152829998_3486918268083546_1474659398364780475_o

65 години навършва днес Георги ЦИНГОВ – един от най-запомнящите се футболисти на „виолетовите”. Няма как да е иначе, след като е трети по отбелязани голове в елита в цялата история на клуба.

Безбройни са историите с Цингов, както са безбройни и головете, които бележи за „Етър”. Носи виолетовия екип от 1977 чак до 1987 г. с едногодишно прекъсване в „Спартак” (Пл). В „А” група има 162 мача за етърци, в които е нанизал 38 попадения, към които се добавят и 83 мача във втория ешалон с 33 гола. Това обаче е само в първенството, а общо Цингата има близо сто гола в над 280 срещи, ако се броят международните и приятелските мачове и турнири.

Култова е фразата на един от треньорите му в „Етър”, който казва: „Цингов замахва и шутира с левия си крак така, както томахавката на индианеца полита към целта“. Мнозина от футболните специалисти тогава го сочат за един от най-силните нападатели в страната.

Отделно от футболните успехи на Цингов пък са ловджийските му подвизи. Още като футболист на „виолетовите” става пълноправен ловец и е член на ловната дружинка на село Въглевци. Сочат го не без основание като най-добър ловец сред футболистите и най-добър футболист сред ловците. Това интервю Георги Цингов даде специално за новата книга “ТЕ ИГРАХА ЗА ЕТЪР”.

– Как се стигна до идването ти в „Етър”?

– Първо взеха от „Хасково” Кольо Велков, а аз останах, защото бях по-малък и влязох в казармата. За кратко бях в „Тракия”, тогава отбор от „А” група имаше право да вземе само един играч от „Б” група. Служих в Армейската школа в Пловдив. Изиграх 3-4 мача в елита заедно с Чико Дерменджиев, Георги Попов, Сашо Иванов – бащата на Гонзо… Но „Хасково” тръгнаха да влизат в елита и първият секретар разпоредил да ме върнат, защото съм перспективен, и играх там докато се уволня. От „Етър” са ме следели, ние играхме с тях един мач, докато бяха на подготовка. Така през 1977 г. се озовах във Велико Търново. Предложиха ми много добри условия, а и аз исках да следвам „История” в университета.

– Кой беше треньор на „виолетовите”?

– Петър Алексиев ме взе, лека му пръст, беше много добър треньор. Него го бяха качили на един варел след един мач, в който „Етър” не можа да влезе в „А” група, и му казаха, че не го искат за треньор. Две години играхме в „Б” група и през 1979 г. с Атанас Пържелов влязохме в елита. Но бяхме много млади и изпаднахме. Дойде Васил Методиев и направи много за „Етър”, отборът стана силен с играчи като Кольо Велков, Краси Калчев, Иван Ангелов, Бойко Димитров, Лъхчиев, Ради Дойчев. Завърнахме се триумфално в „А” група и треньор стана Георги Василев. Бяхме вече узрели като футболисти. Бихме с 1:0 ЦСКА, който точно беше отстранил „Реал Сосиедад”, аз вкарах чист гол, който отмениха… Още на следващото домакинство пък разбихме „Ботев” (Пловдив), който тъкмо беше бил с 1:0 „Барселона”. А ние ги сразихме с 5:1, направо ги смачкахме.

Във В. Търново цялата общественост и всички ръководители полагаха много големи усилия за отбора – Иван Генджов, Гено Краев и т.н. Играехме много добре. Имам доста мачове и голове за „Етър”, близо десет години бях в отбора с изключение на отиването ми за един сезон в „Спартак” (Пл), което отчитам като моя грешка.

137

– Ти си бил водещ футболист на „виолетовите”, а Балъков – съвсем млад. На един пост ли играехте?

– Краси като малък играеше ляво крило, беше страхотен при юношите. Да разкажа как стана титуляр – беше през март 1984 г. във Варна. Ние имахме много контузени играчи. Георги Василев идва при мен и Митко Аргиров и ни пита как да сглоби състава. „Черно море” имаха един десен бек Жеков, много груб. Казах му: защо Аргиров да не играе дясно крило, аз – централен нападател, а Балъков – ляво крило. Краси много тренираше, помня го още като малък, бягаше като луд по стадиона. Започва мачът, Балъков направо развинти Жеков и онзи започна да го рита. Дори тяхната публика, която е много особена, взе да вика: какво правиш, уби детето… Много силен мач изигра Краси. Аз вкарах гол и ги бихме с 1:0 във Варна. Тогава много трудно се печелеха точки навън, отборите бяха равностойни, имаха силни школи. А и съдийството беше едно… На следващото гостуване Балъков беше пак титуляр, гостувахме в Шумен и вкара първия си гол за „Етър”.

– Спомняш ли си мачовете ви в Джакарта, където печелите огромната купа?

– Това беше началото на Георги Василев в „Етър” като треньор. Направихме невероятни мачове като национален отбор на България. Преди турнира направихме 1:1 с Малайзия, изравниха ни след един корнер в последната минута. А седмица преди това бяха направили реми с „Цървена звезда”. Играхме два пъти с Южна Корея и направихме равенства, а победихме Мексико, който беше представен от силния „Гуадалахара”. След мача дойдоха и ни поръчаха румсървис по стаите и ни казаха: черпим ви за чудесната ви игра и победа срещу нас. Още преди финала с корейците организаторите казаха, че ако има равенство в редовното време и продълженията, дузпи няма да се бият, а ще се тегли жребий, както е било в Англия. В 116-ата минута при 1:2 ме събориха в наказателното поле и от дузпата Краси Ковачев изравни. Бойко Димитров ни беше капитан и отиде, бях сигурен, че ще спечели. Хвърлиха една голяма монета и се падна за нас. Стадионът побираше 110 000 зрители, а по трибуните имаше близо 90 000! Аз в такава обстановка и пред толкова публика никога не съм играл.

135

– Ходил си на проби в „Аустрия” (Виена) през 1984 г., защо не се стигна до договор?

– Те бяха взели Чавдар Цветков, но стана една история. Бил контузен, а тъкмо за квалификацията срещу Австрия се оправил и игра. Явно се бяха ядосали и той напусна, като искаха 150 000 долара. УЕФА разпореди да дойдат и да си харесат един играч от България, за да не се плаща сумата. Така се озовах през зимата във Виена (б.а. Още в първата контрола „Аустрия” печели с 5:1, а Георги Цингов вкарва един от головете. Ръководството го харесва и го взима на турне с тима в Централна Америка. Следват 6 мача с австрийците в пет държави – първо два срещу националния отбор на Хондурас, завършили 0:1 и 1:1, после победи в Коста Рика с 2:0 и в Панама с 3:1 и реми 2:2 срещу Венецуела. Цингов оставя много добри впечатления, но до трансфер така и не се стига.)

Май не се разбраха с БФС за парите. Дали са ме харесали австрийците, или не – не знам, но аз и нямах 28 години, а тогава имаше ограничение за български играчи да играят в чужбина. Явно не е било писано…

– На 31 години премина в „Лариса” (Гърция) и ставате шампион, а още следващата година – и с „Омония” (Кипър)…

– Гърците ме искаха отпреди, дори дойдоха да подпишат договор, но Георги Василев каза: „Гошо, нямаме друг нападател, Ивелин Младенов е контузен, като си дойде Балъков от казармата или ако вземем Бончо Генчев, веднага ще те пусна”. Дори ходих до Боби Станков в школата на ЦСКА да го моля да премести Балъков във военното училище тук и да играе за „Етър”, а аз да отида в Гърция, но не стана. Накрая ме пуснаха и ми пожелаха успех.

Станах шампион на две държави в две последователни години. „Лариса” скоро честваха 30 години от титлата си и както си бях на работа в Свиленград, дойдоха с един автобус цяла делегация. Направихме хубаво предаване, със снимки. Това е единствената шампионска титла в историята на „Лариса”.

r1(12)

– Публиката на „Етър” много те харесваше…

– Вярно е, но е имало и моменти, когато са ме разплаквали. Когато играех слабо, а е нормално човек да има и такива периоди, бяха много взискателни. Като млад не можеш да разбереш, че вината е в теб. На един мач за купата с „Ватев” (Белослав) водехме с 5:0, но аз не играех добре и една групичка ме освирка. Аз както си вървях по терена, се обидих и направо си излязох от стадиона… Дори ме наказаха за един мач. Но публиката наистина много ме подкрепяше и харесваше, имам чудесни спомени.

– Ще споделиш ли някоя история с Петър Шатров?

– Беше добър треньор и човек, много го уважавам. Историите са безброй, като се съберем с Трендафилов и Калчев, си ги припомняме. Има един мач в Свищов през 1986 г. Преди това загубихме от „Спартак” (Варна), защото ни излъгаха. Тогава при 0:0 не се даваха точки и отборите се разбираха в края да си разменят по един гол. Ние им пуснахме гол, но те ни изработиха и ни вкараха и втори… И следващият мач е гостуване на „Академик”. Отседнали сме в хотел „Дунав” и Шатров ме вика: „Гошо, другарят Генджов ми каза, че ако и утре загубим, да си взимам шапката и да си отивам”. Отговарям му: „Другарю Шатров, няма да се плашиш! Ние сме добър отбор, спокойно! На този мач Илиян Киряков игра много силно като ляв бек и завършихме 1:1. Но веднага бихме после „Локо” (Пд) и „Сливен” с по 4:1 и дръпнахме нагоре. Шатров ме вика преди тренировка, имаше едни изобретения „Ладияна 1” и „Ладияна 2” – връзва топката за една поставка във въздуха и я дърпа, а ти като скочиш, и падаш… „Гошо, измислил съм нови тактики. Кого да подложим на”Ладияна 1” и „Ладияна 2”? „Другарю Шатров, знаеш ли какво говорят хората – че не работиш с резервите!” И той като подбра Трифон Иванов, Георги Трендафилов, не знаеха къде се намират… Имаше много емоции.

На един мач в Казанлък за Купата на България играхме за третото място срещу „Сливен”. Вечерта преди мача се настанихме в хотела, седим след вечеря и си поръчахме по една бира. Дойдоха „Сливен” и питат: „Какво правите вие?” „Ами готвим се за мача”. „А пък нашият треньор ни побърка с вечерни тренировки!” На другия ден излязохме и си ги бихме с 2:0 и спечелихме третото място, а техният треньор ги остави да тренират и след мача. Бяхме много силен отбор при Шатров, зарадвахме го с медали.

– Легенди се носят за неговото моливче…

– Имаше едно малко моливче и аз все му го криех. Влиза в съблекалнята и носи листа за тренировката, а под него слага моливчето, което беше точно 1 сантиметър. Аз обаче го прибрах. Шатров удря отгоре по листа с ръка и усеща, че моливчето го няма. И за да не се изложи, бърка в задния си джоб и вади друго. Оказа се, че имал две-три, всичките еднакви по 1 см… Пишеше едни цифри: 09, 23, никой не ги разбираше. Но създаваше страхотна атмосфера.

aaa

– Как реши да започнеш работа като треньор в „Етър”?

– Аз водих две поколения. Първо работих с юношите старша възраст, с тях станахме държавен вицешампион. Загубихме финала в Плевен от „Розова долина”, те бяха много добри, но преди това ние бихме куп силни отбори. При мен бяха Емо Луканов, Левтеров, Стефан Данаилов. После взех набора на Томаш, Стефан Ангелов, Тодор Колев, три години ги водих. Те станаха шампиони при децата, но аз вече бях отишъл в „Ботев” (Нови пазар). Много исках да пробия в треньорството, но улучих много лоши времена – началото на края на „Етър”. През 1995 г. поех мъжкия отбор, играхме в Интертото. Но още на първия мач в Румъния с „Чехлаул” ни изпорти съдията – мой приятел от Кипър, свири им две измислени дузпи. След мача делегатът от Турция го извика и му каза: на толкова мачове съм бил, такъв идиот не съм виждал. И УЕФА го наказа завинаги. Мислех, че мога да се справя, но като видях какво става в първенството, накрая напуснах. Сам си подадох оставката, мен никога не са ме освобождавали от „Етър”. На следващата година станах митничар.

– Толкова интересни истории, а нито една ловджийска… А те сочат за най-добрият ловец сред футболистите?

– Завършваме есенния полусезон на 1985 г. с гостуване на „Спартак” в Плевен. А аз нали предишната година бях играл там. Идва първият секретар другарят Генджов (той много направи за футбола) и казва: ако победите в Плевен, ще те водя на лов в едродивечовото стопанство. Ще убием един глиган, ще го опечем и ще направим закриване на годината в Леденик. Отидохме в Плевен и бихме с 2:1, страхотен мач изиграхме. Първия гол вкара Митко Аргиров, а за втория аз излъгах и вратаря и дадох на Зарко Минчев на празна врата да отбележи. Връщаме се във В. Търново и Иван Генджов ни посреща: момчета, вие свършихте вашата работа, сега моята е да отидем с Гошо да убием един глиган. Отиваме с волгата на Генджов в Къпиново, където направиха специален лов за отбора с разрешението на кмета инж. Здравков, който също много помагаше на футбола. Взех със себе си Емил Димитров, който също беше мераклия да става ловец. Тъкмо започва ловът и за голям късмет едно прасе се спуска право към нас. Емо вика: „Ей го!” То кривна малко и аз го гръмнах. Банкетът беше прекрасна вечер! Тогава наистина се полагаха много грижи за отбора.

– Колко глигана си убил?

– Много, не мога да ги преброя вече. Колко години вече съм ловец, но такъв станах във Велико Търново. И сега често си идвам в старата столица. Толкова се е променила като град, че чак се чувствам неловко като дойда на стадиона.

– Кои са ти най-ярките впечатления от дългата кариера в „Етър”?

– Всичко! Всичко хубаво, което съм изживял във футбола, е във Велико Търново. Ние бяхме чудесно поколение, събрано още от млади играчи, които израснаха много. Това е футболен център, хората в града обичат футбола. Сега ще се пенсионирам и ще се завърна отново да живея във В. Търново, децата ми са тук, гледам си внуците – имам две внучки и двама внуци. А „Етър” си го следя редовно. За мен „Етър” винаги ще си остане № 1.

Тагове:

КОМЕНТАРИ