойдоха неговите родители, той дори не знае, че са тук, защото не искахме да го разконцентрираме преди мача по време на лагера. Разгледаха Велико Търново, бяхме на Царевец, впечатлени са от това, което видяха до момента тук.

­ Има ли вариант Карканджиу да бъде последван и от някой друг футболист?

­ Аз имам доста контакти. Не знам дали е възможно, но нищо не пречи да се опитаме да доведем още някой. Има голяма разлика между футбола в Италия и България, най-вече икономическа. Така че не е лесно, но не е невъзможно.

Тагове:

КОМЕНТАРИ