Тинко Банабаков:

„Подготвен бях добре и очаквах да съм първи. Точно това и очаквах – на финала да ми е по-трудна срещата, както се и оказа. Но бях добре подготвен и изпълних плана си и успях да победя. Първият рунд е по-труден, докато опознаеш стила на съперника си и се усетите един-друг. После обаче успях да се отпусна и да си изпълня задачата. Надявах се да стана първи и успях да го направя.”

 Стефани Койков:

„Чувствам се като всеки победител. Доволен съм от себе си, от моя треньор Евгени Донев. На финала противникът ми бе труден, национален състезател. Аз от две-три години вече не съм в националния отбор, бях малко навън и се състезавах там и се прибрах. С повече работа нещата се получиха.

Кое беше решаващото ли? Дясното ми кроше. Първият рунд беше за мен, втория започнах трудно, а третия го приключих бързо. Изиграх четири мача, бяха много силни. Много съм щастлив.

Бил съм втори, трети, но първо място съм нямал. Дължи се на многото тренировки, Оставам задължително в кат. 75 кг, искам да играя на световно, олимпиада, но за това е необходимо време.

Евгени Донев ми отделя много време. Всичко дължа на него, той ме взе от дете в залата и ме е отгледал, на него дължа всичко в живота. Ако не са той и Емил Димитров, няма да го има този клуб, няма да има нищо във В. Търново. Приехме шампионата тук и взехме купата.”

Тагове:

КОМЕНТАРИ