Referee-Cartoon-2

На Световното първенство през 1962 г. английският съдия Кен Астън има нещастието да свири най-хулиганския мач в цялата история на най-големите футболни финали. Мистър Астън ръководи двубоя между домакините от Чили и Италия, завършил 2:0. Тази среща остава в хрониките като “Битката в Сантяго”, а коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулмън я определя като “най-глупавото, ужасяващо, отвратително и позорно футболно представление за всички времена”. Баталните сцени завършват с двама изгонени от Кен Астън италианци. По днешните стандарти тази игра най-вероятно нямаше да завърши.

92828215_1791685931012436_4954014101832466432_o

Реферът Кен Астън избутва от терена провинилия се играч на Италия…

Четири години по-късно на Световното първенство в Англия, германският арбитър Рудолф Крейтлейн се нуждае от цели пет дълги минути, за да обясни на капитана на Аржентина Антонио Ратин, че е отстранен от терена. Подобен проблем в същия мач на “Уембли” се появява с английския капитан Боби Чарлтън, който чак на следващия ден научава от вестниците, че е получил предупреждение от арбитъра.

След този мач Кен Астън, който тогава е шеф на съдиите на Световното първенство, решава, че във футбола спешно трябва да бъде изработен нов международен код, който по-ясно да индикира предупреждаването и изгонването на всеки един футболист.

Отдаден на тези размисли, Астън шофира автомобила си по “Кенсингтън Хай Стрийт” в Лондон, когато спира на един светофар. Първо светва жълто, а след това – червено. “Точно това ни трябва!”, заключва футболният съдия. Според него тази част от правилника за движение по пътищата трябва да бъде въведена и във футбола – жълт цвят за предупреждение, червен за отстраняване.

Вечерта споделя идеята със съпругата си Хилда. Как обаче да се подава жълтият и червеният сигнал? Хилда отива в другата стая и след малко се връща с два картона, изрязани от хартия в същия цвят. Направила ги е с такива размери, че да се побират в джоба на съдийския екип на мъжа й. Така в дома на Кен Астън се раждат наказателните картони.

Предложението на английския съдия е изслушано внимателно във ФИФА, и картоните са въведени за пръв път на Световното първенство през 1970 г. На 31 май същата година в мача Мексико – СССР футболистът на съветския тим Евгени Ловчев получава първия жълт картон в цялата история на футбола. Показва му го германският арбитър Курт Ченчнер. Четири години по-късно, на 14 юни 1974 г., турският съдия Доган Бабаджан вади първия червен картон на Световно първенство. Получава го чилиецът Карлос Казлай в мача срещу Западна Германия.

Картоните бързо са въведени и в националните футболни първенства още в началото на 70-те години. На 13 юни 1986 г. по време на двубоя Уругвай – Шотландия е поставен рекорд за най-бърз червен картон на Световно първенство. Уругваецът Хосе Батиста се запътва към съблекалните след едва 53 секунди игра, отстранен от френския съдия Жоел Киню. За по-малко от минута на терена Батиста дори не докосва топката, но за сметка на това намира време да халоса зверски в кокалчетата Гордън Страхан. Всъщност нарушението е извършено още в 40 секунда, но съдията вади картона малко след това.

А на Европейско първенство рекордът за най-бързо изгонване принадлежи на Матея Кежман, оставил сънародниците си от Сърбия в намален състав срещу Норвегия (1:0) през 2000 г. Тогава Кежман влезе в 8-ата минута, и престоя точно 44 секунди в игра, преди да го изгонят за зверско влизане в краката на Ерик Микланд.

Аржентинецът Педро Монсон пък остава в историята като първия, получил червен картон във финал на Световно първенство. На 11 юни 1990 г. Монсон вижда червения цвят в ръцете на рефера от Мексико Едгардо Кордесал в средата на второто полувреме. Към края същата съдба сполита и съотборника му Густаво Дезоти, а Аржентина губи с 0:1 срещу Германия.

Останалите двама, отстранявани във финал на Световно първенство, са французи: Марсел Десаи (1998) и Зинедин Зидан (2006). Във втория случай изгонването на Зидан в двубоя с Италия е особено драстично, тъй като слага край на футболната му кариера, а без него Франция губи при изпълнението на дузпите. Зидан и камерунецът Ригоберт Сонг са единствените с два червени картона на световни първенства, а французинът има общо 14 в цялата си състезателна кариера.

Впрочем, “петлите” държат рекорда за световен шампион с най-много изгонени играчи в рамките на едно първенство. Това се случва през 1998 г., когато Франция е домакин на турнира и грабва титлата след победата с 3:0 срещу Бразилия във финалния мач. Тогава цели трима футболисти от състава на треньора Еме Жаке са изгонени в течение на цялата кампания.

След като дотогава нито един французин не е отстраняван от игра на Световно първенство, пръв крак повлича Зинедин Зидан. Тогава Зизу прегазва с бутоните капитана на Садитска Арабия Фуад Анвар – напълно излишно в мач, който “петлите” печелят с 4:0. В полуфинала срещу Хърватия френският капитан Лоран Блан получава първия червен картон в цялата си кариера, когато цапардосва в лицето Славен Билич. Това става четвърт час преди края на мача, когато Франция води с 2:1 и успява да устиска аванса си с човек по-малко. Заради този картон Блан не играе във финала срещу Бразилия (3:0), където подобна съдба сполетява и Марсел Десаи.

Същия номер французите изиграват и на Евро ’84, когато са домакини и печелят европейската титла. Тогава само за пет мача те получават два червени картона – на Мануел Аморос в мача на откриването с Дания (1:0), и на Льо Ру във финала с Испания (2:0).

На Световното първенство през 2002 г. испанският съдия Антонио Лопес Нието поставя рекорд с цели 14 картона в мача Германия – Камерун (2:0) – общо 12 жълти и два червени, по един за всеки отбор. Нието заявява след мача, че въобще не се гордее с това постижение, което просъществува едва четири години. На следващия мондиал през 2006 г. на двубоя Португалия – Холандия (1:0) руският арбитър Валентин Иванов вади 16 жълти и четири червени картона, което е ненадминат и до днес рекорд на световни финали.

На същото това първенство през 2006 г. се стига и до единствения случай, когато футболист получава три жълти картона в един мач. Това се случва в мача Хърватия – Австралия (2:2), когато изумените зрители в Щутгарт виждат как най-добрият съдия в света Греъм Пол показва три пъти жълтия цвят към хърватина Йосип Шимунич. Първите два са за груба игра, като при втория картон в последните минути английският рефер се заблуждава и оставя Шимунич в игра.

Интересно, че никой от длъжностните лица не се намесва по някакъв начин да предупреди съдията за тази грешка. А в края на доиграването Шимунич отива да се кара с Греъм Пол, за което получава трети жълт и след това червен картон.

Автор: Станил Йотов, webcafe.bg

КОМЕНТАРИ