По време на бенефиса разговаряхме с треньора Георги Василев, под чието ръководство „виолетовите“ станаха шампиони на България.

– Г-н Василев, 20 години по-късно какви спомени нахлуват в главата ви?

– Само приятни спомени, на истинско удовлетворение. Времето оцени по достойнство това, което стана с великотърновския футбол. Само с история обаче не се живее, би било нормално футболните хора във Велико Търново да се възползват от тези традиции, които „Етър“ е създал, защото където и да съм ходил из страната, „Етър“ се споменава винаги с уважение.

– Вие имате титли с три отбора – „Етър“, ЦСКА и „Левски“, коя от тях е най-сладка?

– Разбира се, че тази с „Етър“, защото бе и най-трудно извоювана, в борба с грандовете, които не скриваха своите амбиции. Това беше въпрос и на създаване на самочувствие и вяра у футболистите, защото не е проблем да печелиш титли с футболисти, които са го правили, но за нас това беше нещо ново. И всяка крачка беше битка със себе си, с противника, добиване на смелост…

– Може ли да се каже, че тогава В. Търново се обедини около идеята за шампионска титла и това се оказа решаващо?

– Тогава беше сложно време, но футболът беше стимул за прогрес и наистина всички хора се бяха обединили около тази мисъл, че „Етър“ ще направи нещо голямо. И спортно-техническият щаб беше много ентусиазиран и работоспособен, административното ръководство също. Всички бяха обгърнати от мисълта, че е дошъл мигът на „Етър“. Всяка крачка се оценяваше по достойнство, а грешките, които също не бяха малко, се приемаха с разбиране от хората. Нямаше външен натиск и напрежение, който можеше да създаде проблеми и да спре машината. Това беше до титлата, после дойдоха и проблемите, но това е друга тема.

– Тимът в момента е с реален шанс за завръщане в елита, подкрепяте ли тази идея?

– Тук има два момента. Първият е дали „Етър“, който представлява сега футбола в града и Велико Търново с тези традиции, публика и любов към този спорт, има място в „А“ група, а вторият – какво е състоянието сега на отбора. За първото гарантирам стопроцентово, назрял е психологическият момент „Етър“ да се върне в „А“ група. В нея играят отбори с много по-малки традиции. А що се отнася до състоянието му, аз повече познавам отборите от Източната група и не знам какво е състоянието му в момента. Но смятам, че „Етър“ би трябвало да се върне там.

 

Бончо Генчев:

„Не се забравя удоволствието да вкарваш голове за „Етър“. Аз напуснах тима в период, когато еуфорията беше на върха си, напуснах пред пълни трибуни. Днес също имаше хора, което е много хубаво. Най-важното е, че имах късмет да отбележа, по-хубаво от това няма. Опитах и задна ножица, ама не можах да вкарам, преди 20 г. беше по-различно. Но не можах да се контузя, това е по-важно (смее се). Това са спомени, които никога няма да се забравят. Радвам се, че бях част от една виолетова лавина, по-хубаво от това човек не може да се чувства. Дано занапред да бъдем по-организирани, за да могат да дойдат всички. Надявам се да има и други поводи да се събираме.“

 

Петър Рашев:

„Върнах се 20 години назад. Тръпки ме побиват, като облека виолетовия екип и се радвам много, че се събрахме пак. Доказахме, че „виолетовите“ са голям отбор. В момента живея в Сливен, занимавам се с бизнес, имаме фирма с приятели. Дай боже на 25-годишнината да се събере целият отбор. Във В. Търново дойдох две години преди титлата, тук с „Етър“ прекарах най-хубавите години от живота си.“

 

Георги Попиванов:

„Тук минаха най-хубавите ми години. Голямо удоволствие бе пак да се видим, да си спомним старите бойни срещи. Не мисля, че съм бил чак от любимците на публиката, но си вършех работата. Вярно е, че не съм качил килограми, но това е ген… Сигурно е от тренировките, сега се занимавам с деца в Асеновград“.

 

Тагове: ,

КОМЕНТАРИ